Народният съд – 81-години по-късно: коментар на историка проф. Мартин Иванов

1 февруари 1945 г. една от най-черните дати в черния календар на комунизма в България. Преди 81 години противоконституционният народен съд влиза в историята с най-масовото произнасяне на смъртни присъди. В нощта срещу втори февруари са екзекутирани тримата регенти княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22 министри, 67 народни представители, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници. Общо осъдените на смърт са 2730, други 1305 получават присъди "доживотен затвор". Не е пресилено да се каже, че т. нар. Народен съд унищожава съдбите на десетки хиляди и цвета на българската нация. Следва създаването на лагерите на смъртта за т. нар. "врагове на народа" и вездесъщата Държавна сигурност, чийто агенти, сътрудници и явочници и до днес морализателстват и сочат с пръст "врагове на народа", защото в България лустрацията не се случи. Нещо повече – доносниците на комунистическите тайни служби дори се сдобиха с политическа и икономическа власт, която по наследство предадоха на своите деца и внуци. Днес почитаме паметта на жертвите на комунистическия режим. Гост в студиото на "Интервюто" е проф. Мартин Иванов – историк и изследовател, автор на книгата "Бившите хора" на концлагерна България.

- Защо е важно да не се забравят така нареченият народен съд и престъпленията на комунизъм?

проф. Мартин Иванов: "Защото трябва да не се забравят както така наречения народен съд, така и престъпленията на комунизма. Знаете ли, днеска прочетох един великолепен пост на нашият писател Георги Господинов, който предполагам и повечето от вашите зрители са видели в своите нюзфийдове във Фейсбук, че всъщност паметта е онази светлинка, която ни пази от бесовете да се повторят и да дойдат отново в нашето съвремие. А ние всички живеем в едно много страшно време, което започва все повече и повече да напомня 30-те и 40-те години на миналия век. Всъщност паметта е онази тънка нишка, която може би, дай Боже, ще ни предпази от повторения на събитията."

- Днес не използваме ли това много лесно – "трябва нов Народен съд"?

проф. Мартин Иванов: "Да, за съжаление… Някак си, без да си дават сметка, много хора раздават присъди и обвинения. Мене ми се струва, че днешният ден на памет е всъщност една добра възможност да се замислим за миналото. И нашата история не е само бляскави победи, за съжаление в нея има и не чак толкова красиви моменти. Тяхното познаване и тяхното осмисляне би ни дало възможност да погледнем с едни по-чисти очи в бъдещето."

- Освен съдбите на осъдените, какви други съдби пречупва т. нар. Народен съд?

проф. Мартин Иванов: "Ние сме един екип от десетина колеги – историци от Софийския университет, Нов Български университет, БАН, студенти, докторанти, които си поставихме за цел да проучим всички присъди в цялата страна. Тъй като, в момента, и вие във вашите начални думи споменахте за първия състав на Народният съд, който разстрелва и убива политическият елит на страната, но наред с него в цялата страна текат подобни процеси. Почти 80 състава, които провеждат над 130 процеса в цялата страна. Общо през Народният съд минават между 10 и 11 хиляди души. Нашият екип има за цел да събере информация за всички тези хора, доколкото са оцелели архивите. Почти ежедневно получаваме писма от роднини, които са чували нещо за своите прадядовци и дядовци, но не знаят подробности. Благодарение на сайта, който разработваме и който вече съдържа информация за почти цяла Северна България, плюс Бургаско и Пиринска Македония, ще даде възможност да населим историята с хора и лични съдби."

- Ясно ли е кои са съдиите в Народния съд?

проф. Мартин Иванов: "Ясно е, че това не е юридически съд, не е съд, който отговаря на Търновската конституция – той е противоконституционен. Това е извънреден съд с всички белези на политически съд, особено когато четем телеграмите на Георги Димитров, изпращани от Москва до Трайчо Костов."

- Ако погледнем състава на съдиите, потвърждава ли се, че това е политически съд?

проф. Мартин Иванов: "Да, разбира се. За втората половина на процеса – за народните съдии – почти никой не е писал. Установихме, че голяма част от тях са юридически неграмотни. Има хора, подписвали присъди с палец. Най-фрапантният случай е Евтим Пандурски от тогавашната Горна Джумая, който с палеца си е осъдил над 200 човека, почти половината от тях на смърт. Сред съдиите има студенти, шивачи, овчари, земеделци, домакини. Установихме и фамилна обвързаност с нелегалните партизани. Те са не само пристрастни, но и политически послушни."

- Може ли да се каже, че делото на Народния съд е продължено от Държавна сигурност?

проф. Мартин Иванов: "Народният съд е най-добре документираният епизод от една дълга вълна на политически репресии, продължила десетилетия. Той дори не дава началото – началото започва с арестите и разстрелите без съд и присъда. Народният съд е показна акция. Държавна сигурност в следващите години става вездесъщ орган, който решава съдбите на милиони българи и чиято сянка тегне и днес."

- Защо не се случи лустрацията в България?

проф. Мартин Иванов: "Българите не са много историчен народ. Не познаваме фамилната си история, а как тогава да познаваме националната. Историята често е удобно извинение, а не повод за осмисляне. Затова и лесно приемаме клишета и пропаганда. Унищожени са много документи и нямаме компас. Оставаме да вярваме на думите на агенти, че са работили за родината."

- Но 36 години по-късно доносниците от Държавна сигурност продължават да имат влияние?

проф. Мартин Иванов: "Продължават, защото обществото е склонно да приема лесните отговори. Има хора, принудени чрез шантаж, но има и такива, които доброволно са станали сътрудници и по-късно са вършили нечистоплътни неща и са осребрили това. Това е едно от най-тъжните неща – под идеологическите директиви хора са се обогатявали и са разчиствали лични сметки."

Вижте цялото интервю във видеото