Никой от преминаващите границата ни украинци не е поискал статут на бежанец

На българо-румънската граница при Дунав мост при Русе продължават да се редят украински автомобили. Освен от Българския Червен кръст на място вече има и представител на Община Русе, който да помогне с настаняването на тези, които нямат предварителна резервация в хотел или осигурена квартира. Досега никой от преминаващите границата не е поискал статут на бежанец.

На граничния пункт "Дунав мост" срещаме Олександър Греков. Той е бесарабски българин, от Болград. Живее в България от 2 години. Когато се усложнила ситуацията в Украйна, заедно с един приятел тръгнали към румънската граница, за да помогнат на тези, които искат да стигнат до България.

Много е лошо. Хората бягат. Аз на границата бях сега в Румъния и ...много страшно. Всички искат да се махнат. И много хора, които хич нямат възможност никаква да изкарат от градовете си, не в друга държава, ами от града си не могат да изкарат, защото е страшна работа, казва Олександър Греков.

От румънската граница с него тръгнали Александра Златева и детето ѝ. Тя също е бесарабска българка, от град Сарата, Одеска област.

Засега при нас не се стреля, но обявяват въздушна тревога. На 20 километра от нас, Арциз, няколко пъти го обстрелваха, казва Александра Златева.

И така – решили, събрали багажа и тръгнали към София, където имат близки.

Много се притеснявам за своя съпруг. Защото е страшно, защото е война. Не знаем какво ще се случи... Ще останем в България, докато в Украйна не настъпи мир, докато не спрат да стрелят. Когато спрат, разбира се, ще се върнем обратно... Сега това не е живот. Живот е, когато си вкъщи, допълва Александра Златева.

Ира Семидиевна е от Одеса. Пътува сама с трите си деца към Турция, където има роднини. И тя се притеснява за мъжа си, който е останал в Украйна и всеки момент може да бъде мобилизиран.

Не може да се живее в Одеса. Хората спят по парковете. В метрото. Защото там непрекъснато се стрелят... Всички се крият, има комендантски час от 7 вечерта до 6 сутринта. Не можеш да излезеш на улицата през нощта. По-добре е да не се излиза, защото може да те застрелят. Прозорците са със спуснати щори, за да не се вижда светлина. Харков съвсем го разрушиха. Не знам какво ще стане. Такъв хаос е. Толкова е сложно, казва Ира Семидиевна.

Тръгнали са Одеса още на 24 февруари. В началото имали надежда, но започнала постепенно да намалява.

Ние останахме за малко в Приднестровието, там имаме роднини. Надявахме се всичко да приключи, да се договорят. Но не стана така.

Ира Ефремова също е от Одеса. Пътува само с дъщеря си. Мъжът ѝ работи в чужбина и засега ще остане там. В началото двете били за няколко дни в Молдова. Тази вечер ще пренощуват в България, а след това заминават към Гърция при приятели. Планират нещата ден за ден. В очакване да се случи нещо добро.

Разтревожени сме, защото оставихме роднини в Украйна. Емоционално е сложно. Кой би си помислил, че съседна страна ще ни нападне, докато всичко беше радостно, леко и свободно, казва Ира.

И макар надеждата още утре да спрат гърмежите, убийствата и разрушенията да намалява, не угасва съвсем.

Ира Семидиевна: Искам всички да останат живи.

Ира Ефремова: Надяваме се. Всеки ден вярваме, че всичко скоро ще свърши.

Междувременно опашките по граничните пунктове продължават да растат.