Ниското ниво на Дунав позволи да бъдат документирани базите на Константиновия мост при с. Гиген

Учени от Регионалния исторически музей – Плевен документират базите на Константиновия мост при античния град Улпия Ескус, сегашното с. Гиген.

Ниските водни нива на Дунав създават условия да бъдат проведени изследвания, които при нормални обстоятелства са много по-трудни или изобщо невъзможни. Става дума за по-прецизно документиране на видимите основи, проследяване на трасето на моста и допълване на информацията, събрана при предишни проучвания, откриване на неизвестни досега конструктивни елементи и изясняване на детайли от начина, по който е бил изграден мостът.

Такива проучвания биха допринесли и за по-доброто разбиране на промените в речното корито на Дунав през последните близо 1700 години.

Мостът е най-дългото мостово съоръжение през Дунав, построено началото на IV век, открит на 5 юли 328 г. от император Константин I и е едно от най-впечатляващите инженерни съоръжения на Римската империя.

Построен е по заповед на император Константин Велики и е свързвал е древния Улпия Ескус (днешното село Гиген в България) със Сукидава (днешният квартал Челей на град Корабия, Румъния), а общата му дължина е надхвърляла 2 километра.

Снимки: Мартин Милев, Павел Попов

Смята се, че мостът е бил разрушен около 367 г., което означава, че е просъществувал едва около четири десетилетия, като някои хипотези твърдят, че е разрушен през 355 г. по време на варварско нашествие, други - че дървената надстройка е била изгорена от римляните, за да се предотврати използването ѝ от варварите.

Самото изграждане е демонстрация на изключителните възможности на римската инженерна школа и на стремежа на Константин Велики да укрепи северната граница на империята.

За България мостът има особено значение, защото започва именно от Улпия Ескус – един от най-важните римски градове по Долния Дунав.