Начало
назад
От нашите пратеници в Украйна: Протест беляза решението на Путин да признае Донецк и Луганск
Решението на Русия да признае независимостта на сепаратистките Донецк и Луганск притеснени украинците в пограничните региони. Обстрелът по линията между сепаратистите и украинската армия не спира. В Мариупол местните се събраха на протест тази вечер.
В град Маринка бяха специалните ни пратеници Александър Марков и Владимир Богдански, които видяха как се живее сред непрестанните взривове. Проследиха и протеста в Мариупол.
Влизаме в град Маринка, който се намира на самата линия на съприкосновение между сепаратистите и правителствените сили.
По сградите личат белезите на войната. Хората тук са свикнали. Тази сутрин са ги събудили пет нови обстрела.
"Ситуацията е много лоша. Стрелбата е денонощна. Живи хора сме - нормално е да се страхуваме. По цяла нощ не спим. Жалко за децата, старците, и за нас самите", казва Николай.
Военните в града предупреждават медиите и хората да се отдалечат от сградите заради далекобойната артилерия на сепаратистите, които ежедневно обстрелват града.
От нашите пратеници: Живот под обстрел в украинския град Маринка
"Изостри се ситуацията през последните седмици. Обстрелите станаха по-интензивни – и от двете страни. И от Украйна, и от Донецката народна република", заяви Константин.
Олег Николаевич е бивш миньор, който цял живот строи бомбоубежища. В това убежище са живели 13 души в най-тежките дни на обстрелите.
"Готвим си ето тук. Доброволчески организации ни носят дърва. Слагаме матраци тук. През 2014 г. тук живееха пет семейства", разказа Олег Николаевич.
Олег - като повечето хора тук – напомня, че Донбас е многонационален регион. И хората в Маринка имат приятели и роднини в Донецк и Луганск.
"Донбас е многонационален. Всички на тази улица сме живели в мир и съгласие", казва Олег.
Алла и тези жени поддържат обществената чистота.
"Изморени сме от тази война. Вечер като си легнем, не знаем дали утре ще се събудим", разказа Алла.
Казва, че не биха се евакуирали. А войната трябва да бъде разрешена с преговори.
"Къде да ни евакуират? Тук имаме работа, къде ще работим, как ще си изкарваме прехраната", допълва Алла.
Други биха напуснали, но нямат с какво.
"Страхувам се, но не мисля да се евакуирам – просто няма къде. През 2014 г.. който искаше, и имаше къде и за какво – си тръгна. Сега няма къде... а и да имаше – трябват пари – а пари няма", заяви Константин.
В Маринка освен войната върви ръка за ръка с безизходицата.
"За 8 години никой от управниците – хубави, лоши, никой нищо не направи. Имаше война и продължава да има. Стреляха преди, стрелят и сега", заяви Николай.
От нашите пратеници в Украйна: Жени от години плетат камуфлажни мрежи за фронта
Местните не са изненадани от решението на Русия да признае Донецк и Луганск за независими републики.
"Можехме да предвидим, че Путин ще вземе такова решение. И, разбира се, съм против. Мисля, че целият свят трябва да направи нещо. Не знам аз – като гражданин – какво бих могла да променя. Но поне ще се опитаме да покажем на другите украинци, че това решение е много лошо! И трябва да се изправим и да защитим страната си", заяви Анастасия Хречкина.
"Не знам какво зависи от мен. Признали, непризнали – не зависи от мен. А на мен ми е нужен мир", допълни Николай.
"Сложно е да се каже. Надяваме се, че така поне ще спре обстрелът", каза Константин.
"Русия и Америка ще решат всичко. Нали ще се срещат тези дни", заяви Олег.
На входа и изхода от Маринка само тези табели указват, че полетата са минирани.
По темата работят: Александър Марков, оператор: Владимир Богдански
