От нашите пратеници в Украйна: Протест беляза решението на Путин да признае Донецк и Луганск

Решението на Русия да признае независимостта на сепаратистките Донецк и Луганск притеснени украинците в пограничните региони. Обстрелът по линията между сепаратистите и украинската армия не спира. В Мариупол местните се събраха на протест тази вечер.

В град Маринка бяха специалните ни пратеници Александър Марков и Владимир Богдански, които видяха как се живее сред непрестанните взривове. Проследиха и протеста в Мариупол.

Влизаме в град Маринка, който се намира на самата линия на съприкосновение между сепаратистите и правителствените сили.

По сградите личат белезите на войната. Хората тук са свикнали. Тази сутрин са ги събудили пет нови обстрела.

"Ситуацията е много лоша. Стрелбата е денонощна. Живи хора сме - нормално е да се страхуваме. По цяла нощ не спим. Жалко за децата, старците, и за нас самите", казва Николай.

Военните в града предупреждават медиите и хората да се отдалечат от сградите заради далекобойната артилерия на сепаратистите, които ежедневно обстрелват града.

От нашите пратеници: Живот под обстрел в украинския град Маринка

"Изостри се ситуацията през последните седмици. Обстрелите станаха по-интензивни – и от двете страни. И от Украйна, и от Донецката народна република", заяви Константин.

Олег Николаевич е бивш миньор, който цял живот строи бомбоубежища. В това убежище са живели 13 души в най-тежките дни на обстрелите.

"Готвим си ето тук. Доброволчески организации ни носят дърва. Слагаме матраци тук. През 2014 г. тук живееха пет семейства", разказа Олег Николаевич.

Олег - като повечето хора тук – напомня, че Донбас е многонационален регион. И хората в Маринка имат приятели и роднини в Донецк и Луганск.

"Донбас е многонационален. Всички на тази улица сме живели в мир и съгласие", казва Олег.

Алла и тези жени поддържат обществената чистота.

"Изморени сме от тази война. Вечер като си легнем, не знаем дали утре ще се събудим", разказа Алла.

Казва, че не биха се евакуирали. А войната трябва да бъде разрешена с преговори.

"Къде да ни евакуират? Тук имаме работа, къде ще работим, как ще си изкарваме прехраната", допълва Алла.

Други биха напуснали, но нямат с какво.

"Страхувам се, но не мисля да се евакуирам – просто няма къде. През 2014 г.. който искаше, и имаше къде и за какво – си тръгна. Сега няма къде... а и да имаше – трябват пари – а пари няма", заяви Константин.

В Маринка освен войната върви ръка за ръка с безизходицата.

"За 8 години никой от управниците – хубави, лоши, никой нищо не направи. Имаше война и продължава да има. Стреляха преди, стрелят и сега", заяви Николай.

От нашите пратеници в Украйна: Жени от години плетат камуфлажни мрежи за фронта

Местните не са изненадани от решението на Русия да признае Донецк и Луганск за независими републики.

"Можехме да предвидим, че Путин ще вземе такова решение. И, разбира се, съм против. Мисля, че целият свят трябва да направи нещо. Не знам аз – като гражданин – какво бих могла да променя. Но поне ще се опитаме да покажем на другите украинци, че това решение е много лошо! И трябва да се изправим и да защитим страната си", заяви Анастасия Хречкина.

"Не знам какво зависи от мен. Признали, непризнали – не зависи от мен. А на мен ми е нужен мир", допълни Николай.

"Сложно е да се каже. Надяваме се, че така поне ще спре обстрелът", каза Константин.

"Русия и Америка ще решат всичко. Нали ще се срещат тези дни", заяви Олег.

На входа и изхода от Маринка само тези табели указват, че полетата са минирани.

По темата работят: Александър Марков, оператор: Владимир Богдански

НА РЪБА НА ВОЙНАТА: НАЙ-ВАЖНОТО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ

Свързани статии:

Минските споразумения: Какво е записано в тях и доколко се спазват?

19:49, 22.02.2022

Чете се за: 07:10 мин.