Трябваше отдавна да е останало в историята. Мястото му е в албумите със старите снимки от морето, когато беше част от пейзажа. Но той се завърна. Мазут беляза цялото ни крайбрежие.
"Цели парчета на моменти - ето толкова големи през метър да кажем и чудехме се какво е това, и ей сега като застанахме вчера тук на Царево при издърпване на котвата ръцете ми целите в мазут. След това слизаме на плажа там, докато отида на заведението, поглеждам си краката отдолу намазани с мазут", разказа плажуващ.
"Отвратително е, ужасно е. Имаше и кученца - целите от бели бяха станали далматинци", каза почиващ.
"Това е много притеснително, защото тук изглежда малко по-див плаж, трябваше за е малко по-чисто", коментира друг плажуващ.
Първите сигнали за черните мазни петна се появиха на 18 юни, но морето поднася нови порции почти всеки ден. От Тюленово до Ахтопол.
"Сега ще снимам как взимам от водата проба – от ахтополския плаж, тук отсреща зад бетонния възел се намира плажът на Ахтопол, в стъклено бурканче с дървена лъжичка, по-скоро клечка… Да се надяваме, че няма да се омажа, защото споделиха местните търговци, че всички разредители са били изкупени от туристите и вече няма с какво да се почисти. Първа проба - втората проба ще бъде от плажа при гръцкото училище", обясни Гери Николова.
Проба от нефтено замърсяване взимаме и екипът ни. Тя ще ни каже какво е точно то, а може да подскаже и от къде идва. Според еколозите на "Грийпийс", много вероятно източникът да е този голям нефтен разлив от 15 юни. Много по-голям е от всички останали, които може да се видят от сателитните снимки. На 25 километра от Маслен нос, при спокойно време, теченията, които тук са обратни на часовниковата стрелка, биха могли да го прихванат и ги разпилеят по южното крайбрежие.
Христо Панчев, еколог, "Грийнпийс": "Ние наблюдаваме сателитни данни още от самото начало. От сателитните данни личи, че петната по повърхността на морето, далеч не са едно и две, за съжаление са повече. Това не е изключение, а е постоянна картина. Какво може да се е случило? За да се провери, първо трябва да се види сателитните данни, да се анализират добре, да се установи дали това, което прилича на петно на замърсяване е такова. Добре е това нещо да се облети с дрон, да се отиде на място. За съжаление, възможностите на съответните служби по морето са ограничени по тая линия. Нямат такъв инструментариум, доколкото аз знам."
Първата хипотеза в подобни ситуации почти винаги е за нелегално изхвърлени отпадъчни или сантинни води от някой кораб. Въпреки че разливът от сателитната снимка е значително по-голям и не отговаря съвсем на дългите ивици, които корабите нарушители оставят след себе си.
Христо Панчев, "Грийнпийс": "Корабите по принцип заплащат такса това да бъде извършено по нормален начин на пристанищата. И когато се създаде едно перманентно усещане за безнаказаност и беззаконие в нашите териториални води, такива неща започват да се случват по-често. Разбира се, говори се за стари фракции и риск да изплува някакво замърсяване. Не може да се изключи такова нещо, но пак химическият анализ трябва да покаже това дали е така. Без тези инструменти, за които казахме, институциите могат единствено да обикалят плажовете и да пишат предписания за почистването им, което е никаква работа."
Но изхвърляне на сантинни корабни води отдавна е изпаднало надолу в класацията на обичайните заподозрени замърсители.
Кап. Тодор Георгиев, корабен оператор: "Аз бях дете в 60-те години, когато също по плажовете излязоха тези петна. Те се образуват от малки оттечки нефтeни, които са възможни само при по-старите кораби. Съвременните кораби, Dry cargo, както и танкерите задължително, имат така наречените системи от ОДМЕ. Те са Oil Discharge Monitoring System, които контролират изхвърлянето на баластните и на сантинните води. Т.е. това са нефтено-водни смеси. Контролират се, записите се запазват минимум 3 години. Освен това те са и автоматизирани. Ако се установи по време на изхвърлянето, нефтени частици в изхвърляната вода, повече от 15 части на 1 милион, автоматически се спира изхвърлянето. Освен това, във всяко пространство ще се прави проверка на баластните системи, прави се и на сантините, прави се проверка на тези записи. Гледат се нефтените, баласните и сентинните дневници, превъртят от "Морска администрация", т.е. контролът е пълен."
Още повече, че отпадните води са като пръстов отпечатък – анализът им лесно може да посочи извършителя.
Кап. Тодор Георгиев, корабен оператор: "Баластни танкове на всеки кораб са що годе уникални т.е. Имат различни замърсители в тях. То не е само нефта, но е различни замърсители за това, къде е плавал корабът. Така че лесно могат да бъдат установени. Но проблем за Черно море са и малките стари кораби. Виж тях, вече никой не ги следи."
Христо Панчев, еколог, "Грийнпийс": "Не може да пропуснем руския сенчест флот, който, за съжаление, държавата остава сляпа за него. Това са едни допотопни съдове, които са за скраб. Работят с изключени предаватели и те на практика са нелегални отвсякъде и опасни. Прехвърлят гориво от кораб в кораб. Това създава безпрецедентен риск за Черно море."
Официалният анализ на министерството на транспорта, обаче, препраща далеч към назад в неопределимо място и време. Според експертите на министерството замърсяването по крайбрежието не е резултат от скорошен нефтен разлив в българската акватория. То се дължало на катранени топчета от старо нефтено замърсяване, остатъчни тежки фракции на нефтопродукти, за които не може да се определи състав и произход.
А нашите проби от Ахтопол вече са пристигнали и една университетска лаборатория по химия ни дава възможност да направим анализ.
Мария Чернева, БНТ: "Какво мърси нашите плажове ще разберем само след 30 секунди. Изследването е много бързо и става с инфрачервен спектрометър, нужна е само една капка."
Изследването е качествено, т.е. дава състава. Но не дава процентно съотношение. Т.е. няма как да послужи като пръстов отпечатък. Но пък резултатът е съвсем категоричен. Това е керосин и една стандартна добавка към горивата. Вярно е, че керосинът също е тежка фракция и би могъл да е старо отлагане, но не и добавката за горивата. Или профилът на вероятния извършител е танкер, който по всяка вероятност е превозвал самолетно гориво като карго и след като го е разтоварил, е решил да си измие цистерните на 25 километра от брега. Но от министерството на транспорта така и не ни посочиха експерт, с който да коментираме тези наблюдения, нито ни изпратиха протоколите от 15 юни на Европейската агенция за морска безопасност. Вместо тях получихме тези от 19 и 20 юни. Отразеното там също е достатъчно обезпокоително. На 19 юни е имало четири разлива, три от тях, в зелено – или с ниска вероятност да предизвика сериозни екологични щети. Едно от тях, обаче е с жълт код, 3 квадратни километра, доста по-голямо, 70 километра навътре в български води, с идентифициран замърсител. Каква е реакцията на нашите власти – нямаше кого да попитаме.
Христо Панчев, еколог, "Грийнпийс": "Защото ние сега го виждаме това замърсяване сега по плажовете, защото е лято. Но истината е, че и през зимата изплуват такива фракции, но тогава това не влиза в новините. И за това е редно всички ние като граждани да изискваме повече от институциите, да бъдем по-много прецизни към собственото си поведение, какво къде изхвърляме дори и към поведението на околните."
Тодор Георгиев: "Аз не виждам какъв е проблемът да отделят едни 5 до 15 милиона евро годишно да се абонираме към някой сателит, което да се следи непрекъснато нашето черноморско крайбрежие."
Христо Панчев, еколог, "Грийнпийс": "Пак казвам, службите, знам, че има хора по морето, които вършат с душа и сърце тая работа, обичат морето. Работят в регионалните инспекции, по околна среда, във Варна и Бургас, например, или други и искат да могат да се свършат работата. И за това е редно държавата и министерството да преосмислят бюджетите си, за да може поне един дрон да се пусне, за да се установи това какво е."
Тодор Георгиев: "Като казах сателити, да се върна на това, че имаме 4 черноморски организации международни. Това са всички страни, които са в това … Те са бюджетни НПО-та, които биха могли да се разберат за съвместно наблюдение на сателитите. Не знам защо не го правят да ви кажа честно. Извън тази сфера съм. Но, например, много ме заболя, когато преди пет години ми се наложи да слагаме на пет кораба по милион и половина долара на всеки скрубер-система. Това са системите за очистване на изгорелите газове. Това болезно влиза като пари, защото в края краищата ги плащаш от джоба си. Да, същата работа и със системите за мониторингът. Също са толкова скъпи. Но в крайна края, след като конвенцията повелява, ако не го изпълниш, не можеш да плаваш."
Освен четирите петролни замърсявания регистрирани от Европейската агенция за морска безопасност, на следващия ден са отбелязани още два. Много платформи, които следят сателитните изображения последните дни, ежедневно вадят нови дири. В повечето случаи дори ги свързват с траекториите на кораби, минавали по това време.
Чуй новините
Подкаст
