Пазарът на платената любов - 1 млрд. печалба

Това са съвсем истински истории на хора, от плът и кръв, нечии деца изпаднали в съвсем осезаема беда.

"Ние ги наричаме сексуални работници. Понеже и проституиращи малко така се възприема като дума с негативен отенък", заявява експертът в Центъра за изследване на демокрацията Атанас Русев.

"Трафикът на хора е игра с човешките мечти, злоупотреба с желанието за един по-добър живот", коментира Юлия Андонова, управител на защитено жилище, фондация "Пулс".

"Чувствали са се, да кажем, не достатъчно ценени, дали от собственото си семейство, дали от връстниците си. Някой се е подигравал с тези хора, като са били по-малки, деца", обяснява и.д. секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора Добрияна Петкова.

Наричат я индустрията на греха, но тя е много жесток бизнес. Защото вкарва в дяволска игра много изгубени души, жадни за обич и близост. Знаем, че съществува, трафикът на хора не е от вчера. Но за първи път сега придоби осезаеми размери на голямо бедствие. Изчислиха я и й дадоха рамка. Индустрията на греха възлиза на милиард и 300 милиона печалба. По груба оценка. И освен, че я вади на първо място като обект на организирана престъпност, дава и мащабите на греха с хилядите погубени души.

"Обикновено е феноменът трафик на хора, разбира се, престъплението, но това наистина е едно бедствие. Защото касае наистина потъпкване, жестоко потъпкване на човешките права и за съжаление не е ясно какъв е мащабът", казва Добрияна Петкова.

"Наше клиентче наскоро, той вече е млад мъж, разказва за ужасяващи начини, по които е бил експлоатиран, ужасяващи ситуации, при които животът му е бил изложен на риск, защото в едни сайтове, които са известни на страната ни и са обект на разследване, много често има обяви за сексуални услуги от мъже", споделя Юлия Андонова от фондация "Пулс".

Този бизнес е оценен през разказите на хората, станали негова жертва. Атанас Русев е от екипа, който обикаля Германия, Австрия, Белгия и Холандия и говори с хората от витрините, от улицата и баровете.

"Понеже най-много интервюта имахме по отношение на работещи в Белгия и Холандия на т.н. витрини, там средното плащане от клиент е 60 евро. Съответно една смяна, така да го кажем обикновено между 10 и 12 клиенти приемат. Трябва да се има предвид, че тези, които работят на улицата, работят с много повече клиенти. Ако едно момиче на витрина или в публичен дом обикновено работи с 10-12 клиенти, на улицата те могат да стигнат и до 20", обяснява експертът.

И не винаги пътят към витрината, към клуба или към улицата започва с обещания за много пари. И често в началото парите са добри.

"Това е някакво зарибяване. В крайна сметка трафикантите впоследствие започват да ги вземат тези пари и тези хора много често се оказват всъщност без пари. И зависими много често и от трафиканта, то от една страна е една такава и емоционална зависимост. Много често нали си се влюбват в своя трафикант", обяснява Добрияна Петкова от Националната комисия за борба с трафика на хора.

И само обещанието за охолен и луксозен живот, дори за блясък и слава определено не е достатъчно сигурна стръв. Профилът на потенциалните жертви обикновено е друг - пострадали от насилие в детска възраст, неглижирани от семействата си, отхвърляни от връстниците си. Или това са души, които копнеят за внимание, близост, да бъдат значими в очите на някого.

"Трафикът на хора е игра с човешките мечти, злоупотреба с желанието за един по-добър живот. Едни от най-тежките случаи на трафик на хора са именно на момичета, които са искали да избягат от системното насилие, в което са живеели. Намират един "принц" на бял кон, който им обещава по-красив живот, по-добър живот, който им прави подаръци, който ги "обича", който им обръща внимание, "обича" пак казвам в кавички. И те вярват, че този по-добър живот е възможен", коментира Юлия Андонова.

"Те се захващат за тези хора, те се свързват с тези хора и много често тези хора се оказват техните трафиканти и всъщност престъпниците, които ги вкарват в мрежата на трафика. А трафикът с цел сексуална експлоатация много често прелива и в други форми. Или обратното - други форми на трафик като джебчийски кражби. Като трафик на бременни жени с цел продажба на новороденото прераства и в сексуална експлоатация или и трудова експлоатация, защо не и двете", обяснява Добрияна Петкова.

Умелата манипулация на жертвите, насилието над тях и дрогата осигуряват другата сигурност на трафикантите и сводниците - мълчанието в съдебната зала, което е гаранция за безнаказаност.

"Самите потърпевши толкова изпитват чувство на страх, дори бих казала преди вината, от това, че те ще бъдат посочени с пръст и тотално отритнати. Защото това нещо им се случва", казва още Добрияна Петкова.

"Децата, които са пострадали от сексуално насилие, попадат в ситуация на експлоатация без дори да осъзнават, че са експлоатирани. Те нямат познания за това, че са сексуално експлоатирани. За тях някой техен приятел им е казал, че могат да изкарат пари или че някой може да ги почерпи с храна, с нова дреха, с поредната доза наркотици", допълва Юлия Андонова.

"Много често те застават в една съдебна зала и жертвата казва: Не, чакайте сега, аз не съм жертва. Всъщност изкарах едни пари, където ако си бях на село, щях да умра от глад". Но в крайна сметка това не може да е довод, тъй като някой е взел тези пари", казва още Петкова.

Попаднали в мрежите на сводниците от деца, с пречупена психика, зависими от дрогата, често жертвите стават истинска "златна мина" за трафикантите, чрез най-немислимата търговия и нечовешка част на този бизнес.

"И много често проституиращите използват наркотични вещества, за да се справят с целия този стрес, емоционално напрежение, изтощаване и т.н. От друга страна, вкл. и тук в България така от интервютата, които сме правили, излизат случаи, в които самите проституиращи се използват като дилъри на дребно ниво. Понеже често клиентите също търсят този тип допълнителна услуга и момичетата на практика продават кокаин или някакви синтетични наркотици и т.н.", обяснява експертът от Центъра за изследване на демокрацията.

"Много често се случва. Когато говорим за жени, които са обект на сексуална експлоатация, те не винаги имат възможност да използват предпазни средства. Невинаги имат възможност да полагат грижи за своето здраве и забременяването често пъти е част от техния живот. В зависимост от това колко жестоки са трафикантите или бебетата биват абортирани, или ако бременността напредне, бебетата много често биват продавани", разказва Юлия Андонова.

Съхранили в себе си майчиното чувство, някои жени отчаяно търсят спасението за себе си и детето, заченато в греха на проституцията.

"Дойде в нашия център, бебето й беше почти новородено, беше съвсем мъничко. Цялото тяло на тази жена беше обгорено от цигари. Представете си, години наред, човекът, който довчера е обещавал да ви обича завинаги и да се грижи за вас, да гаси цигарите в тялото ви и да ви води човек след човек. И тя намери сили да избяга от ситуацията на трафик тогава, когато беше дочула разговор, че детето й ще бъде продадено", допълва разказа си Андонова.

Родили по два-три пъти, прехвърлили 30 години, жертвите на сексуална експлоатация стават ненужни за своите трафиканти и се връщат към обречен живот, често нуждаещи се от постоянни грижи.

"Болести, предавани по полов път, включително ХИВ-инфекция. Имаме такива лица, настанени в нашите приюти. Много често такива лица поради тежко насилие, което са преживели в детството си, са отключили и редица психологически проблеми. Тези медицински усложнения вследствие на проституцията и на тази сексуална експлоатация и брутално насилие са осакатили човека така, че той реално има нужда доживотно да бъде подкрепян и медицински, и от специализиран персонал, и социални работници", допълва Добрияна Петкова от Националната комисия за борба с трафика на хора.

Дали предрешен като "лавър бой" или "принцът на белия кон", дали с директно предложение за добри доходи - трафикантите работят в групи, които вече нямат познатата от близкото минало йерархична структура.

"Има вече български групи, които са инвестирали, вкл. в публични домове или апартаменти, или някакви други бизнеси, които се използват за прикритие, всъщност за предоставянето на такъв тип услуги. То е малко едно преливане между бяло и сиво, и черно. Но рискът за организаторите е много по-малък. Той вече е част от легалната икономика на практика", обяснява Атанас Русев.

"Индустрията на греха" печели дори от пандемията. Виртуалните услуги с минимални инвестиции в техника се развиха до огромен по своя мащаб и печалби бизнес.

"Фирми, които предоставят такава техника, ти си я монтираш вкъщи и след това предлага еротично шоу. Даваш си там картата, банковата сметка. Клиентите плащат, част отива за този, който ти е осигурил техниката, част остава за теб", допълва експертът.

Най-често смятаме, че индустрията на греха е нечия друга отговорност, чуждо престъпление. Но всъщност тази индустрия се храни с дефицитите на разбиране, приемане и общуване, в които съучастници сме всички.