Петър Чобанов: Трябва максимално бързо да се присъедим към еврозоната, за да намалим рисковете

Петър Чобанов е бивш финансов министър, преподавател в Университета за национално и световно стопанство и член на икономическият съвет към министъра на икономиката.

- Какви ще са последствията за хората и има ли такива за хората от влизането ни в чакалнята на Еврозоната и Банковия съюз?

- Това е една цел, която се преследва от управляващите от 2009 г., която те успяха да изпълнят най-вече поради голямото настояване и усилия на финансовия министър и управителя на централната банка. Директните последици - положителни такива могат да бъдат повишаване на кредитния рейтинг, което се споделя от рейтингови агенции, но все пак трябва да се съобразим, че икономическата ситуация е тежка в момента и ще се усложнява допълнително.

По линия на банковия съюз - там като че ли се сдобихме с нови началници и ще видим какви ще са директните последици като рискът там е банките майки от еврозоната да изтеглят капиталите си от дъщерните си дружества тук в България, тоест да изтекат средства в размер на 5-6 млрд.Надяваме се, че това няма да се случи и правителството и централната банка ще могат да управляват този риск. Иначе това, което оттук нататък ни чака е да се съобразим, че правим следваща крачка към присъединяване към една зона, която е нестабилна.

Самият еврокомисар Джентилони наскоро отбеляза в интервю, че е заплашена от разпадане ако не се вземат сериозни мерки. Ние трябва по-активно да участваме в тази дискусия от позицията на фискално дисциплинирани, от позицията на страна, която в последните години все пак е поддържала добра бюджетна дисциплина и да настояваме да се намери решение на проблема с високозадлъжнялите страни от Еврозоната, така че като се присъединим наистина да влезем в зона, която ще спомогне за по-доброто ни развитие.

Ние поемаме риска да се опитваме да се присъединим с много слабо ниво на реална конвергенция, ние сме най-бедната страна в Европейския съюз и затова е необходимо да направим структурни реформи, които да подобрят условията за бизнес, които да доведат до увеличаване на производителността и оттам да се увеличат и доходите и да се присъединим повече към европейските нива.

- Няма срок, в който може да престоим в чакалнята на еврозоната, колко дълго може да се счита за реалистично?

- Зависи от нас. Колкото по-бързо влезем в еврозоната, в тази ситуация, толкова по-добре, тъй като престоят в чакалнята носи и някои валутни рискове макар, че те не са ясно изразени. Имаме категорично решение да поддържаме режима на валутен съвет, на паричен съвет при сегашното ниво на фиксиран курс, но все пак самото устройство на механизма е такова, че не трябва да го пренебрегваме.

Затова трябва да се стремим правителството да имаме такава стратегия, която да позволи максимално бързо да се присъединим към еврозоната. Знаем, че минималният срок е две години и на третата можем да станем участници. Надяваме се правителството да се придържа към такава стратегия, наистина така да направи необходимите реформи, така че това да се случи.

- Едно от неформалните условия за приемането ни в еврозоната е нашите заплати да са поне 70% от европейските, това може ли да се случи за две-три години?

- Категорично не може да се случи. Явно това неформално условие беше пренебрегнато, както от наша страна, така и от страна на европейските партньори, но в момента самата еврозона има нужда от силен сигнал, че независимо от кризата, в която се намира, все още има страни, които искат да се присъединят към нея.

Това са България и Хърватия, в момента всички останали извън еврозоната не искат и заради това може би надделя политическото решение - ние да бъдем поканени точно в този труден момент, който е труден не само за нас, но и за нашите европейски партньори.