По-голяма защита при „делата шамари“: Какво предвиждат предлаганите от правителството промени?

По-голяма защита при т.нар. дела шамари срещу журналисти, активисти и граждани, които публикуват информация от обществен интерес, предвижда въвеждането на нова глава в Гражданско-процесуалния кодекс. От Министерството на правосъдието обещават законодателната промяна скоро да бъде факт и тя да защитава ефективно и големи, и малки медии, както и неправителствени организации.

Очакваната поправка предвижда не само да отговори на европейската директива, но и да предложи ефективна защита в рамките на вътрешните дела срещу журналисти.

Николай Найденов, министър на правосъдието: "По отношение на обезпечаването и запорирането на сметки са в доста голяма степен засилени гаранциите спрямо всички медии, защото няма да може да се запорират сметки само заради това, че икономически по-силната страна може да внесе обезпечение, което да гарантира, че не злоупотребява с права. Обезпечение ще има само при сериозни доказателства и такива, които до голяма степен правят основателност на иска. Тези гаранции важат за всички."

Сред другите промени са прекратяване на производството в ранен етап и кратки срокове, както и представяне на доказателства в полза на ответника от професионални и синдикални организации.

Десетки вече са заведените дела.

Мария Черешева, председател на Асоциацията на европейските журналисти - България: "Не се води официална статистика, но спокойно можем да говорим за няколко десетки, само срещу "Бърд" има над дузина, продължава мегаделото на голям застраховател срещу "Медиапул" - делото за 1 млн. лева, което предизвика и международни реакции."

"Медиапул" е обект на няколко дела шамари.

Цветелина Соколова, журналист в "Медиапул": "Едното от тях, което е и най-голямо като сума на предявения риск от застрахователна компания, вече е на трета инстанция. Започна през 2023 г. по моя публикация и вече 3 години не може да се стигне до разрешаване на казуса. По сумата от 1 млн. лева се трупат лихви и тя вече може би е нараснала с 50% на този етап, а нямаме изгледи кога ще се реши. Става дума за цитиране на министър по стенограма в Министерски съвет.“

Цветелина Соколова, журналист в "Медиапул": "В момента за гилдията делата са най-силният инструмент за сплашване. Само преди няколко седмици отговаряхме на поредното писмо с предупреждение, че ще ни бъде заведено дело, ако не премахнем определен израз от наша статия. Ние решихме, че няма да го премахнем, защото вярваме, че обществото има право да знае, и сега чакаме."

От медията очакват окончателното решение на съда, след като печелят делото на две инстанции, а благодарение на граждански дарения покриват адвокатските хонорари. Ефектът от сплашването обаче е върху цялата журналистическа гилдия, което се отразява и на информацията, която обществото получава.

Мария Черешева, председател на Асоциацията на европейските журналисти – България: "Слап делата са само един от аспектите на цензурата в България. Става въпрос за злоупотреба със съдебната система. Това законодателство ще ограничи този тип неправомерен натиск чрез съдилищата, но това няма да реши проблема с политическия и икономическия натиск, с автоцензурата и всички други проблеми, които медийната среда има."

България изостава и по отношение на европейски регламент, който защитава източниците на информация за журналистите, които също са обект на атаки, посочват от Асоциацията на европейските журналисти.