На днешния 29 юли преди 50 години в Монреал българските олимпийци се окичват с два медала – Мария Вергова в леката атлетика със сребро, а боксьорът Владимир Колев с бронз.
Мария Вергова е една от най-именитите ни лекоатлетки през 70-те и първата половина на 80-те години на ХХ век. Родената през 1950 г. пловдивчанката започва да се занимава с Царицата на спортовете още в училище, но съдбоносна е срещата ѝ с младия треньор Димитър Бахчеванов, който току-що завършил Висшия институт за физкултура, поема подготовката на талантливата състезателка в хвърлянията. Вергова прави впечатление още преди Игрите в Мюнхен през 1972 г., но не ѝ се доверяват и изпращат други три българки в германския град. Първият ѝ голям успех е през 1974 г., когато завършва четвърта на европейското първенство в Рим. На следващата година тя вече се утвърждава в световния елит, печели Универсиадата и предолимпийските състезания в Монреал. В олимпийската 1976-та започва тренировки при Васил Крумов. На Игрите в канадския град Вергова печели сребърен медал с 67,30 м, като остава на метър и 70 см зад Евелин Шлак от ГДР, която в първия си опит уцелва 69-тия метър. През 1977 печели златото на Универсиадата в София и се оттегля за повече от година, за да стане майка. Връща се за Олимпийските игри в Москва, като тренировъчните ѝ резултати са на изключително високо ниво. Месец преди Игрите поставя световен рекорд – 71,80 м, който се задържа начело на ранглистите 3 години. За жалост се контузва две седмици преди старта в съветската столица и печели отново сребърен медал с 67,90 м, отново зад Евелин Шлак, вече с фамилията Яал. На следващата година побеждава в Купата на Европа и попада в сборния отбор на Стария континент за световната купа, където остава пак със сребро. Сребърна е и позицията ѝ през 1982 г. на европейското първенство в Атина след младата Цветанка Христова. Вергова печели бронз на първото световно първенство през 1983-та година. Оттегля се от спорта през 1984 г., след като става ясно, че България няма да участва на Игрите в Лос Анжелис. Последният й медал е на балканиада – сребро.
Владимир Колев от малък започва да се занимава със спорт – първо тенис на маса, след това футбол. На 14 години влиза от любопиство в залата по бокс, където е забелязан от треньора Тодор Чакъров. Известно време тренира и футбол, и бокс. Налага му се да избира, когато състезанията започват да се засичат по едно и също време. Още като юноша – през 1972 г. участва на турнира „Ринг София“ и на финала в категория до 63,5 кг. се изправя срещу утвърдения боксьор Ангел Ангелов. Който победи – отива на Олимпийските игри в Мюнхен. Колев печели и се решава той да замине за германския град в по-горната категория – до 67 кг, а Ангелов да остане в категория до 63,5 кг. Олимпийското участие на Ангелов се ознаменува със сребро, а дебютантът Колев отпада във втория кръг. На следващата година обаче софианецът вече обръща вниманието към себе си, след като става един от четиримата боксьори, които печелят медали за България на европейското първенство в Белград, като печели бронз при 67-килограмовите.
Големият пробив идва на първото световно първенство по бокс в Хавана. Владимир Колев вече се е върнал в категория до 63,5 кг. и след много силно представяне в турнира достига до финала. Там излиза със счупена ръка и губи от Аюб Калуле от Уганда, който впоследствие прави и много силна кариера при професионалистите, където също става световен шампион. Оттук нататък амбициите на българина са за медал от Олимпийските игри. В Монреал той е категоричен в първите си три срещи, като побеждава с 5:0 гласа Тай Шик-Парк от Република Корея, Ернст Мюлер от ФРГ и Калистрат Куцов от Румъния, двубой, който му носи заветния медал. На полуфинала отпада след тежък нокаут от кубинеца Андрес Алдама.
Владимир Колев става първият български боксьор с медали от трите големи шампионата – Олимпийски игри, световно и европейско първенство. След края на боксовата си кариера започва успешния му път като актьор. Дебютира във филма на Людмил Кирков "Не знам, не чух, не видях“ през 1984 г. Снима се и в "Романтична история“, "Нощна тарифа“, пресъздава себе си във филма "Бокс, бокс, бокс“.
От 17 до 31 юли Българската национална телевизия ще възстанови спомените за изключително успешните за страната ни Олимпийски игри в Монреал през 1976 г. 50 години по-късно обществената медия ще ви разкаже за победите на българските спортисти, спечелили 6 титли и общо 22 медала и поставили отбора ни на 7-о място в класирането по отличия.
Вижте подробности по темата във видеото.
Чуй новините
Подкаст
