Подвигът от „Сан Сиро“ – (не)забравената българска история

Дни след като беше домакин на церемонията по откриването на 25-те Зимни олимпийски игри, стадион „Сан Сиро“ отново се връща към обичайните си функции – да приема футболни мачове. Домът на местните Интер и Милан, който формално носи името „Джузепе Меаца“, е открит точно преди 100 години, а множеството разширения и обновления на съоръжението го водят до сегашния му вид.

Съвсем скоро ще започне изграждането на новия „Сан Сиро“, който трябва да бъде готов до 5 години. След като това се случи, настоящият стадион ще бъде разрушен. Но едно е сигурно – дори и след разрушаването му, някои от историите, случили се тук, никога няма да бъдат забравени и разказите за тях ще продължат. И да, българският спорт има своята такава история на този стадион - „подвига от Сан Сиро“ от вече далечната 1961 г.

Разбира се, става дума за футбол. И за подвиг, изпратил България за първи път на световно първенство... А, за да е още по-емблематично, по подобие на онази паметна вечер от „Парк де Пренс“ от 93-а година, тогава – на 16-и декември 61-а, отборът, който пропуска Мондиала, заради нашите „лъвове“, отново е Франция.

Тимът ни, воден от Георги Пачеджиев и Кръстю Чакъров, е в квалификационна група с Финландия и „петлите“. С финландците не изпитваме особени затруднения и ги побеждаваме на два пъти. С Франция обаче очаквано имаме проблеми. В Коломб, близо до Париж, губим с 0:3, а в София пред повече от 55 хиляди зрители по трибуните на „Васил Левски“ гол в последната минута на Христо Илиев ни изпраща на бараж. Головата разлика тогава не е фактор и разменените победи между двата отбора означават, че трябва да се изиграе трети мач на неутрален терен, който да определи победителя в групата.

И така, около месец по-късно двата съперника пристигат в Милано, като французите, бронзови медалисти от предходното световно първенство, макар и вече без своя голмайстор Жуст Фонтен, влизат в сблъсъка на „Сан Сиро“ като абсолютни фаворити. В състава на България личат имената на най-изявените футболисти от вътрешния ни шампионат, но това, с което впечатляват нашите, не е индивидуалната им класа, а отборният дух, хладнокръвието и сърцатата им игра на терена. Попадението, което решава срещата, става факт малко след почивката – в 47-ата минута, а голмайстор е 20-годишният младеж по онова време Димитър Якимов. И тук, с още едно намигване от съдбата, стражът на „петлите“, в чиято врата влиза топката, се казва Бернар... почти като онзи Бернар Лама от „Парк де Пренс“ 32 години по-късно.

България отстранява Франция и си гарантира историческо дебютно участие на световно първенство. В годините, в които място на най-големия футболен форум имат едва 16 отбора.

С „подвига от Сан Сиро“ представителният ни тим не просто се класира на Мондиала в Чили през 62-а. Този велик мач в Милано се превръща и в повратна точка за „лъвовете“ през следващите години – оттук насетне отборът на България, натрупал самочувствие като голяма футболна сила, е неизменна част от световните финали до 74-а – общо четири поредни появи. Забравена или не – тази история от този стадион остава със златни букви в българския спорт. Просто понякога трябва да си я припомняме!

Вижте целия материал във видеото.

Свързани статии:

Вижте програмата на БНТ 1 и БНТ 3 за Игрите в Милано/Кортина 2026

18:00, 12.02.2026

Чете се за: 18:40 мин.