Политическа буря в Скопие след изказване от Португалия, че езикът им е бил част от нашия
Отново напрежение по оста София-Скопие. В интервю за БНР държавният секретар по европейските въпроси на Португалия Ана Закариаш обяви, че "езикът на Република Северна Македония някога е бил част от българския". Коментарът й предизвика политическа буря в Скопие, където правителството обяви, че ще проверява автентичността на записа. Португалия е председател на Съвета на ЕС до утре, когато председателството поема Словения.
Признавайки, че върху България е оказван натиск да каже "да" на преговорите на Скопие с ЕС, държавният секретар по европейските въпроси на Португалия Ана Закариаш обяснява пред БНР, че българската позиция трябва да се уважава и да не се внасят разногласия в ЕС.
Явно е свързано с езика на Република Северна Македония, който някога е бил част от българския език и културните измерения на двете страни.
Последва светкавична реакция от кабинета на Зоран Заев в Скопие, откъдето обявиха, че ще проверяват автентичността на записа.
В предаването "Светът и ние" от португалското председателство заявиха, че са предложили на двете страни решение на спора. Според медии в Скопие то включва компромисна формула за езика, която обаче остава неясна.
Поставихме едно предложение на масата, върху което бяхме работили няколко месеца. Надявахме се то да е приемливо и за двете страни, защото това е едно предложение, което е честно, обясни Ана Мария Рибейро да Силва, посланик на Португалия в България.
Според експерти, компромисът, предложен от премиера Заев, за "един език в миналото, наричан по два различни начина днес", не е приемлив за София и може да доведе до парадокси.
На последното преброяване, което започна тази година, но беше спряно, но се проведе сред диаспората, т.е. сред гражданите на Република Северна Македония, които живеят в чужбина, имаше и графа за деклариране на майчиния език и много от гражданите декларираха своя майчин език като български, каза доц. Спас Ташев, съавтор на "Бялата книга за езиковия спор между РСМ и България", БАН.
С Рамковата си позиция от 2019 г. България ясно заяви: езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с еволюцията на българския и никой документ в процеса на присъединяване не бива да се разглежда като признание от страна на София за съществуването на т.н. "македонски език", отделен от българския.
Три дни след като България отказа да подкрепи преговорната рамка със Скопие, външно министерство в София припомни условията за своята подкрепа: Скопие да уведоми ООН, че името на страната се отнася само до политическия субект, да снеме окончателно малцинствените си претенции, да реабилитира жертвите на югославския комунизъм, да адаптира учебните си програми. В Скопие беше установен компромис, че за напредък в разговорите с България трябва да се чака да минат изборите на 11 юли.
