Равни права за детето при раздяла между родителите?

Независимо дали и двамата родители са съгласни или не, съдът да може да присъди правата над детето и на майката, и на бащата при раздяла, чрез законово въвеждане на така нареченото "споделено родителство". В момента то може да се присъди, само ако и двамата родители искат това.

За поделяне на правата между родители от години настояват неправителствени организации. Последните седмици искането за "споделено родителство" влезе трайно и във фокуса на институциите. Това се случи под натиска на протести и спорни обществени казуси с деца и техните родители. Един от тях - знаете, случаят с матретираното 5-годишно дете от Пловдив, което преди да бъде предадено на баща си, дни наред прекара при социални служители. Оказва се в някои страни моделът за споделени права при раздяла е законово въведен още преди 40 години, как той може да се приложи у нас - какви са ползите и рисковете, които крие?

Често децата у нас стават обект на конфликти между родителите при раздяла или развод. Поради липса на съгласие и с цел защита на децата, съдът предпочита единия от родителите. В 96% от случаите попечителството отива при майката. Оказва се, че много деца след такова решение не виждат бащите си с години. Причината е тромавата съдебна процедура. Предложенията за промяна в семейния кодекс целят да има споделено родителство, но не само в случаите, когато между родителите има разбирателство.

Последната среща на Светослав Светиев и синът му е преди четири години. През 2016 година отношенията във връзката с партньорката му се влошават и се стига до раздяла, която в крайна сметка, отделя едно дете от баща му. В началото има баланс в грижите и прекараното време с детето, но месеци по-късно срещите стават все по-редки.

"Детенцето беше на четири години и ние се разделихме. В началото си бяхме разпределили времето заедно, за да го виждам определени дни. В сряда след работа и в неделя го вземах, като в началото наустни договорки, защото нямахме решение от съда, което да ни разпредели правата, впоследствие разбрах, че моята партньорка е завела дело за разпределение на правата, аз си взех също адвокат", разказва Светослав Светиев - баща.

Така започва битката на един баща да бъде заедно с детето си. След редица дела, трудности и решения на съда Светослав не знае кога ще го види отново. Той вече е на 11 години, а срещите с него остават само илюзия.

"Съдът даде изключително рестриктивни временни мерки - аз да го виждам в нейно присъствие пет часа на две седмици веднъж. Ходихме по молове и паркове", каза Светослав Светиев.

Самият съдебен процес при насрочване на делата е тромава процедура, с която се сблъскват всички родители. Именно заради нея обикновено децата израстват далеч от погледа на единия от родителите. Всички, които са се борили, за да виждат децата си, настояват процедурата да се промени и да отнема по-малко време, защото растежа на децата не спира с пренасочването през шест месеца на едно дело.

"Делото беше насрочено за една година напред, впоследствие, като тръгна делото по същество няколко пъти беше отлагано, което го проточи за още една година напред и реално три години продължих с привременни мерки, които са крайно рестриктивни и аз реално нямах нормални отношения със сина си. Последната ни среща беше 2020 година, в парка се разходихме по схемата пет часа в нейно присъствие. Спомням си, че беше в Борисовата градина. Той порасна, вече е пети клас. Аз ходя от време на време на родителски срещи, следя го в "Школо", обаждам се на личния, но единствения начин да го видя е да наруша закона. Няколко пъти ходих там да звъня на вратата и след това получавам известия от полицията, че нещо съм правил", каза Светослав Светиев.

И така минават години в чакане на окончателното произнасяне на съда. Но дори когато има такова, то често пъти остава битка, спечелена само на хартия.

Няма институция, която да следи изпълнението на съдебните решения, относно контактите с децата след раздяла при родителите. Практиката показва, че нито полицията, нито намесата на частен съдебен изпълнител могат да решат дълготрайно проблема, когато единият родител възпрепятства достъпа до детето, въпреки издаденото съдебно решение. Тогава дори делата в съдебната зала губят стойност.

Преди две години Слави Нестеров се сблъсква с тази реалност. Раздяла, а след нея и невъзможност да вижда децата си. Именно това е причината да основе фондация „Споделено родителство“.

"Минах през много етапи, етапи, в които не виждах децата си, етапи на родителски войни, етапи на дела, които видях, че няма никакъв смисъл от тях. Делата в момента, дори и да има съдебни решения, те не се изпълняват, тоест няма институция, която да следи за изпълнението. Дори един родител да има постановление, привременни мерки, които да са два уикенда в месеца или т. нар. неделен татко или неделна мама", разказва Слави Нестеров - Фондация "Споделено родителство".

От наличните статистики на неправителствени организации, когато има конфликт между родителите в близо 96% от случаите обикновено попечителството се присъжда на майката. Често това е причината бащите да не виждат децата си с години. Тогава може да говорим за родителското отчуждение от страна на родителя, който в съда е получил попечителството върху детето, а дори в определени случаи манипулацията се случва и извън съда.

"За съжаление родителското отчуждение е много сериозен фактор в България, много сериозен социален проблем и то е там, защото институциите го позволяват. Ако имаше правилният закон или правилната реформа, която ние се стремим в семейния кодекс, нямаше да има и родителско отчуждение. Всяко дете има нужда от своя родител и всеки родител има нужда от своето дете. До преди две години си мислех, както в момента повечето институции и приятели казват около теб, но вие защо не се разберете? Явно е, че когато се наруши семейната структура в един момент в 80% от двойките те не могат да се разберат и имат нужда от външна помощ. Тази външна помощ може да е медиация, психолог или крайна инстанция - съда, правилен семеен кодекс или закон", каза Слави Нестеров - Фондация "Споделено родителство".

През последните 15 години проблемът с родителското отчуждаване в условията на конфликти между родителите се задълбочава все повече. Свидетели сме на цели поколения, които израстват без присъствие на един от родителите в живота си. А според психолози тази травма от загуба на връзка се отразява в обществото като цяло.

Министърът на социалната политика Иванка Шалапатова признава и приема критиките в сигналите до тях за недобре подготвени служители в социалната система. Затова през следващите два месеца ще се направи анализ, къде са затрудненията и къде се къса връзката между родител, дете и институция.

"В страни като Великобритания, Германия, Франция имат стари изградени социални системи за подкрепа, а в България нямахме социален работник, нямахме психолог, нямахме фамилен терапевт. Да, не навсякъде има достъп до такива специалисти, но все пак те съществуват. Това е предизвикателство, именно защото се насажда в нашето общество омраза, страх, което не помага на никого. Тук е ролята на фамилните терапевти, тъй като, когато има фамилна терапия, която не се предоставя в България, ние имаме много малка професионална общност с фамилни терапевти и такава беше политиката до сега. Моята амбиция е точно тези компетенции и експерти да бъдат достъпни и в крайни населени места, защото без фамилна терапия реално цялата тежест на тези семейни отношения отива в съдебната институция", подчерта Иванка Шалапатова - министър на труда и социалната политика.

И докато се търсят достатъчно експерти, докато се инвестира в тяхната компетентност, за да се отговори адекватно на нуждите на обществото ни и най-вече, докато тези терапевти на практика достигнат до семействата, всеки ден едно дете някъде там плаща цената на неподготвената ни социална и съдебна система.

Един бърз преглед в социалните групи и форумите, посветени на родителството, очертават категорично и един друг проблем в законодателството – издръжката. Тя често пъти остава пожелателна, въпреки разпореждането на съда. Не малко са и случаите, в които майките поемат отговорността за отглеждането на детето, не само финансово, но и емоционално, поради незаинтересованост от страна на бащата. Този момент няма как да се уреди чрез законови промени, но определено е фактор, за който трябва да се говори.

"Детето се използва като буфер. Докато детето пък изпитва чувството на изоставеност. Затова е много важно какви ще са отношенията спрямо детето, а не спрямо техните отношения", обясни Ива Пачаварова – детски психолог.

Борбата за изменението на много познатия на разделените родители - член 59 започва още през 2016 година. Разпоредбата изĸлючвa възмoжнocттa poдитeлcĸитe пpaвa дa бъдaт пpeдocтaвeни cъвмecтнo нa двaмaтa poдитeли в cлyчaй, чe между тях няма доброволно cпopaзyмeниe. Идеята сега е, споделеното родителство да може да се присъжда, дори, когато няма съгласие и от двамата родители за него.

"Самите родители узряват и все по-често се случва да има споделено родителство и двамата родители да се грижат заедно за децата си. Целта е да се въведе законова възможност при развод и по исков ред, а не само по взаимно съгласие и се надявам да се случи скоро. Това е така наречената оборима презумпция, тоест съда да се произнася по отношение на родителските права, само при поискване на един от родителите. Това е текста на алинея първа, който беше обявен за обществено обсъждане през 2016 година и който все още е публичен. Това е немският модел, а той е доказано добрe работещ, защото понякога изкуствено децата се въвличат в този спор", подчерта Екатерина Захариева, ГЕРБ-СДС, инициатор на законови промени.

Примери за споделено родителство има в редица държави. То има и своите различни измерения. В Германия времето е разделено по равно между родителите – 50 на 50. Споделено родителство, при което физически детето прекарва 35% от времето си при един от родителите - такъв пример е съседна Гърция. В Швейцария този модел е въведен още в края на 80-те години. Според експерти през годините ролята на бащата в съвременото общество много се променя.

"Съдът трябва да може да постанови споделено родителство и където нямаме разбирателство в етапа на бракоразводния процес или фактическата раздяла, защото вие си давате сметка, че хората са много емоционални, когато имаме раздяла и претърпяват промени, които в последствие стихват. Емоциите утихват, но родителството остава за цял живот. Личностните отношения много се промениха в последните деситилетия и бащите взимат изключително силно участие в отглеждането на децата, тази голяма обществена промяна няма как да не се отрази в законодателството. Международното практика е показала, че при една раздяла фактическа или след развод, а ако бащата участва пълноценно в родителството, майката успява да се развие много по-добре професионално и в лично отношение, когато тя е подкрепена", заяви Елисавета Белобрадова, ПП-ДБ, инициатор на законови промени.

Замесените страни в изменението на семейния кодекс твърдят, че работата по законопроекта върви. Предстои изготвянето на становища, от които ще зависи какви точно ще са параметрите за споделеното родителство у нас.

И докато експерти и законотворци поредна година търсят правилната формула за промяна на закона, то случаите като този на Светослав и Слави, ще бъдат поредното число в общата суха статистика, при която можем да отчетем, че над 50 000 деца у нас живеят при разделени родители, а в 96% от тях родителските права изключват бащите.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok