Начало
назад
Съвместната историческа комисия между България и Република Северна Македония ще възобнови работа след година прекъсване
Комисията между България и Република Северна Македония по историческите въпроси възобновява работата си на 15 и 16 октомври след година прекъсване. Това стана ясно след среща на премиера Бойко Борисов и вицепремиера Екатерина Захариева с външния министър на югозападната ни съседка Буяр Османи.
След очерняща кампания срещу България на предсрочните избори в Скопие и едногодишно прекъсване на работата на историческата комисия по искане на Северна Македония, външният министър на югозападната ни съседка дойде, за да потърси подкрепа за начало на преговори с ЕС.
Буяр Османи чу отново червените ни линии, записани в Рамковата ни позиция на Парламента:
- Северна Македония да преустанови претенциите за признаване на т.нар. „македонско малцинство" у нас;
- да се използва фразата „официален език на Република Северна Македония", което не може да се разглежда като признание от българска страна за съществуването на т.нар. „македонски език";
- да бъде прието, че "Северна Македония" се отнася към държавата, а не географския регион, част от който е в България;
- да има времева рамка за постигане на договореност по други личности и събития
Посланието е традиционното: България протяга ръка за евроинтеграцията на Скопие, но само ако спазва Договора за добросъседство от 2017 г.
С първата си чуждестранна визита като външен министър на Северна Македония Буяр Османи рестартира политическия диалог между София и Скопие.
Бойко Борисов, министър-председател: Трябва да се направят необходимите компромиси от двете страни.
Свиканата наново историческа комисия, която е провела само девет заседания за три години, трябва да предложи компромисни формули за общата ни история.
За три години историците се договориха само за Цар Самуил, Св. Св. Кирил и Методий и Св. Наум.
Бойко Борисов, министър-председател: Ще е грях пред историята, сегашните политически ръководства в България и Северна Македония да не намерят компромис. И няма да ни разбере и светът.
Председателството на Германия на Съвета на ЕС иска Скопие да започне преговори с ЕС до средата на декември, но България иска да види реален прогрес в изчистването на историческите спорове.
Екатерина Захариева, вицепремиер и министър на външните работи: Очакваме комисията да се разбере за историческите събития и личности и да направи списък. И очакваме тези, за които се е разбрала, да влязат в учебните програми на двете държави.
Северна Македония оправда спирането на работата на комисията с кампанията за предсрочните избори. И напомни, че по Договора за добросъседство задължение имат и двете страни.
България има обвързаност по член 2 да поддържа Евроатлантската интеграция на Северна Македония. Ние имаме обвързаност да дадем резултати, коментира Буяр Османи, министър на външните работи на Северна Македония.
Езикът остава спорен въпрос. България използва термина "официален език на Република Северна Македония", като не признава наличието на т.н. "македонски език". Скопие разглежда това като отказ да признаем националната им идентичност.
Нямаме против да се самоопределят македонските граждани, както решат. Никога не сме. Имаме договорка в Договора ни за езиковата клауза. Ние искаме тя да се прилага. Това се оспорва от вас, не от нас, коментира министър Захариева.
Премиерът Борисов изрази и притеснението си от резолюцията на ЕП, член от която призовава България да спазва правата на малцинствата, включително правото им на изразяване и сдружаване, като се визира ОМО-Илинден.
Бойко Борисов, министър-председател: Това в никакъв случай не е от полза в точно този момент, когато ние търсим компромиса. Това, според мен, не знам откъде дойде, но е факт.
ОМО-Илинден е забранена от Конституционния съд през 1999 г. заради заплаха за националното ни единство.
Очаква се около 10 ноември у нас да пристигне премиерът на Северна Македония Зоран Заев за среща с Бойко Борисов. Настояването на германското председателство на Съвета на ЕС е преговорите със Скопие да започнат в средата на декември.
