Тази седмица тя щеше да навърши 99. Париж я чества с изложба в Музея на Холокоста. Симон Вей е първата жена председател на Европейския парламент в първия пряк избор. Франция ще я запомни с легализирането на абортите. И с това, че Симон с моминското име Жакоб минава през ада на нацистките лагери на смъртта.
Давид Тебул, режисьор ѝ художник: "Жакоб били напълно интегрирано, асимилирано френско семейство. Споделят републиканските идеи. И въпреки това минали през лагерите на смъртта. Режимът от Виши не защитил френските евреи и това е важно. Искам нашата изложба да го покаже. Защото днес някои политици спекулират с тези теми с идеологически и ревизионистки цели. Чрез изложбата разкривам голямата история чрез малката – личното, семейството, женската общност."
Изложбата разказва за Симон Вей и нейните две сестри. Трите били здраво свързани. Прочути френски актриси четат техните писма.
Давид Тебул, режисьор ѝ художник: "Симон Вей, сестра ѝ Мадлен и майка им са изпратени като еврейки в Аушвиц-Биркенау, после в Берген-Белзен, където майката умира. Бащата и братът са депортирани в Литва и разстреляни. Като участник в Съпротивата сестра ѝ Денис е изпратена в Равенсбрюк. Така че това семейство минава през всички германски нацистки лагери."
После Мадлен (Милу) умира през 1952 г. заедно със сина си: катастрофират след среща със Симон. Трагедията тласка Вей към професионалния живот – юристка, борец за женски права, министър на здравеопазването, Европа.
Давид Тебул, режисьор ѝ художник: "Има връзка, макар и непряка, между личната ѝ история, Европейския съюз, борбата за Европа, помирението между Франция и Германия. С опита от войната Симон Вей рано разбира нуждата от Европа като залог за мир, защита от фашизма, войната, несигурността. Украйна показа колко са уязвими страните извън ЕС."
Преди 20 години разговарях със самата Симон Вей. За нея Европа беше споделена цел, но и споделена вина.
Симон Вейл, френски юрист и политик: "Аушвиц беше типичното зло, ужасът. Но трябва да си го кажем – ние, французите, заедно с немците, бяхме до голяма степен отговорни за конфликтите през ХХ в., катастрофални за Европа.
Давид Тебул, режисьор ѝ художник: "Валери Жискар д'Естен убеди Хелмут Шмит да предложат жена, европейка, изживяла трагедиите на ХХ в. за Европейския парламент. Тогава правомощията на парламента са ограничени. Но през 79-а Вей бе ярък символ – с паметта за лагерите и легализирането на аборта."
Симон Вейл, френски юрист и политик: "Е, като видите снимките от Римските договори, се виждат предимно мъже и малко жени. Въпреки че жените бяха „за” и често пъти по-европейски настроени от мъжете, тя нямаха думата в политиката тогава.
- Значи има и „майки на Европа”, като Вас, нали?
- Е, ние дойдохме по-късно..."
Симон Вей е погребана в Пантеона – там, където спят героите на Франция. А Обединена Европа на отците-основатели оцеля. Но днес е в изпитание.
Жак Рудник, историк: "Можем да оцелеем, само ако приемем, че ЕС вече не е просто икономически, а политически проект. Но трябва да имаме волята да извършим дълбоки промени, които напълно ще променят Съюза и да го накарат да действа. Ако успеем, Европа ще остане сред големите актьори, редом със САЩ, Китай и Русия. Ако не успеем, излизаме от историята. Дългата европейска историческа ваканция, която започна след войната и особено след 1989-а, ще приключи – и то за наша сметка."
"Площад Европа - Симон Вей". Тук се събират улиците "Константинопол", "Мадрид", "Виена" и даже "Санкт Петербург". Изток, Запад, Център. Влакове тръгват от всички страни. Историкът Жак Рупник познава всички Европи. Роден в Прага, емигрира в Париж, съветва Хавел, изследва Централна и Източна Европа.
Жак Рудник, историк: "Светът след 1989 приключи."
И мнозина в Централна и Източна Европа не осъзнават това, казва Рупник. Вече сме в ерата на новите хищнически империи – Русия, Китай, дори САЩ на Тръмп. А кръстниците на нова Европа са Тръмп и Путин.
Жак Рудник, историк: "В тази ситуация ЕС вече не може да остане просто икономическа сила или най-големият търговски блок в света. Настъпва политическата епоха на Европа. Тя трябва да се превърне в истински политически играч. И ако иска да оцелее, трябва да схване това и да стори необходимото."
Европейските институции – също. От времето на Симон Вей Европейският парламент се е променил. Но днес Рупник казва – трябва още промени! Време е за втора камара. Първата може да се намали, а във втората да заседават представители на националните парламенти.
Жак Рудник, историк: "Нещо като Сенат. Така ще има много по-силна връзка между вътрешнополитическия живот на отделните държави и европейското пространство. Едно е ясно – Европейският парламент не може просто да продължи, както досега. Просто да се разширява, да трупа нови депутати и да показва импотентност, защото най-важните решения се вземат другаде."
Давид Тебул, режисьор ѝ художник: "Симон Вей е била в Европейския парламент много отдавна. Той се е променил. Вижда се обаче, че му липсва силно политическо измерение. Вей винаги се е борила за Европейски парламент с политическа същност. На хората им е трудно да се припознаят в Европейския съюз, но войната в Украйна променя нещата."
Жак Рудник, историк: "Може би с втората камара общественото мнение във всяка от нашите страни по-лесно ще се идентифицира с проект, в който депутатът, когото са избрали у дома, участва и в общото европейско усилие."
С Рупник си правим среща в Българския културен институт в Париж. Историкът знае, че България е православна и славянска страна, която има свое разбиране за Русия.
Жак Рудник, историк: "Но това въобще не е недостатък за България като член на ЕС. Проблемът е друг и то сериозен. Че за пет години имаше шест парламентарни избори. Защото това означава политическа нестабилност. Но това, че България избра еврото, е важен политически избор. Мнозина смятат, че става дума за икономика или за финанси. Не! Еврото е стълб на националния суверенитет. То е политика! Знак, че България влиза в сърцето на Европа."
Симон Вейл, френски юрист и политик: "Винаги съм се надявала Желязната завеса да падне един ден и всички да се съберем в независимостта, свободата и братството. Това за мен беше много вълнуващо."
Желязната завеса падна и страните от източния лагер си върнаха суверенитета. Нещо повече, лидери като Виктор Орбан вкарваха тази тема в общия европейски разговор. Брюксел отнема суверенитет, държавите си го връщат. Сега обаче, твърди Рупник, нещата се променят.
Жак Рудник, историк: "През 90-те тъкмо датчаните настояваха за изключения от европейските правила, защото държаха на своя суверенитет. После Тръмп вика: "Искам Гренландия! Искам си я". Тогава датчаните потърсиха подкрепата на останалите европейци – и я получиха. Така Дания осъзна, че най-добрият начин да защити своя суверенитет в Гренландия е чрез Европа. Същото стана и с Украйна. Още в първите дни на войната Володимир Зеленски се обърна чрез видеовръзка към Европейския парламент с ясно послание: "Искаме в ЕС, защото това е единственият начин да спасим своя суверенитет." И така понятието за суверенитет започна да се променя. Европа вече не е заплаха за твоя суверенитет. Напротив – превръща се в средство той да бъде защитен."
Давид Тебул, режисьор ѝ художник: "За мен голямото предизвикателство пред Европа е да изгради в бъдеще структура, която да осигури федерален модел и обща отбрана. Виждаме каква заплаха тегне над Европа – от Китай, от Русия."
Но какъв политически играч би била Европа? Според историка Рупник, решенията трябва да се взимат иначе, особено ако ЕС набъбне още.
Жак Рудник, историк: "Европа вече се движи към модел на променлива геометрия. Трябва да се мине към обикновени мнозинство. И да се правят коалиции на желаещите. Изцяло да променим разбирането си за това какво може да прави Европа. Никой няма да бъде принуждаван да участва. Но и никой няма да бъде изхвърлян."
Европа се променя непрекъснато и Симон Вей знаеше това. Със задна дата тези промени понякога приличат на чудо.
Симон Вейл, френски юрист и политик: "Няколко пъти Виктор Юго говори и пише за федерация на европейските страни. Когато четем, виждаме, че е бил мечтател, но ето вижте мечтите му днес!"
Давид Тебул, режисьор ѝ художник: "Онова, с което Симон Вей пленява и трогва французите, е силата на нейните убеждения и най-вече автентичността на нейните битки. Тя бе политическо животно. Но не и демагог. Каузите ѝ винаги бяха истинни."
Спомням си какво още ми каза тя преди 20 години. Че европейските страни трябва хем да заздравят връзките помежду си, хем да запазят спецификите си. Можем да наречем това "компромис". Но Европа започна като компромис. И може би така и ще оцелее.
Чуй новините
Подкаст
