Симптомът "Насилие над животни"

След жестокото убийство на коте в столичния квартал “Враждебна” обществото показа, че вече няма търпимост към подобни зверства. Извършителите бяха арестувани веднага, а пред дома им се чуваха викове “убийци”.

Колко опасни могат да бъдат хората, които измъчват и убиват животни и защо полицията трябва да обръща по-сериозно внимание на тези актове на насилие и да ги приема като предвестник за още по-сериозно престъпление?

Мартин Янчев - "В помощ на бездомните животни" - Факт в случая е, че тия хора са посягали и на хора, и децата са си малтретирали.

Боряна Иванова - психолог: Това не е първото им престъпно поведение или първата проява на агресия, няма как това да е за първи път при толкова възрастни хора.

Явор Гечев - фондация "Четири лапи": Съседите казаха, че това не е единичен случай в това семейство възрастни хора, които са убили котенцето, а е пореден случай на малтретирано животно.

Жестокостта към едно коте взриви социалните мрежи. Всеки с домашен любимец е изкушен да пуска сладки негови снимки и мисълта за причинена жестокост към друго животно може да мобилизира цяла разгневена армия. И само адекватно наказание за насилника би върнало равновесието в мрежите. Но адекватната реакция далеч не свършва с наказание. Насилието над животни е първи симптом на друго, по-страшно заболяване.

Ана Тодорова - психотерапевт: Нормално е повечето хора да кажат: Как може да арестувате тази възрастна жена, заради една котка? Но тук не става дума за това, става дума за принципа, че е имало мъчение, че има свидетел дете и това е по-големият проблем и не трябва да бъде толерирано, защото хората, които насилват животни, не точно тази двойка, са същите, които насилват и деца.

За криминалните психолози и експертите по патологичните отклонения в поведението от години е ясно едно - жестокостта към животните най-често ескалира в агресия към хората, убийството на едно животно по мъчителен начин, може да е генерална репетиция за убийството на човек. Повечето серийни убийци са започнали именно така, още в детството си. Жестокост, която им носи наслада и удоволствие.

Георги Кирилов - психолог: Това е разликата от агресията, която всички ние в някакъв момент проявяваме към някакви животински видове. Аз имам домашна котка, синът ми, когато беше на 4, я милваше, но после я разнасяше из жилището, което е вид агресия. Но това не е свързано с удоволствено преживяване от страданието, което носиш на животното и при много голяма част от хармоничните хора, когато видят страданието, те спират автоматично агресивния акт и преживяват вина.

Детството е времето, в което трябва да се реагира, за да се предотврати генезисът на злото. Специалистите ясно различават патологията и могат да се намесят успешно. Дори когато подобно поведение е заложено в гените.

Ана Тодорова - психотерапевт: Липсата на емпатия всъщност идва, когато детето се сблъска с толкова ужасна ситуация, че не може да се справи и един от защитните механизми е мозъкът да изключи всякакви емоции или много да изкриви реалността. Тоест детето, за да оцелее, се превръща с насилник или човек без емпатия, за да оцелее.

Малкълм Плант - основател на "THE LINK": Това е неврологичен и психологичен процес, който може да се идентифицира. Едно дете започва бавно да губи възможността да има чувства към другите живи същества, независимо дали към хора или животни. И започва да приема насилието като нещо естествено, да излезе на улицата, да удари някой, да удари жена си, детето си. Детето ще научи това от тях и ето цикълът на агресията се затваря

Георги Кирилов - психолог: И колко малки деца има, които на невръстната си възраст не могат да направят добре разграничението между себе си и домашния любимец. И приемат, че онова, което се случва на домашния любимец, е директна заплаха и към тях.

Д-р Марина Иванова - ветеринар "Четири лапи": Когато човек прекрачи този праг да упражни насилие над нещо живо, към друго живо същество, то много често прераства в насилие над жени, деца, други хора. Просто защото насилниците стигнат ли до момента да наранят по-слабите, за тях е много по-лесно да прекрачат границата и да наранят друго живо същество.

Ана Тодорова - психотерапевт: Много често хората, които агресират към животни, са възпитани в среда, където им е показано, че животните нямат ценност, където е имало насилие по принцип и към животните и към други, които са по-слаби и по-беззащитни.

Боряна Тодорова се занимава с криминална психология, престъпно поведение и сексуално насилие над деца. За целите на курсовата си работа за "Връзката между насилието над животни и над хора" проучва известни серийни убийци. Един от тях е Ричард Чейз или Вампирът от Сакраменто.

Боряна Тодорова - психолог: В тийнейджърските си години е имал хоби да хваща малки животни, да ги убива, да им пие кръвта, убил е дори котка пред очите на майка си. Няколко години по късно убива 6 човека.

Да, разбира се, не всяко дете, да кажем, което прояви агресия към животно, се превръща в насилник. Факторите са много, родителят, разбира се, може да помогне и да предотврати това, като от съвсем малко учи детето на емпатия, на съчувствие към другите.

Далеч не всяка агресия към животно е тревожен знак за бъдещ насилник. То може да е моментна изява на силна емоция и е важно родителите да учат децата на съчувствие към животните и другите. Да им разясняват какво чувстват, ако ги ранят, да следят подобна агресия да не се повтаря. Иначе връзката между насилието над животни и бъдещото криминално поведение е толкова очевидна, че Марк Рандъл, работил 30 години като разследващ полицай в Съсекс, решава, че ще стигне по-далеч - знае, че повечето престъпления може да се предотвратят и се посвещава на престъпленията с животни.

Марк Рандъл - организация срещу насилието над животни и хора: Нашата фондация "Нейчъруатч" обучаваше полицията в Украйна. И имаше един случай, в който група младежи хващаха бездомни животни, убиваха ги и слагаха снимките в социалните медии. И 2007-а същите тези хора убиха 21 души, по абсолютно същия начин, по който убиха животните.

За сега в България няма нито един мъчител или убиец на животно, наказан със затвор. Но освен подценяването на проблема от страна на съда, няма и адекватна реакция с експертна психологическа помощ.

Мартин Янчев - "В помощ на бездомните животни": Факт е, че закон има, много добре е написан. Въпросът е, че не се взима на сериозно от институциите, търсят се неадекватни поводи за прекратяване на досъдебните производства.

Мартин създава организация за спасяване на беззащитни животинки и работи на това поле от години. Преди седмици организира протест в защита на правата на животните. Поиска среща с премиера и внесе подписка, в която настоява случаите на насилие да не се неглижират, а да се приемат като тревожен сигнал за проблеми в обществото. Нещо, което отдавана се прави в други страни.

Малкълм Плант - основател на "THE LINK": Когато зоополицията отиде на сигнал за насилие над животно, трябва да погледнат отвъд случая, да проучат и за други проблеми. Има ли възможност тук да има и домашно насилие, може ли да има насилие над деца или пък е измъчван стар човек. И съм сигурен, е не на 100 процента, че ще намерят и други подобни проблеми в много от случаите.

Полицията в България все още разграничава случаите на насилие над животни и хора. Но все пак през годините бяха забранени варварски обичаи като тричане, кучешки боеве, танцуващи мечки, в други страни още се борят с коридата и бикоборците, а още по-крайните настояват за затваряне на зоопаркове, делфинариуми, приюти. Все места, където има много страдание. Страдание, което често се наблюдава от деца и формира психиката им.

Явор Гечев - фондация "Четири лапи": Честно казано институциите най-бавно се променят, тоест те най-бавно реагират на обществените промени, най-вече защото или са претръпнали или не са заинтересовани, а и голяма част от представителите на тези институции са от друго поколение и са свикнали с насилието над животни, нека си припомним, че само преди 10 години беше напълно законно да се умъртвят кучета на улицата с примамки с отрови, разхвърляни от общините.

Дали заради социалните мрежи, но обществото ни изглежда все по-малко толерира насилието над животни. Инцидентите и проявите на жестокост като че ли зачестяват, но именно заради нетърпимостта на хората тези случаи излизат на повърхността. И едни от най-важните уроци са тези по емпатия.

Марк Рандъл - организация срещу насилието над животни и хора: Аз съм правил разследване в България за боевете с кучета, във Великобритания имаше човек, който се занимаваше с боеве с кучета и синът му уби човек. Виждате как агресията в семейството се прехвърля и детето в това семейство става убиец. Затова е много важно за децата да разберат състраданието и това, че животните са от значение.

Малкълм Плант - основател на "THE LINK": И ако авторитетите, зоополицията и правителството започнат да разпознават фактите и започнат да се отнасят към насилието над животни с по-голяма важност и приложат цялата сила на закона, те всъщност ще пазят по-добре обществото си.

Боряна Иванова - психолог: Ако едно дете се остави да удря животните в къщи и по улицата, примерно, и не му се обясни, че това не е хубаво, че това не е редно, че животните изпитват болка, че така не се прави, защо това не е добро, по същия начин един възрастен, който има вече изграден морал, би трябвало да има и норми, които сам трябва да си налага, не получи наказание за някаква огромна жестокост, той ще го направи пак.

Затворът е крайна мярка, закъсняла. Но за садизма на тази жена, може би единствено възможна и адекватна. Но за свидетелите и децата около нея - още има надежда.