Какво не направиха месните власти, за да избегнат наводненията?

Проливните дъждове все повече заприличват на тест, при който става ясно, че някой не си е научил урока. В който почти винаги пропуските на един разрушават съграденото от друг. Така беше през миналата година, и по-миналата година. И сега е така. Щетите от последните наводнения в Берковица, Врачанско, Видинско са показателни. Но дъждовете по мащабите си далеч не са невиждани. Още повече – те и всички опасности за хората след тях би трябвало да са предвидени и описани в регионалните планове за управление на рисковете. Но те отдавна не са актуализирани, а според експерти, 90% от предвиденото не е изпълнено.

Като в плановете за Берковица. Мерки, поне на хартия, не липсват. Част от действията пък ни завъртат в омагьосан кръг – врени, но законни. Законни, но вредни. Като сечта и почистването на реките.

Димитър Куманов, сдружение "Балканка": Намираме се в Балкана над с. Бързия, което също беше жертва на наводненията. В този район аз преди години съм виждал много жестока сеч, като най-характерното са извозните пътища, когато дървесината е била смъквана.

Или в случая - не незаконната сеч е в основата на бедствието, а прокарването на извозни пътища в най-стръмните райони.

Димитър Куманов: Това в райони, където има потенциален риск от наводнения, би трябвало да е забранено, защото тези пътища се превръщат в улеи, по които водата с бясна сила се събира и започва да тече. Копае ги, както се вижда. Изкопаните пясъци и тиня ги смъква надолу към селата. Наводненията в Каравелово и Богдан и изобщо при планирането на превенцията на риска от наводнения трябва да му се обърне изключително сериозно внимание.

Експертът веднага улавя и следващия риск - остатъчните трупи от сечта. Без значение дали е законна или планирана, сечта, която не разчиства след себе си също е в графата престъпна небрежност.

Димитър Куманов: Тук е изоставен доста дървен материал и когато дойде голямо наводнение, е възможно да я отнесе до Богдан и Каравелово и това също не би трябвало да се допуска.

В същото време в Плановете на управление на риска от наводнения са заложени съвсем други мерки за над 300 млн. лв. Някои от тях са изпълнени, но не намаляват риска.

Айше Сали - Като част от мерките са предпазване от наводнения на дъното на Берковска река е излят бетон. Виждате границата между него и естественото дъно на реката. Според специалистите обаче, точно това не бива да се прави.

Димитър Куманов - Защото този бетон сега е станал като една пързалка и когато водата дойде, тук се засилва и там където свършва бетона, започва да копае.

Милован Панталеев, общински съветник в Берковица: Виждате също така, че по най-непрофесионален начин стената е прекъсната точно там, в най-конфликтната точка, където реката прави завой. Онзи ден по спешност през нощта се правеше дига, в момента можете да я видите, за да предпазим всички тези къщи от другата страна от наводнение. Т.е. в момента, този бетон на дъното на реката можеше да се довърши, за да се довърши корекцията на реката от двете страни, както е описано е проектната документация и наистина да защитим къщите от двете страни.бетонирайи по този начин ние сме създали една писта за бобслей и там където свършва, реката се завихря и се създават условия за свлачищни процеси.

Димитър Куманов, сдружение "Балканка": Това е класически пример за едно изпълнение на фиктивна мярка за намаляване на риска от наводнения, които плановете ни са пълни, от който няма никаква полза. По дъното на реката не трябваше да има капка бетон.

Бетонирането на коритото, което създава проблеми, а не ги решава, е само една от мерките предвидени в плана за управление на риска от наводнения. След парадоксалните примери е и укрепването на река стряма, което не е предотвратило наводнението.

Георги Радков - адвокат - Най парадоксалното в цялата ситуация е, че по повод на река Стряма и нейното укрепване са били разходени и платени до последната стотинка 107 млн лева. Които средства е следвало да спомогнат това нещо да се случи. В крайна сметка то се случва точно поради некачественото му изпълнение. Не само комплексна, но причината. И ние се чудим - съдбата на хората бизнес ли е? В момента щетите са над 6 млн. лв. само по отношение на хората, които са ни се доверили на нас.

Търсенето на отговорност или на отговорни се оказва доста трудно. Адвокатите Николай Димитров и Георги Радков представляват пострадали от наводненията в Бисер, варненския квартал Аспарухово, както и 200 души, потърпевши от водната стихия в Карловско. И за всички тях достъпът до правосъдие отнема години

Николай Димитров - адвокат - Най-лошото е, че при такива случаи българският данъкоплатец плаща над 60-70% от стойността на уважения иск и лихва върху него. От наводнението в село Бисер всички наследници на починали успяха да реализират своите права. Присъдените обезщетения бяха за 150 хил. лв. на наследник, а имаше лихва почти толкова върху всеки един от тях, тъй като почти 10 години се точиха делата.

Различните наводнения, в различните години са еднакви в едно - всички те са резултат от действие или бездействие на конкретен държавен орган - обобщават юристите.

Адв. Николай Димитров - Във всяко едно наводнение причините са различни, но общото между тях е, че има действие или бездействие на конкретен държавен орган. Отделно законна, в изключително големи количества сеч. Подчертавам: законна! Това са причините са наводнението в Трилистник, Богдан и Каравелово, както и за последното край Берковица.

В плановете за управление на риска експертите се сблъскват и с друго недомислие, което подпомага, а не предотвратява бедствията. Сечта на крайбрежна растителност и разчистването на коритата, което понякога се използва за прикритие на злоупотреби.

Костадин Вълчев - експерт, горска програма на WWF – Въпросът с наводненията е изключително сложен и е трудно да се говори само от една страна за него. В повечето случаи хората смятат, че изправени речни корита без никаква растителност в тях са начин за предотвратяване на наводнения. Нормално е, както в други страни да се търсят зони за разливане, имотите да се застраховат от данъкоплатците, най-вече става това защото едни собственици на земя са в по-неблагоприятно положение, а не както до сега да се стремим да ги вкараме в коритата. Не можем да ги държим там. Практиката показва че пренасяме проблема по-надолу където проблемът обикновено става по-голям. Защото има едни комисии, които навсякъде виждат риск от наводнения и позволяват почистване. Което включва премахване на всякаква растителност, но и изземване на голямо количество материали в противовес на логиката на закона на вътрешните реки, такива да не се добиват.

Практиката показва, че до 50 метра от речната ивица не трябва да се разчиства горската растителност, освен ако няма мъртви дървета, които могат да бъдат завлечени от водата. Растителността е тази, която забавя водата, пречи на корозията на речното корито и намалява риска от разрушанване на диги и мостове.

Добромир Добринов: Под пред текста, че се почиства речното корито, се извършва един доста значителен добив на инертни материали. Това води до съответните негативни последствия с увеличаване на целия дебит и при едно наводнение много по-големи количества, с много по-разрушителна сила могат да влязат в населените места.

Костадин Вълчев - И с това изземване на строителни материали проблемът става още по-голям, въпреки че има забрана, която практически не се спазва

Ако се върнем назад във времето ще си спомним, че преди 10 години язовирите създаваха проблеми при дъжд. Сега проблемът с тях е овладян. В България има 6845 язовира. Най-големите, които се считат и за най-опасни, са 1788.

Мария Приянкова, гл. директор "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях", ДАМТН: Има нарушители, но разликата е много гояма, когато сравним нашата работа през 2017 и 2018 г. и тази към днешна дата. За миналата година броят на издадените актове е 155. Издадените наказателни постановления са 162 броя. Съвсем различна в недобра посока като положение е била ситуацията за документите, с които са разполагали язовирите - липса на техническа документация, на всякаква документация на експлоатационен състав, на оператори.

Заради трудната поддръжка на язовирите тече любопитен процес - много от общините искат да дарят язовирите си на държавата.

Мария Приянкова: Има възможност да бъдат приети 513 язовира заявени от кметовете през 2018 година за даряване на държавата 2717 общински язовира.

Заради проливните дъждове от миналата седмица в Агенцията за технически и метрологичен надзор са постъпили 62 сигнала.

Мария Приянкова - На територията на област Монтана сме наблюдавали язовир Огоста, който е собственост на "Напоителни системи"и сме получавали постоянно инфомация, както и язовир "Христо Смирненски", язовир "Мишковец", като може би язовир "Клисурица" беше язовирът, който в определен момент създаде ситуация, в която всички имахме повод за притеснение.

Предстоят промени в закона за водите, които би трябвало да подобрят ситуацията.

Димитър Куманов, сдружение "Балканка": То е свързано с опазването на източниците за питейно-битово водоснабдяване, където се ограничават сечите,където се забраняват се извозните пътища. Тези мерки, ако бъдат приети, за ограничаването на сечите във вододайни зони, те ще бъдат полезни не само за питейното водоснабдяване, но и за намаляване на щетите от наводнения.

Мария Приянкова: Настояването ни е текстът в закона да бъде по-строг и премахването на язовири от контрол да бъде обвързано при всички случаи.

Уроците с мерките и наводненията отдавна трябваше да бъдат усвоени. Като ясното изпълнение на тези от тях, които дори не струват пари. Със щетите, обаче, дали заради решение на съда, иил проявявайки съпричасност по време на дарителски кампании обикновено ни оставят да се справим всички ние.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube