София остана без още една знакова къща

Къщата в центъра на София, която някога е била сградата на хърватското посолство, вече е в миналото и на преден план излиза въпросът защо сгради, които някога са били паметници на културата, губят статуса си и изчезват една по една. Подписките не успяха да спасят сградата и на нейно място ще има нова - шестетажна.

На адреса на бившата сграда на хърватското посолство днес могат да бъдат открити само останки.

Човекът, подписал разрешението за събарянето ѝ, е кметът на район "Оборище".

БНТ: Защо сложихте подписа си под разрешението затова да се събори тази сграда?

Николай Александров, кмет на район "Оборище" в София: Защото нямам правна възможност да откажа. Нямаме правно основание, с което да се противопоставим на желанието на собствениците да си управляват имота, както те намерят за добре.

Причината е, че близо 30 години тази сграда е извадена от списъка на паметниците на културата и собственикът ѝ може да реши дали да я запази или да построи на нейно място нова по-висока сграда. Че ще избере второто обаче, според кмета на "Оборище" не е изненада и се знаело още 2018 г., когато главният архитект на София предложил в новия план на столицата тази сграда да не присъства.

Г-н Здравков е одобрил устройствения план. Той го е създал, планът е одобрен и е влязъл в сила, каза Николай Александров, кмет на район "Оборище" в София.

БНТ: Г-н Здравков е знаел, че тази сграда в някакъв момент ще бъде съборена?

Да, при всички положения, тъй като Подробния устройствен план идва от Направление "Архитектура и Градоустройство". Той не се създава от район "Оборище", допълни Николай Александров, кмет на район "Оборище" в София.

И Министерството на културата е знаело, че има такъв риск. Още когато е извадило сградата от списъка на паметниците. Обяснение оттам защо това е направено - все още нямаме. Не получихме и разяснение за това каква процедурата по определяне коя сграда трябва да е паметник и коя не. Нещо, което според архитектите е дупката, в която една по една потъват ценните сгради.

Постоянно някакви врътки през годините, през които документално се уреждат нещата и всъщност е една голяма каша с документацията. Заради архаичността на системата, заради това, че тя се състои от папки, хиляди преписки, хиляди картончета някъде си, те отделят основното си време в това да се занимават с тези папки, обясни арх. Любо Георгиев от Сдружение за градски политики.

Архитект Георгиев е предлагал на културното министерство с екипа си да дигитализира цялата система, за да е публична информацията. Помощта му обаче останала непоискана.