Абонирай ме за най-важните новини?
ДА НЕ

София остана без още една знакова къща

Татяна Йорданова
от Татяна Йорданова
20:48, 14.02.2022
Чете се за: 03:25 мин.
Още
Слушай новината

Къщата в центъра на София, която някога е била сградата на хърватското посолство, вече е в миналото и на преден план излиза въпросът защо сгради, които някога са били паметници на културата, губят статуса си и изчезват една по една. Подписките не успяха да спасят сградата и на нейно място ще има нова - шестетажна.

На адреса на бившата сграда на хърватското посолство днес могат да бъдат открити само останки.

Човекът, подписал разрешението за събарянето ѝ, е кметът на район "Оборище".

БНТ: Защо сложихте подписа си под разрешението затова да се събори тази сграда?

Николай Александров, кмет на район "Оборище" в София: Защото нямам правна възможност да откажа. Нямаме правно основание, с което да се противопоставим на желанието на собствениците да си управляват имота, както те намерят за добре.

Причината е, че близо 30 години тази сграда е извадена от списъка на паметниците на културата и собственикът ѝ може да реши дали да я запази или да построи на нейно място нова по-висока сграда. Че ще избере второто обаче, според кмета на "Оборище" не е изненада и се знаело още 2018 г., когато главният архитект на София предложил в новия план на столицата тази сграда да не присъства.

Г-н Здравков е одобрил устройствения план. Той го е създал, планът е одобрен и е влязъл в сила, каза Николай Александров, кмет на район "Оборище" в София.

БНТ: Г-н Здравков е знаел, че тази сграда в някакъв момент ще бъде съборена?

Да, при всички положения, тъй като Подробния устройствен план идва от Направление "Архитектура и Градоустройство". Той не се създава от район "Оборище", допълни Николай Александров, кмет на район "Оборище" в София.

И Министерството на културата е знаело, че има такъв риск. Още когато е извадило сградата от списъка на паметниците. Обяснение оттам защо това е направено - все още нямаме. Не получихме и разяснение за това каква процедурата по определяне коя сграда трябва да е паметник и коя не. Нещо, което според архитектите е дупката, в която една по една потъват ценните сгради.

Постоянно някакви врътки през годините, през които документално се уреждат нещата и всъщност е една голяма каша с документацията. Заради архаичността на системата, заради това, че тя се състои от папки, хиляди преписки, хиляди картончета някъде си, те отделят основното си време в това да се занимават с тези папки, обясни арх. Любо Георгиев от Сдружение за градски политики.

Архитект Георгиев е предлагал на културното министерство с екипа си да дигитализира цялата система, за да е публична информацията. Помощта му обаче останала непоискана.

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Ще залезе ли звездата на Камила Валиева след допинг скандала?
Ще залезе ли звездата на Камила Валиева след допинг скандала?
Убитият пастир от село Антон бил познайник на полицията, лежал е в затвора
Убитият пастир от село Антон бил познайник на полицията, лежал е в затвора