София препотвърди позицията си за еврочленството на РСМ

В деня, в който България препотвърди позицията си за Република Северна Македония на Съвета "Общи въпроси" на ЕС, излезе откъс от интервю на Кирил Петков пред "Файненшъл таймс", дадено преди клетвата в парламента. В него Петков посочва, че ще работи за нов подход към Скопие с хоризонт от шест месеца.

На последното за годината заседание на Съвета на ЕС, на което реално може да бъде взето решение за или не за разширяване, България препотвърди позицията ни, взета на решение от МС миналата седмица. А именно - Скопие не е готово за началото на преговори.

По-рано през деня, в откъс от интервюто, дадено пред "Файненшъл таймс", Кирил Петков всъщност не казва, че България ще промени позицията си по отношение началото на преговори на Скопие с ЕС.

Точният цитат е:

"Ще предложим нов процес към Република Северна Македония, много бърз, с ограничена времева рамка, от около само шест месеца".

Петков отново споделя тезата си за създаването на още работни групи, които да ускорят диалога и намерят решения и в още важни области като икономиката.

Преди минути стана ясно, че България - очаквано, на Съвета общи въпроси е препотвърдила позицията си: Скопие не е готово за начало на преговори, за разлика от Албания. Страната ни остава ангажирана с европейската перспектива на шестте държави от Западните Балкани и Турция.

Постигнахме консенсус и приехме заключенията относно Процеса за разширяване. Политическата дискусия днес се фокусира и върху доклада на ЕК за напредъка на РСМ, Албания, Косово, Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора. Препотвърдихме ангажимента към региона, заяви Гашпер Доржан, Министерство на външните работи на Словения, председател на ЕС.

В заключенията от заседанието се казва още, че Европейският съвет очаква провеждането на първата междуправителствена конференция с Република Северна Македония и Албания да стане възможно най-скоро след одобрението на преговорната рамка.

В документа се казва още, че добросъседските отношения и регионалното сътрудничество остават основни елементи на процеса на разширяване. Съветът припомня значението на постигането на осезаеми резултати и добросъвестното прилагане на двустранни споразумения, включително Споразумението от Преспа с Гърция и Договора за добросъседски отношения с България.

По-рано "Файненшъл таймс" излезе със заглавие: "Новият български премиер обещава обратен завой относно амбициите на Република Северна Македония за ЕС".

Пред изданието Петков заявява, че ще постави разговорите със Скопие на нова основа. Използвайки работни групи, за да бъдат намерени решения по въпроси като икономическата активност, инфраструктурата, културата и историята".

В Министерския съвет Петков уточни отново българската позиция след разговор със Зоран Заев.

Надявам се, в началото на януари да имаме ясен план кои са работните групи, включително това, което говорихме тази сутрин, да включва култура, да включва инфраструктура и да включва икономика, като допълнение на тази за историята и да направим план за действие още през януари тези работни групи да имат реални резултати, които те трябва да дадат, с идея да напреднем преговорите в по-оперативен план.

Двамата са обсъдили вътрешнополитическите събития в Скопие.

Часове след публикацията на "Файненшъл таймс" то беше препечатано в повечето медии в Скопие. Според експерти, идеята за енергизиране на отношенията във всички сфери е добра, но блокажът по въпросите на историята е пълен.

Българската политика и нашата Комисия в своята работа сме се стремили винаги към намиране на общи платформи, на общи допирни точки, на общи формулировки и становища с желание да се променят учебниците, защото учебниците възпитават поколенията, а техните учебници ги възпитават в свирепа омраза към България и всичко българско, заяви проф. Кирил Топалов, член на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси.

Според експерти Скопие - като кандидат - трябва да изпълни критериите за членство, сред които добросъседство.

Просто не виждам как нашата позиция би могла да се промени в степен, в която ние да се откажем от правдата на нашата история, от правдата за актуалното състояние на българите в РСМ, от всичките акции, които се осъществяват там по дебългаризация, заяви проф. Здравко Попов, дипломат и президент на Института за публична политика.

В Република Северна Македония обществеността и експертите очакват отговор на един въпрос: дали промяната във властта в България означава промяна и в позицията.

Преди две години НС на България прие Рамкова позиция, очертаваща червените линии на страната, сред които промяна в учебниците по история, спиране езика на омразата и изпълнение на Договора за приятелство от 2017 г.

През 2021 г. президентът Румен Радев поиска правнообвързващи гаранции за изпълнението му в т.н. Протокол 5+1.

Сдавайки властта, на въпрос дали е удовлетворен от представените последни текстове по Протокола 5+1 от страна на Скопие, досегашният външен министър Светлан Стоев отговори многозначно: очевидно не е коментирал тези текстове. Новият външен министър Теодора Генчовска също заяви, че на този етап няма да има промяна в нашата позиция.