Николай Младенов, върховен представител на Съвета на мир за Газа, даде първото си интервю за българска медия, откакто е на поста. За предизвикателствата, които поставя Близкия изток и как да бъдат постигнат планът за Газа - с него в Брюксел разговаря Десислава Апостолова.
- Господин Младенов, не е тайна, че сред държавите от Европейския съюз, дори сред Европейските институции има много разногласия по отношение на подкрепата за Съвета за мир на Доналд Тръмп. В същото време Европа иска да участва във възстановяването на Газа. Европа е най-големият донор за палестинците. Какво точно казахте на европейските външни министри и какво точно очаквате от Европейския съюз?
Николай Младенов, върховен представител на Съвета на мир за Газа: Благодаря ви. Аз мисля, че срещата мина много добре днес. Имахме много откровен разговор за предизвикателствата, пред които сме изправени в ситуацията в Газа. На първо място бих казал, че няма много време планът да бъде реализиран. Защото прекалено дългото отлагане на действията не само ще затрудни реализацията на плана, но увеличава рисковете. В Израел предстоят избори към края на годината. Ежедневно има ситуации, които поставят под съмнение примирието. И в крайна сметка хората в Газа живеят в едни ужасяващи условия. Имат нужда не само от хуманитарна помощ, а и от надежда за бъдеще. Разговорът в това отношение беше изключително конструктивен. Разбира се, различни европейски страни имат различно отношение към борда за мир, дали трябва да участват в него или не. В крайна сметка няма нужда от единна позиция на Европейския съюз по тези въпроси, всяка страна решава самостоятелно. И аз винаги съм смятал, че тази инициатива на САЩ в обща линия представлява един лидерски форум на държави, които работят със Съединените щати по мирни инициативи, които Америка постига и промотира. Днес това е ситуацията в Газа и нашата работа е изцяло в рамките на това, което е дадено като мандат от Съвета за сигурност по отношение на Газа да бъде изпълнено. Така че има много място за сътрудничество с Европейския съюз, с европейските институции. Европа има своята роля в решаването на израелско-палестинския конфликт и конкретно в подпомагането на палестинските институции. Трябва да намерим механизмите, по които то да се случи. Мисля, че днешният разговор беше съществена крачка в правилната посока.
- Най-важното условие все пак, за да започне осъществяването на вашия план и възстановяването на Газа, е разоръжаването на Хамас. Очаквате ли това да се случи и с кого точно преговаряте от групировката?
- Три са условията, за да може Газа не само да бъде възстановена, защото не е правилно да казваме възстановяване. Ситуацията там и преди войната беше изключително тежка. По-скоро изграждане наново на Газа. Първото условие, разбира се, това е напредък в разговорите за поставянето на всички оръжия в Газа под контрола на гражданската палестинска временна власт, която се изисква от Съвета за сигурност и от резолюцията. Това не е лесен процес. Все пак да не забравяме, че 20 години Газа се управлява от Хамас, от други военизирани групировки, които са изградили доста сериозна инфраструктура под земята, над земята за въоръжаването си и резултатът от това са няколко доста тежки войни. Разоръжаването на различните групировки и премахването на организираните военизирани групировки в Газа е изискване на Съвета за сигурност. И по това няма никакви различия между никои от страните, било то преговарящите по тази тема, основно Турция, Катар, Египет, САЩ, или Европейския съюз или другите страни от региона. Второто условие е времената палестинска власт, която в момента се намира в Кайро, времената административна власт да влезе в Газа и да поеме и гражданския контрол върху институциите там. Това не е лесен процес също, защото тук не става въпрос просто за смяната на едно правителство и администрацията да продължи да функционира. Има нужда от много сериозен преглед на хората, които работят в тази администрация, на структурите, които са били създавани през последните 20 години, законни, ако могат така да ги нарека, които те са приемали, които не отговарят на легитимното палестинско законодателство. Така че процесът на премахването на оръжията и процесът на поемането на гражданската власт са първото и второто условие. Третото, разбира се, е да има достатъчно средства акумулирани, за да може да се започне разчистването на разрушенията, премахването на тунелите, които са навсякъде в Газа, и въобще създаването на условия, в които животът на хората да се стабилизира на първо време, преди да започне строителство на нови сгради и възстановяване на стария и т.н. Тук имаме много добра новина. И това е, че на конференцията във Вашингтон миналата седмица бяха обещани 17 милиарда долара. 10 милиарда от Съединените щати. За пръв път толкова голяма сума за период от 10 години, т.е. по 1 милиард на година от САЩ, ще бъдат вложени в този процес. И също така по над 1 милиард от Катар, Кувейт, ОАЕ, Саудитска Арабия и по-малки суми от други държави. Така че на този етап вече има сериозен финансов ресурс, който надминава всичко, което е правено до момента. И който ще бъде необходим, за да може да се създаде условия за подобряване на живота на хората там.
- Какви са следващите конкретни стъпки? Какво точно трябва да се случи в краткосрочен план? И как виждате дългосрочната цел за създаването на палестинска държава в контекста и на решението за двете държави?
- В краткосрочен план първата задача, която реално предстои сега, е постигане на съгласие по параметрите, които са нужни, за да може временната палестинска комисия да влезе в Газа и да поеме своите отговорности. Това изисква определените стъпки, които трябва да бъдат направени както от страна на Хамас, така и от страна на Израел, така и от страна на силите в региона. Мисля, че това е вече въпрос на много кратко време да постигнем съгласие по темите, защото имаме сериозни разговори напредък в това отношение. Втората краткосрочна или да я наречем може би средносрочна стъпка е започване на процеса на поставянето на оръжията под единен контрол. На този етап вече имаме съгласуваната рамка, по която това трябва да се случи, което може да се случи с много сериозен ангажимент от страните, които подпомагат тези преговори, Турция, Катар, Египет и САЩ. Разработени подробни планове за как това реално може да се реализира и предстои постигането на съгласие с групировките в Газа този път да се изпълни. Искам обаче всички да сме наясно, че ситуацията в момента има само три пътя напред и два от тях са изключително опасни. Ако пропадне плана, който в момента се реализира и по който се работи, рискът от започването на нова война е изключително голяма. Тя ще бъде, ако смея така да се изразя, вероятно доста по-разрушителна от разрушителната война, която видяхме в момента. Вторият риск е това, което имаме в момента да бъде циментирано, което реално означава, че 2 милиона палестинци живеят свити в 50% от територията на Газа, под контрола на Хамас. Не го пожелавам това на никого. 50% от територията на Газа е под контрола на Израел. И ако тази ситуация в момента бъде циментирана, реално никакво възстановяване на Газа не може да се случи. И рискът от война ще продължи да тлее и да става все по-сериозен. Третата алтернатива е реализирането на плана на президента Тръмп и най-вече на това, което е записано в Резолюцията на Съвета за сигурност. А именно, премахването на оръжията, премахването на тунелите, на въоръжените групировки и поставянето на Газа под един нов контрол, за да може в края на преходния период да бъде територията върната под контрола на палестинската власт и да може да започне отново един процес на реални политически разговори между израелците и палестинците за решаването на конфликта.
- Каква роля очаквате да играе Израел в осъществяването на вашия план? Питам ви това и в контекста на последната политика на Израел по отношение на заселниците на Западния бряг. Политика, която остро се критикува тук в Брюксел.
- Като във всяка една демокрация действията на израелското правителство до голяма степен зависят от коалицията, която управлява. И много често действия, които изглеждат вътрешно политически, логични в рамките на коалицията, се оказват неконструктивни и доста опасни с оглед на ситуацията с палестинците. В Западния бряг ситуацията е изключително тежка. Нивото на насилие, което през последните години стана практика между израелските заселници и палестинците, е изключително опасно. Много от мерките, които Израел предприема спрямо палестинската власт за да ограничи тяхното финансиране, подкопават въобще възможността им да имат институции, които да решават каквито и да е проблеми на хората. По отношение на Газа, разбира се, много хора в Израел са скептични, че този план ще проработи. Но пак казвам, нека да мислим какви са алтернативите на това. Ако алтернативата е война, това не е по-добре за никой. И затова нека да работим максимално за изпълнението на това, което е записано в плана. Не трябва да се забравя, че израелското общество е изключително наранено от това, което стана на 7 октомври. Реално този гняв, който се таи спрямо убийствата, отвличанията, се проявява и в политиката на държавата. И това прави разговорите трудни. Но един нормален дипломатически внимателен диалог позволява в момента да мисля, че имаме сериозен шанс да работим с Израел по тези въпроси. Но същата травма седи от палестинска страна. Палестинската власт в Рамала също се чувства изолирана, подкопана, вкарана във ъгъла, делегитимирана и т.н. Както много говорим за нуждата от реформи в палестинската власт, но също с тях е един нормален диалог и необходим по отношение и на Газа, и по отношение на това, което става в Западния бряг. И преди няколко дни ние постигнахме съгласие за създаването на съвместен офис за координация между нашата работа в Газа и палестинската власт в Рамала. Така че с двете страни трябва да се работи и то трябва да се работи много внимателно, защото всеки носи своята болка и своята травма от всичко, което е преживяно до момента.
Чуй новините
Подкаст
