Сребреница 29 години по-късно: Раните не зарастват, хора още издирват убитите си роднини

Светът почита жертвите на геноцида в Сребреница преди 29 години. Тогава близо 8000 мъже и момчета мюсюлмани са избити от сръбските сили в Босна под командването на генерал Ратко Младич и Радован Караджич. Това е най-голямото клане на цивилни в Европа след Втората световна война.

Раните още са отворени и кървят. Дори днес преди възпоменателната церемония в Поточари бяха погребани 14 идентифицирани жертви. А някои продължават да търсят близките си. Така е и в семейството на Сабра Муич - тя е изгубила двамата си синове, майка си, а днес се моли единствено да открият тялото на съпруга ѝ, за да може да го погребе.

"Това е съпругът ми - Мустафа Муич. Син на Рамо Муич. Роден 1949 г. Изчезна в Скелани на 16 януари, петък. И никога не узнах нищо за него. Искам да науча. Да го погреба... Това е по-големият ми син, Муйо. 72-ри набор. А това е по-малкият, Хусеин", разказва Сабра.

Енис Мустафич от Мемориалния център "Сребреница – Поточари" също разказва за своята съдба и други, подобни на неговата.

"Знаете ли, имаше около пет хиляди от нас, които бяхме изгонени от Сребреница на това място, където живеех. И видях толкова много деца без един или двама родители. Виждах себе си във всяко от тези деца. Защото споделяхме една и съща съдба. И сега, след толкова години, когато ги срещам на улицата, те са възрастни хора, като мен, много успешни хора. Всички ние сме свързани с една единствена дума - Сребреница".

Повратните мигове на директора на Мемориалния център Емир Сулягич също са много.

"Когато видях през лятото на 1992 г. как станахме напълно безразлични, минавайки покрай сградата на Градската механа, където виждахме буквално парчета човешка плът, заковани от шрапнели. Но те бяха твърде високо, за да може някой да ги свали, и така си останаха. Ние не искаме да влачим народа си към миналото. Не желаем да завлечем нашата общност и нашата държава в миналото. Искаме да извлечем поуки от това място. И да сме сигурни, че са научени, докато още сме живи. Защото не можем да сме сигурни, че те ще бъдат научени, след като умрем".

В края на месец май Общото събрание на ООН прие резолюция, с която обяви датата 11 юли за Международен ден за размисъл и възпоменание на геноцида в Сребреница през 1995 г.