Стената

Посещението на мач от Шампионската лига си е приключение. А посещението на мач от Шампионската лига на „Сигнал Идуна Парк“ е направо запомнящо се събитие. Цяла авантюра.

Двучасовият полет от София до Дортмунд общо взето не се усеща, защото нискобюджетните компании за застопорили полетите в прекалено ранни часове, за да може човек да остане буден. При пристигането в западната част на Германия ти става ясно, че няма време за излишни глезотии – хората отдавна са поели към работните места и изглеждат безкрайно съсредоточени към ангажиментите си. Дори можем да кажем, че първите впечатления по-скоро биха накарали посетителите на града да го определят за скучен. И вероятно биха имали право.

У нас сме свикнали да говорим за видове туризъм – било то културен, исторически, дори политически. Е, в Дортмунд спокойно можем да твърдим, че съществува футболен туризъм. Дори справка в Интернет трудно ще ви насочи към някаква огромна забележителност, без която престоят ви в града би бил окачествен като похабен и напразен. Но със сигурност биха ви посъветвали да идете на мач, в който местният тим играе. Шоу! Но ще стигнем и до стадиона.

Слизайки на гарата в центъра на града, виждаш Музеят на футбола в Германия – огромно здание, което ти отваря очите за играта в страната и дава възможност да видиш и прочетеш и най-дребните детайли. Навсякъде из града – без значение дали в дадения ден се играе футболна среща или не – се веят жълто-черни знамена, които засвидетелстват безграничната любов на местните към клуба. Дюнерджийници и кафенета из града се боядисани в цветовете на Борусия, а фризьорките дори кръщават салоните си по начин, по който да има игра на думи с прословутото съкращение
BVB. Идилия.

Градът наистина живее с този отбор и няма какво да го накара да пропусне мач. В конкретния случай – посещаваме двубой от Шампионската лига между Дортмунд и летящите из облаците напоследък „свраки“ от Нюкасъл. В часовете преди мача по традиция и напълно в такт с навиците си англичаните са окупирали центъра на града, шумни са, пеят, викат, изпиват десетки литри бира. Но надали могат да впечатлят домакините си. Решаваме, че ще се придвижим пеша до стадиона, за да се слеем и ние с тълпата. От всеки ъгъл започват да се подават хора с артикули на Борусия. Но като ви казвам от всеки ъгъл – разбирайте го напълно буквално. Сякаш изведнъж в града всичко престава да съществува и 80 хиляди души се запътват към „Сигнал Идуна Парк“, за да видят поредното представление на тима си. И само да отворя една дребна скоба – в събота Борусия загуби катастрофално Der Klassiker с Байерн Мюнхен на този стадион с 0:4. Дали обаче някой изобщо си е помислял да негодува и да не посещава мача от Шампионската лига?! Нищо подобно!

DORTMUND FANS protest UEFA greed & revamped Champions League format with fake gold bars & banknotes...and Wu-Tang references. pic.twitter.com/hkk5s5Ggj3

— Men in Blazers (@MenInBlazers) November 7, 2023

След дежурните проверки се озоваваме на трибуните в по-голяма близост до сектора за гости. Влизаме там около половин час преди първия съдийски сигнал и добре познатия химн на турнира. И какво да видим – в отсрещния сектор вече няма нито едно свободно място. Повярвайте – нито едно! Морето от жълто-черни привърженици вече вее знамена, пее гръмогласно, подготвя изненади за отбора и за господата от УЕФА, към които също имаше послания в началото на второто полувреме. И така – 120 минути. От началото на мача, през всичките 15 минути на почивката, та до сетния миг, в който арбитърът използва свирката си, феновете на Борусия от станалия у нас известен като „Стената“ сектор не помръдват от местата си. Навсякъде другаде из стадиона хората решават да отидат до тоалетна, да си закупят нещо за ядене или пиене, да си тръгнат преди края на срещата, за да изпреварят чудовищния трафик. Не и момчетата и момичетата от „Стената“ обаче. Сякаш някой ги е заставил да не мърдат и да пеят, докато не прегракнат.

Спокойно можете да прекарате по-голямата част от даден мач без да гледате към игрището, а просто да наблюдавате какво правят феновете. И каква футболна култура притежават. Няма да говоря за самия мач, нито ще правя паралели с други общества. Просто защото това далеч не е целта на този разказ. Двубоят приключва. Хората се разотиват, изчезват по същите ъгълчета на спокойния Дортмунд, от които са се появили и притихват. За да потънат в относително скучния си град и да зачакат следващото гръмко представление, наречено мач на Борусия. Никой не ги заставя да стоят на стадиона. Те просто се чувстват най-комфортно там.

Автор: Стефан Георгиев

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok