Тежки репресии срещу правозащитни активисти и критици на властта в Беларус. Това установи правозащитната организация "Вясна".
Очакванията са тази тенденция да се засили с наближаването на парламентарните и местните избори през февруари догодина.
Кого и как атакува беларуската власт и дали натискът ще продължи до 2025 година, когато са планирани следващите избори за държавен глава?
Претърсвания на жилища и офиси, конфискуване на лични телефони, глоби - репресиите, на които са подложени активисти за граждански права в Беларус.
Тенденцията не е нова, но сега властта се концентрира върху наблюдатели на изборите през 2020 година. Те са принуждавани да записват клипове, в които твърдят, че се "разкайват" за политическите си убеждения.
Само миналият месец 20 души са признати за политически затворници, показват данните на правозащитната организация "Вясна".
Общият им брой е 1447, сред тях и основателят на "Вясна" и Нобелов лауреат за мир за 2022 - Алес Беляцки. За сравнение в Русия политическите затворници са около 600 души.
Част от десетките арестувани само за последните два дни, за които пише сайтът на "Вясна":
"За "лайк" в социалните мрежи беше глобен дякон от Гродненската баптистка църква Денис Камягин".
"В Полоцк бяха извършени арести във връзка с диверсия в руски тунел, предполагаемият извършител бил гражданин на Беларус".
Целта е да бъде задушена всяка възможност за несъгласие, казват от "Вясна".
Властта стига и по-далеч - притеснява с обиски и разпити и роднините на опозиционни лидери и активисти, които са избягали от родината си.
35 000 души - толкова са арестувани и лежали в затвора след спорните президентски избори през 2020 година, когато избухнаха масови протести срещу Александър Лукашенко, който спечели пореден мандат. Западът и опозицията отказаха да приемат резултата.