Ток от ветрогенератори: Защо в България вятърните мощности са под 10% от микса?

Дъждовните дни на октомври направиха България нетен вносител на ток. Фотоволтаиците дадоха малко ток, а вятърната енергия не беше достатъчна. А в Европейския съюз осреднените данни за средата на годината сочат, че за първи път в историята слънчевите панели станаха основен източник на електроенергия. На второ място по дял е вятърната енергия. Защо у нас обаче вятърните турбини се удрят в стена, отговорът в новата поредица на БНТ - „Климатът: Горещата истина“.

• "Климатът: Горещата истина" – нова рубрика в "По света и у нас" по БНТ

Утопия ли е да има евтин ток от възобновяеми източници и когато слънцето не грее? Данните на Евростат показват, че соларните панели са водещата технология в зелената електроенергия. Техният дял достига почти 37% от всички мощности. Вятърните турбнини са с дял от 29,5%, а водните централи - 26%. Лидер в Европейския съюз е Дания с почти 60 на сто ток от вятъра, а в България вятърните мощности са под 10 на сто от микса. Най-големият ветроенергиен парк у нас осигурява на година ток, достатъчен за 94 000 домакинства."

Радомир Драганов, ръководител "Експлоатация и поддръжка" във ветроенергиен парк:"Когато ветропарковете работят през нощта, съответно захранват нашата енергийна система, когато слънцето през деня също захранва и ако се включи в този микс батериите, които навлизат на пазара, ще настъпи едно равновесие, което ще доведе до намаляване на пиковите цени на пазара, които се наблюдават от миналата година и тази година продължават, което ще е полезно за всички.

• Промените в климата: Земеделците в Югозападна България експериментират с екзотични култури

По-ранният залез на слънцето и по-ниските температури сега отварят вратата на вятърната енергия в Европа. Гърция има 5 пъти повече вятърни мощности, Румъния - 3 пъти. Европейската комисия постави цял - до 2050 години половината ток да идва от вятъра. България прави първата крачка преди 20 години. Но за повече от 10 години у нас няма нито един нов ветроенергиен проект.

Никола Газдов, пpeдceдaтeл нa Acoциaция зa пpoизвoдcтвo, cъxpaнeниe и тъpгoвия c eлeĸтpoeнepгия: "От години се развиват проекти, които отнемат между 5 и 8 години от стартиране до готовност за строителство, проекти има много в Североизточна България, защото тук ветровият потенциал е много добър, но има и на десетки километри от София. Къде заради дезинформация, къде заради остарели процедури просто няма нови инвестиции от над 10 години насам и това е антирекорд за целия Европейски съюз."

През есента на 2004 година учени правят и първия мониторинг на мигриращите птици, за да оценят потенциалния ефект от изграждането на ветрогенераторите край Каварна.

Проф. д-р Павел Зехтинджиев, орнитолог, еколог, БАН: "Можем категорично да отхвърлим въздействие, свързан с бариерен ефект. По-сериозният проблем, според мен, е неглижирането на знания в тази област. В българското общество съществува едно подозрение, че се крие истината. Истината не се крие. Истината съществува в множество публикувани, достъпни доклади. Тук има регистрирани няколко случая на сблъсък още в началото на изграждането и експлоатацията на парка. Става дума за единични птици за повече от 15 години. Няма масова системна смъртност."

Сега от тази контролна зала се следят радарите от интегрираната система за защита на птиците. Но откакто започна войната в Украйна учените забелязват смущения в сигнала.

Николай Йорданов, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, БАН: "Виждаме основно големи ята, когато приближават към парковете. Когато видим такова нещо, даваме сигнал на дежурните по места и те съответно спират ветрогенераторите. Към момента имаме 8 обикновени мишелова, които са маркирани с GPS предаватели, като най-големият проблем, който всъщност изпитваме, е че не получаваме данни от тях, или много често получаваме такива, които са на недействителни локации. Всичките са маркирани в района на Каварна, движат се в този район, а много често имаме точки, които са в Украйна."

Подобни смущения и заглушаването на сателитните връзки засягат и авиацията, и доведоха и до проблема със самолета на Урсула фон дер Лайен у нас.