НОВИНИ

Триъгълните сделки за въоръжаване на Украйна: Кой и как доставя военна техника на Киев

Камен Невенкин анализира асиметричната стратегия на украинската армия и скандала между двамата най-важни мъже на Украйна Зеленски и Залужни

bnt avatar logo
от БНТ
13:45, 03.02.2024
Чете се за: 32:45 мин.
Политика
 Камен Невенкин

Отминаващата 101-ва седмица на тридневната Специална Военна Операция по „денацификцията“ на Украйна едва ли ще бъде запомнена с нещо специално, но събитията случили се през този кратък отрязък от време за пореден път ни напомнят колко важно е да не губим вяра в себе си (и вяра въобще), когато е трудно, както и, че всяко търпение, съчетано с правилни действия в моменти на върховни изпитания, не остава невъзнаградено.

Сред потока от новини, свързани с войната, безспорно си заслужава да бъде откроена тази за „омекването“ на Орбан по отношение на заема, който ЕС отпуска на Украйна, която долетя от Брюксел в четвъртък, 1 февруари, по обед. Случилото се може да се характеризира като значителна и даже окончателна победа на здравия разум над „прогресивно-патриотичните“ сили, най-вече заради факта, че Орбан повече няма да може да шантажира другите страни-членки на ЕС с ветото си по въпроса за подкрепа на украинската кауза. Засега се чака подобен развой и в САЩ, но кога и дали въобще някога ще настъпи той - дори и самият Байдън не може да каже.

Иначе и без гръмки публични дебати и тлъсти загалавия на екрана на телефона или компютъра ви, военна помощ за Киев продължава да пристига. Тези дни географията на доставчиците на ЗСУ (украинските въоръжени сили) се разшири с още две държави – Еквадор и Кувейт. Това още веднъж ме накара да си припомня поговорката за капката и вира, но понеже вече писах обстойно по въпроса в последния си анализ, този път споменавам темата само мимоходом.

В самата Украйна ври и бълбука, даже на стотици километри от бойното поле и причината за това далеч не са само непрекъснатите руски дроново-ракетни атаки или пък оживените парламентарни и извънпарламентарни дебати по новия закон за мобилизацията. На преден план със страшна сила си пробива път слухът за някакъв вероятен скандал между президента Зеленски и главнокомандващия Залужни, който евентуално щял да приключи с оставката на последния. Всичко все още е на ниво „неназовани вътрешни източници ни съобщиха“, но все пак ще си кажа мнението и по този въпрос по-долу.

На фронтовата линия, откъдето всички ние чакаме да дойдат най-важните новини, събитията се развиват така, както и през последните няколко месеца, т.е. никак. Иначе русомелачката продължава да работи със страшна сила и само за първия ден на февруари списъкът на вероятните руски загуби (според комюникето на украинския генерален щаб) е набъбнал с още около 830 души, достигайки до считаните доскоро за невероятни 387 060. Ако месомелачката продължава да се върти със същите обороти, то моята прогноза за достигане на праг от 600 хиляди (каквото беше предвиждането ми за Коледа на 2024-та) ще се сбъдне далеч преди да се е наложило да обличаме най-топлите си дрехи. Към бройката на поразена техника на агресорите, междувременно бяха добавени и голям брой танкове, бронирани машини и артилерия, както и вероятно четири бойни самолета и даже поредният кораб на Черноморския флот.

Превзети 19 къщи

Звучи си направо като заглавие на холивудски блокбастър, но ако трябва да го доразвия, използвайки инструментариума на моето въображение, то мога най-откровено да си призная, че си го представям като крайно сатирична и почти абсурдна черна комедия със силно застъпени елементи от класическите филми на ужасите. Както и от недалечното историческо минало. Най-вече това на отишлия в небитието Съветски съюз.

И за да не се налага да ви държа повече в неведение, ще кажа че въпросните 19 къщи бяха споменати не от кого да е, а лично от Путин и моментално запалиха късия фитил на интернет-коментаторите в мрежата. На тържествена церемония по награждаване на отличили се напоследък военнослужещи в т.нар. СВО руския президент хвърли в смут всички присъстващи в залата, (а и не само тях) като с тържествен тон съобщи, че „доблестните“ въоръжени сили са успели вече да превземат цели 19 къщи на една от покрайнините на Авдеевка. С други думи, без да иска публично призна тоталния провал на мощното руско настъпление в Донбас, протичащо с пълна сила от началото на октомври насам. Може би, ако си бе замълчал, щеше да си спести позора, но явно нещата за т.нар. Втора армия в света се развиват от зле към по-зле и самият Путин се чувства притиснат до стената да се похвали с каквото и да е, пък било то и с превземането на 19 къщи, които вече я стават за живеене, я не. И за които толкова много руски мъже бяха пакетирани в черни чували, че ако бяха останали живи, можеше да запълнят трибуните на средноголям стадион.

Неслучайно мъдрите хора са казали, че историята се повтаря два пъти, единият път като трагедия, а вторият – като фарс. Дали сме достигнали фазата на фарса не знам, но си представете за миг как Петър Велики или Иван Грозни диктуват тържествен указ заради овладяването на някакъв хутор, или пък заповед на Сталин превземането на селцето Малая Горная да бъде ознаменувано със заря и празничен салют на 24 оръдия. Не се връзва някак си, нали?

На украинския фронт нищо ново

И понеже отдавна не съм коментирал развоя на събитията непосредствено на бойното поле, пък и вие вероятно от време на време се питате какво се случва там и очертава ли се превес за някоя от страните, ще отговоря, перефразирайки Ремарк: на украинския фронт нищо ново.

Ако трябва да бъда по-конкретен, руснаците се опитват да атакуват почти на всички активни участъци, а украинците ги отблъскват обратно със сериозни загуби. Понякога дори се усещам да си задам въпроси от рода на „Толкова ли са глупави тези руснаци, че непрекъснато повтарят едни същи грешки?“ Очевидно не са. Тогава защо го правят? Защо настъпват отново и отново практически по цялата дължина на фронта, от границата с Белгородска област на североизток до делтата на Днепър на югозапад?

Според солидни западни анализатори, включително небезизвестния Институт за изучаване на войната (ISW), това се случва защото агресорите се опитват да приковат ЗСУ на колкото се може по-голям брой участъци и по този начин да изтощят силите им в локални схватки, както и евентуално да ги принудят да хвърлят в боя свежите си оперативни резерви, които Киев пази и подготвя за по-сериозни задачи. Дали ще им се получи – не знам, по-скоро не, но несъмнено цената, която заплащат при прилагането на тази тактика, е невроятно висока.

От тук насетне за руснаците на бойното поле ще става още по-трудно. И не само, защото ЗСУ вече знаят и кътните им зъби и трудно с нещо могат да бъдат изненадани, но и защото украинското военно ръководство си направи някои изводи от предишни грешки и пристъпи към пренастройка на стратегията си. Един от новите, но съществени елементи в нея, е изграждане на солидна, многопластова отбранителна линия, непосредствено в тила на досегашните им позиции на юг и изток, състояща се от дълбоки окопи, минни полета, бодлива тел, железобетонни бункери, ровове, добре прикрити командни пунктове и всички други позабравени атрибути на военното инженерство, датиращи още от времето на Първата Световна война. Така че дори и някъде руснаците да успеят да направят локален пробив, то те ще се натъкнат на тази нова отбранителна позиция, от което единствената полза за Русия ще бъде драстичното нарастване на печалбите на производителите на черни чували и на погребалните агенции.

Колкото и странно да звучи, най-ключовото бойно поле в момента на фронта – Авдеевка – няма да бъде включено в изгражданата солидна, многокилометрова, нова украинска отбранителна линия. Причнината за това е много проста – боевете се водят вече в покраинините на града и е практически невъзможно да се докарат изкопни машини и материали за изграждането на силно укрепени позиции. Така най-вероятно, ако руснаците в даден момент успеят да проникнат в основната част на града, (а аз допускам такава възможност) в един момент ще станем отново свидетели на ожесточени улични боеве по подобие на тези в Бахмут миналата зима и пролет. Просто всички тези фортификационни работи трябваше да започнат доста по-рано, даже може би още преди войната. Сега за някои места като Авдеевка е твърде късно да бъдат предпазвани по този начин.

Отново за асиметричната стратегия

През последните месеци, откакто фронтовата линия повече или по-малко се стабилизира, неколкократно съм писал и обяснявал за това какво представлява асиметричната стратегия и как Украйна я прилага с голям успех. Най-вече далеч от бойното поле. В случай, че сте забравили или просто не сте наясно – ще ви припомня пак.

За асиметрична стратегия говорим, когато по-слабата страна избягва директен сблъсък с по-мощния си противник, като същевременно търси по-слабите му страни, опитвайки се да нанася болезнени удари именно по тях. Ако извикаме въображението си на помощ, можем да си представим боксов мач между двама съперници с голяма разлика в килограмите. По-тежкият боксьор по правило е и по-тромав, той почти винаги се опитва да реши всичко с един или два мощни удара. Около него, обаче, припка по-лекият, но доста по-пъргав боксьор, който хем се стреми да отбягва замахванията на своя противник, хем го засипва със серия от болезнени удари, след което пак се отдръпва на дистанция.

Нещо подобно наблюдаваме и от много време насам и в Украйна. За войната на ЗСУ срещу руската логистика е говорено и писано доста, включително и от мен. Всички ние вече сме наясно, че складовете, мостовете, ремонтните работилници и казармите, ползвани от агресорите в прифронтровата зона, са сред приоритетните цели на Киев. Наясно сме и защо – така руснаците биват отслабвани далеч преди да са встъпили в боя, или пък просто, защото до тях достига по-малко снабдяване отколкото действително им е нужно.

Сравнително малко от вас, обаче, съзнават, че ударите по летищата, корабите, както и рейдовете на диверсионните групи дълбоко в тила на противника са също част от голямата игра „Асиметрична стратегия“, която Украйна играе с подобаващ успех от доста време насам. И най-вече, че поредните поражения нанесени на бази и кораби не са плод на някаква щастлива случайност, а резултат от дълго и търпеливо планиране и прилагането му на практика.

Пиша всичко това, защото тази седмица изобилстваше с примери за успешно прилагане на асиметрична стратегия от различни родове войски на Киев. През нощта на сряда срещу четвъртък, например, бе потопен в открито море ракетният катер „Ивановец“.

И ако „катер“ ви звучи като нещо мъничко, чувствам се длъжен да уточня, че става въпрос за кораб с дължина 56 метра, който по западните стандарти се счита за корвета. Той може да обстрелва с ракети цели на разстояние до 120 км, при това на ракетите могат да бъдат поставяни и ядрени бойни глави. С оглед на разпространените кадри (последователни удари на четири морски камикадзе-дрона, мощна експлозия, детонация на складираните в кораба ракети и бързо потъване вертикално надолу), едва ли някои от 40-ината души екипаж е успял да се спаси. За тези, които си водят статистика – това е 24-ят руски надводен боен кораб, унищожен от ЗСУ от началото на войната насам. Освен това в „почетния“ списък от есента присъства и една подводница.

Украйна е унищожила една трета от руския Черноморски флот

Абсолютно точни данни за числеността на черноморския флот на Путин в момента не са налични, но от т.нар. открити източници става ясно, че поне на хартия към 24 февруари 2022 г. му се водят 97 съда. Трябва да се има предвид, че не е ясно колко от тях действително са функционални. Освен това, няколко кораба от списъка се намират в Средиземно море и Турция, не може да ги пусне обратно заради конвенцията от Монтрьо от 1936 г. Така че, няма да бъде пресилено, ако се каже, че към момента Украйна е унищожила приблизително около една трета от действащия руския Черноморски флот. Ако „асиметричните“ занимания на украинските специални служби и военно-въздушни сили продължават със същото темпо, то след някоя друга година в Черно море може наистина да виждаме само платноходки (както си беше пожелал бившият премиер Бойко Борисов).

Междувременно изключителен успех в своята сметка записа и украинската авиация. След като от Нова Година насам методично ликвидираше руските радарни станции и ПВО инсталации в Крим, в средата на седмицата тя извърши масирана комбинирана атака с дронове и управляеми ракети, изстрелвани от изтребители срещу военни обекти в Крим. При това руската ПВО освен, че беше предварително отслабена, (тук трябва да се включи и свалянето над Азовско море и на огромния руски разузнавателен самолет А-50 по-рано миналия месец), е била и заблудена, защото украинците, малко преди удара са изстреляли известно количество фалшиви ракети-примамки. В резултат на атаката (засега само по руски данни) на едно летищата на полуострова (Белбек) са унищожени три изтребителя (два Су-27 и един Су-30), а на командния пункт пак там, сред тези, които са намерили смъртта си е бил и генерал-майор Александър Татаренко. За капак на всичко, пак по време на същата атака е имало попадение и в тренировъчен център на руското ГРУ (Главно Разузнавателно Управление), където на свой ред са загинали поне 9 експерти-специалисти. По всяка вероятност основните щети и поражения са били причинени от „обичайните заподозрени“ – крилатите ракети Storm Shadow и SCALP, съответно британско и френско производство. Любопитното в случая, както твърдят руски източници, е че този път при планирането на операцията украинците са променили традиционния маршрут на ракетите и най-вероятно са ги програмирали да летят ниско над морето и така са били по-трудно забележими за радарите.

И докато описаното по-горе се е случило в прифронтовата зона, не мога да не отдам дължимото и на брилянтните „асиметрични“ акции проведени от украинците дълбоко на руска територия. Сред тях се откроява, например, рейд на украински командоси срещу тренировъчна база на ФСБ (руската Федерална Служба за Сигурност) в Брянска област. В резултат на нея са били ликвидирани 18 сътрудници, подготвяни за „работа“ в Украйна, а други двама са били тежко ранени.

Доста по-сериозни последствия за Русия, обаче, се очертават да имат атаките на украински дронове срещу основните пунктове за експорт на течно гориво и рафинериите, като тези в Туапсе и Ленинградска област. Според анализ на The Moscow Times опиращ се на собствени източници в руското министерство на енергетиката, през януари РФ е експортирала 37% по-малко бензин и 23% по-малко дизелово гориво. Пак според тях, съкращенията в експорта били продиктувани от „непланиран“ ремонт на съответните заводи.

Ще спра дотук с асиметричната стратегия, защото ми се е иска да обърна внимание, макар и накратко, и на някои други, не по-малко важни събития от тази толкова „пъстра“ отминаваща седмица.

Воят на пропагандистите

Отдавна не бях чувал руските пропагандисти да вият така силно, както през тази седмица. Причината е обявеното изпращане от САЩ на Украйна на нов вид оръжие – ракета-бомба GLSDB. И ако се чудите какво точно е това – става въпрос за принципно нова разработка на две известни компании, американската Боинг и шведската СААБ, което е хем евтино, хем страховито. Евтино, защото ще използва съществуващите значителни запаси от американски класически 113 кг авиационни бомби, към които се прикрепяват крилца и ракетен двигател. Страховито, защото има радиус на действие до 150 км, лети по променлива предварително зададена територия, отклонението й от целта е не повече от метър и най-вече, защото използвайки наличните стари бомби като основа, цената й пада драстично. Ще се изстрелва от всяващите ужас сред руснаците установки "Хаймарс", а по-любопитното в случая е, че в шестте тръби на установката могат да се сложат шест различни типа ракети, които се различават, както по разрушителната си мощност, така и по поведението си по време на полета.

Хубавите новини за ЗСУ в случая, обаче, не свършват до тук. Крилатите бомби са вече платени с предишния пакет помощи, отпуснат от САЩ на Украйна. Вероятната им бройка ще достигне хиляди. Общият извод на пропагандистите беше, че на фронта яко ще се мре, че дори и Кримският мост няма да е в безопасност и че засега не се вижда ефикасно противодействие.

Байдън отново е на ход

Американският президент не спира да се опитва да помага на Украйна с оръжие дори, когато ръцете му са де факто вързани от опърничавите републиканци. В ход е т.нар. EDS (excess defense articles), законов инструмент даващ възможност на президента да се разпорежда с „излишното“ и най-вече ненужно (често пъти остаряло) въоръжение. По този начин Белият дом има възможност да преговаря с чужди правителства и да сключва интересни сделки в полза на Киев. Такава, например, е очертаващата се сделка с Атина, според която гърците ще предадат на Киев всички ПВО системи руско производство (включително С-300), а те на свой ред ще получат ваучер за отстъпка от порядъка на 200 милиона долара при очертаващата се покупка на 40 най-модерни изтребителя Ф-35.

Снимки: БТА

По подобен сценарии се очаква да се развият и преговорите за превъоръжаване с Еквадор, който също разполага с немалък брой руски оръжия (в случая се касае най-вече за ударните хеликоптери Ми-8). Поканите на Вашингтон за възможни подобни „триъгълни“ сделки с други латиноамерикански държави, както и с Турция (за ПВО системите С-400), засега не се посрещат с особен ентусиазъм в съответните столици, но когато става въпрос за наистина много пари никой никога не знае какво може да се случи накрая. Иначе гръцкото решение за трансфера на ПВО системите предизвика възмущение в Москва. Говорителката на Външното министерство Мария Захарова за пореден път избълва огън и жупел, и заплаши „с ответни мерки“.

Засега не ми е известно дали Захарова е казала нещо заплашително по адрес на Кувейт, който ще се окаже поредната страна сключваща многоъгълна сделка в полза на Киев. Малката държавица в ъгъла на Персийския залив ще изпрати на ЗСУ 150 танка М-84. Те ще се върнат обратно в Хърватия за основен ремонт и подобрения, където са били произведени в края на 80-те години, когато тя е била все още част от несъществуващата вече Югославия. М-84 всъщност е лицензна версия на класическия съветски танк Т-72, масово използван и от двете страни сега в Украйна, но има доста подобрения. Например, по-мощен двигател, подобрена защита, система за контрол на огъня, средства за наблюдения и комуникация, и най-вече легирана стомана с много по-добро качество от тази използвана за напаравата на съветските му събратя. При всички случаи ЗСУ ще останат изключително доволни от един от най-големите подаръци, които са получавали от избухването на войната насам. Сега на ход е Мария Захарова.

Скандалът Зеленски – Залужни

Може би сте дочули вече нещо по този въпрос, но ви уверявам, че каквото и да сте чули или прочели, то най-вероятно не е вярно. Става въпрос за раздуханият от редица украински и чуждестранни медии вероятен скандал между президента и главнокомандващия, който щял да доведе до уволнението на последния. Засега Залужни остава на поста си, а и е очевидно, че ореолът му на спасител на Киев ще бди над него още дълго време, да не говорим за популярността му в армията и в обществото, като цяло.

За това какво точно се е случило на заседанието на 29 януари, и най-вече имало ли е препирни и разговори на висок тон, никой не може да каже, поради простата причина, че въпреки слуховете не последваха официални заявления. Иначе моето лично мнение е, че няма дим без огън, и че признаците за търкания по редица въпроси между двамата най-важни мъже в Украйна са налице, при това от доста време.

За спорове се заговори още миналата зима. Най-вече по въпроса дали си е заслужавало да се отбранява Бахмут. Залужни е настоявал за изоставяне на града, докато Зеленски е искал отбраната му да продължи до пълно изчерпване на възможностите. Вероятно оживени дискусии е имало как да се провежда и недовършената контраофанзива през отминалото лято. Беше очевидно също, че в интервюто, което генералът даде през есента за The Economist бяха казани неща, които не се харесаха особено много в президентството.

Конкретно за последното заседание упорито се говори, че спорните моменти са били два: законът за мобилизацията, т.е. колко голяма да бъде армията, с какви резерви да разполага и как ще се формират те и отбраната на Авдеевка (дали да се изоставя града или отбраната му да продължава). По първия въпрос споровете в Украйна продължават на много нива и все още, като че ли няма окончателно избистрен вариант, включително по това каква да бъде долната възрастова граница за тези, които ще воюват на фронта. Що се отнася до втория въпрос, то там Зеленски изрази своята категорична позиция още през декември, когато ненадейно се появи в прифронтовия град и вдъхна кураж на защитниците му. А и като говорим за Авдеевка винаги трябва да имаме прдевид изключителното му стратегическо значение. Градът на практика е предеградие на Донецк и така реално блокира най-важния логистичен и военен център на руснаците в цяла югоизточна Украйна.

Ако е имало спор и скандал, то той е завършил с категорична победа за генерала. Залужни отговори на слуховете че ще го махат като разпространи усмихнато селфи от офиса си, а тези които бяха нарочени за негови заместници (шефът на разузнаването Буданов и командващият сухопътните войски Сирски) публчино изразиха подкрепата си за него. За капак на всичко Залужни за пореден път си показа рогата като типично в свой стил написа есе за CNN , в което изрази вижданията си за развитието на войната през годината и не пропусна да разкритикува политиците по много въпроси.

Задочният и публично неогласен двубой между Зеленски и Залужни очевидно ще продължава. За мен Зеленски е изключителен лидер, но и най-вече класически тип водач, който не обича да споделя върховенството си с други хора. Това си пролича много ярко през декември 2022 г., когато президентът нареди обиски в кмеството на Киев, което е възглавявано от друга изключително волева и популярна личност, световният шампион по бокс Кличко. Засега последният не се навира много много в светлината на прожекторите, но няма съмнение, че бъдещото е пред него и той ще бъде основен кандидат за лидер на държавата в обозримо бъдеще. Дали негов основен съперник за поста му няма да бъде несломимият Залужни?

Не му вярвайте

На руския политически небосклон изгрява нова звезда – 60-годишният кандидат за президент Борис Надеждин. Той привлича хората с умерена риторика в стил анти-Путин, както и с антивоенните си изказвания. Последните новини около него са че руският ЦИК е открил някои нередности в събраните за издигане на кандидатурата му 100 хиляди подписа и нищо чудно името му да не попадне върху бюлетините. Ясно е, че Надеждин сериозно започва да плаши руската върхушка и няма да се учудя, ако след някой друг месец, когато страстите поутихнат, той да сподели съдбата я на Навални, я на Пригожин. При това, както обикновено става в такива случаи, “при напълно неизяснени засега обстоятелства“.

Работата обаче не е в това дали Надеждин ще бъде допуснат до изборите или не. Така или иначе, победителят в тях е ясен отдавна. По-важното е, че самият Надеждин не вдъхва никаква надежда за промяна на манталитета в Русия поради простата причина, че самият той е великоруски шовинист. Основание за такова твърдение, например, ми дават изказването му във вечерно шоу по руската НТВ в края на миналата година, в което той каза, че „индианците в Северна Америка всъщност били руснаци, дошли там от Русия и които били угнетявани от англо-саксонците“, както и неотдавнашно негово интервю, в което твърди, че украинците се сражават толкова смело и ефективно, защото всъщност били руснаци, а единственото, което руснаците умеели наистана добре, било да воюват.

Ясно е, че за да стане Русия нормална държава, е нужна генерална промяна. Ясно е, че дори с хора като Надеждин начело, тя няма как да се случи. Има ли, обаче, въобще шанс някой някога да я осъществи?

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
Григор Димитров срещу Себастиан Корда или квалификант в първия си двубой в Марсилия
Григор Димитров срещу Себастиан Корда или квалификант в първия си двубой в Марсилия
Почина бившият футболист и спортен журналист Стефан Янев
Почина бившият футболист и спортен журналист Стефан Янев