В навечерието на евроизборите: Как се готвят евродепутатите за предстоящия вот

След по-малко от шест месеца, от 6 до 9 юни тази година над 400 милиона европейци ще изберат своите представители в следващия Европейски парламент. В повечето държави от ЕС евроизборите вече активно присъстват в дневния ред на партиите, а и на избирателите. В България те все още отсъстват от полезрението на политическите формации. Какви са очакванията на българските евродепутати от изборите през юни, как ще накарат българите да гласуват и кога българските партии ще обявят своите листи...

Европейските партии вече обявяват водачите си на листи, приоритетите си, опитват се да прогнозират и важните процеси за ЕС за следващите години. Ключови личности като Шарл Мишел вече обявиха участието си в евроизборите. Социологическите прогнози показват възход на крайнодесните формации и партии в ЕС, който биха могли да се превърнат дори в трета политическа сила в ЕП.

Евроизборите ще се проведат в тревожни времена - на фона на инфлацията в целия ЕС, проблеми с миграцията, протестите на фермерите, на фона на войната в Украйна и конфликта в Близкия изток, а също така и на на фона на изборите в САЩ които може да доведат до политическа промяна там. Всички тези неща вълнуват изключително много политиците в европейските държави и тук в ЕП.

За българските партии евроизборите обаче все още изглеждат далечни. В следващия парламент страната ни отново ще има 17 представители, както и досега. В момента те са разпределени в четири политическа семейства - Европейската народна партия, Групата на социалистите и демократите, либералната "Обнови Европа" и групата на Консерваторите и реформистите.

Българските партии изглежда все още не са започнали подготовката си за евроизборите. Никоя от тях все още не е обявила своите водачи на листи, кандидатите за евродепутати и предизборните теми. Партия ГЕРБ, която в момента има най-много български представители в ЕП не е обявила намеренията си за евроизборите.

Андрей Ковачев - евродепутат от ГЕРБ/ЕНП: “Това решава, разбира се, партията и изпълнителната комисия и председателят на нашата партия. Това е процес, който върви постоянно и мисля, че е най-добре да се обсъжда в България, а не тук.”

Според Ковачев европейските избори са добър показател накъде върви общественото мнение:

“Знаем за съжаление, че те не мобилизират много висока активност, а в тях участват твърдите мобилизират ядрата на политическите партии, на движенията. Но въпреки всичко те са добър показател за настроенията след българското общество.”

“Продължаваме промяната” и Демократична България все още нямат решение на лидерско ниво дали ще се явят заедно на евровота. За Радан Кънев от ДСБ явяване заедно е най-разумното решение:

“Много пъти съм казвал, че смятам това за по-разумното решение, затова категорично европейските граждани на България, които разбират, че работата в Брюксел не е да слушаш или мрънкаш, а активно да участваш, да се преговаряш, да се бориш, да участваш във всяко законодателно решение - тези хора е добре да бъдат представени от една политическа сила, която да има възможността да се бори за първото място, за най-голямата група в ЕП и второто решение е как ще изглежда тази листа - и двете са на лидерско ниво. Моята надежда е, че те ще бъдат взети скоро, защото кампанията ще е много трудна.”

Според Кънев, не е проблем, ако двете формации участват в две политически семейства в ЕП. В момента самият той е част от най-голямата фракция в ЕП - ЕНП, в която членува и ГЕРБ. Продължаваме промяната се ориентира по-скоро към либералите от “Обнови Европа”. Кънев смята обаче, че по-целесъобразно е двете формации да бъдат в една делегация. Предпочитания му са за ЕНП.

Целта на ДПС на изборите е да има повече евродепутати. В момента партията има трима представители, които са част от либералната фракция “Обнови Европа”.

Илхан Кючюк - евродепутат от ДПС/“Обнови Европа”: “Що се отнася до ДПС и за процеса, който трябва да бъде извървян, той вероятно няма да бъде по-различен от този, който познаваме - номинация от партийните организации - от първичните, от местните, за да може да се види какво е очакването на всички поддръжници на партията. Оценката за всеки един от нас, който е активен в ЕП, ще бъде дадена пак от тези хора, които са ни избрали преди пет години, от партийните организации и неслучайно казвам, че този процес ще бъде приключен в края на март, началото на април месец.”

Българските евродепутати-социалисти също нямат яснота кой ще представлява левите избиратели на предстоящите европейски избори. Според Петър Витанов от Прогресивен алианс на социалистите и демократите, това със сигурност няма да е БСП:

“Състоянието на българската левица не е добро, то наподобява състоянието на българската десница преди 10-15-20 години, именно насипно. БСП отдавна вече не може да претендира да бъде хегемон на хората вляво. Малцина от хората с ляво мислене се припознават в БСП, преди всичко по-възрастните наши другари, които са носталгично свързани по една или друга причина. За съжаление не се очертава в момента някаква консолидация на лявото или поне към днешна дата. За съжаление лявомислещите хора като мен по-малко ще бъдат представени”.

снимки: БТА, БГНЕС/Архив

Освен в трите най-големи политически семейства, България в момента има и двама евродепутати от ВМРО в групата на Консерваторите и реформистите. Все още не е ясно към кое политическо семейство би се присъединила партия "Възраждане". Очакванията те са се включат в бъдещата група на крайнодесните в ЕП.

Избирателната активност на евроизбори в България е традиционно ниска. Предстои да видим дали и как партиите ще успеят да мобилизират изморените от гласуване българи да отидат до урните през юни.