Валентин Райчев - един от големите олимпийски шампиони на България на Игрите в Москва 1980

Рекордните осем съперници за три дни. Осем победи, три от тях с туш. Българският борец Валентин Райчев е един от най-изненадващите олимпийски шампиони в Москва`80. Той триумфира в категория 74 кг на свободния стил, без да е печелил титла и дори медал от световно или европейско първенство. Не е ставал и държавен шампион при мъжете.

Израснал в софийската махала Ючбунар, по-късно Коньовица, той се увлича по много спортове, тренира футбол в “Септември”. Треньорът Стефан Стойков е главният виновник момчето да попадне в залата по борба на “Спартак”. След обединението с Левски Валентин Райчев остава в клуба цели 17 години. Има титли във всички юношески възрасти. Преди игрите в Москва печели два пъти престижния турнир “Дан Колов”, включително и в олимпийската 1980 г.

Става шампион на силния турнир в Берлин, където губи от своя съперник за титулярното място в националния отбор Александър Нанев от ЦСКА. Но побеждава един от най-силните в света по това време - монголеца Джамстин Давааджав и при създалата се въртележка златото е за него. Точно този успех му осигурява място в олимпийската делегация.

В Москва българинът започва с два бързи туша. Трупа още три победи, две от тях особено изтощителни и за място във финалите трябва да се изправи срещу местния любимец Павел Пинигин. Съветският борец стартира вдъхновено и опасно, публиката го подкрепя екзалтирано. При третата му атака Райчев контрира с хватка от класическата борба - раменно хвърляне. Резултатът е туш след минута и 59 секунди. В полуфинала българинът вече е много изморен, но успява да се справи с Дан Карбин от Чехословакия с 10:6 точки. На финала го очаква старият познайник монголецът Даваджав, който повежда с 3:0 точки. Райчев е на предела на силите си - пета среща за деня, като в 4 от тях се е борил по 9 минути. След изключително усилие на волята той успява да изравни до 5:5, но равенството дава предимство на съперника. Битката продължава и 6 секунди преди края нашият борец постига точката на победата. Толкова изстраданата олимпийска титла е за българският представител Валентин Райчев.

„Не мога да си го представя как на стълбичката, имам чувството, че сълзите ми тръгнаха от петите. После с поздравленията на другите започваш да осъзнаваш какво си постигнал“, споделя Райчев.

След игрите пътят му е труден заради поредица от травми, които го преследват. Въпреки това той печели сребърни медали от световно и европейско първенство, но се отказва през 1985 г. Продължава като треньор в своя клуб Левски-Спартак.

Работи с французите преди игрите в Барселона`92. Наставник е на българските свободняци в периода 2013-2016. Генерален секретар е на българската федерация.