Външният министър на Босна и Херцеговина пред БНТ за общите интереси и предизвикателства на Балканите

Новият външен министър на Босна и Херцеговина беше в България. Николай Кръстев разговаря с Елмедин Конакович за общите интереси и предизвикателства в региона.

БНТ: Господин Конакович, какви са днес отношенията между България и Босна и Херцеговина?

Елмедин Конакович: Мисля, че отношенията ни са коректни. Те са доста добри – няма никакви отворени или трудни въпроси. Фактът, че аз съм първият високопоставен гост от Босна и Херцеговина след седем години, който е на посещение в България, говори за това, че контактите ни могат да бъдат много по-добри и значително да развием нашите двустранни отношения. Идването ми сега е именно затова.

България се е посветила на запазването на стабилността в Босна и Херцеговина. Вие как гледате на това?

- За нас значи много отношението на българските власти към няколко важни за Босна и Херцеговина теми. Първата и може би най-важната е именно уважаване на териториалния интегритет, суверенитета и подкрепата на целостта на Босна и Херцеговина. Втора много важна тема е постоянното застъпничество за страните от Западните Балкани при разширяване на Европейския съюз, което за нас е топ приоритет и мога да кажа, че българските власти показаха много повече разбиране към този процес, отколкото други страни, които, струва ми се, не схващат манталитета на хората от нашия регион в Югоизточна Европа. Също и в областта на двустранното сътрудничество се забелязват някои промени при стокообмена, така че през последните няколко години започнахме, струва ми се, да си сътрудничим по-качествено в тази област, което говори в полза на добрите отношения, както казах в началото. Има един важен исторически факт – ние, босненците помним, че България е първата страна, която официално призна независимостта на Босна и Херцеговина и за това аз още един път искрено благодаря.

Господин министър, какво възнамерява да направи Босна и Херцеговина в икономическата област по отношение на България?

- Преди всичко на нас ни трябва постигането на политическа стабилност. А именно, в Босна и Херцеговина политиката на конфликти продължава прекалено дълго, политика на недоразумения. Имахме проблеми, които българските власти и българският народ разбират добре. Миналият Министерски съвет се сформира едва 14 месеца след изборите. Тези постоянни политически напрежения ни принуждаваха да се занимаваме със самите себе си и не се занимавахме достатъчно с отношенията с другите страни в региона, между другото и с България. Едва сега, мога да кажа, че се занимаваме с важните икономически и съществени въпроси. Има няколко сериозни шанса. Мисля, че отношенията ни трябва да почиват на шансовете и възможностите, които нашите две страни имат. Общите области на туризма също бележат определени промени. Все повече босненци и херцеговци идват на ски и на летни почивки в България. Ние също имаме сериозни летни и зимни оферти, и струва ми се, без да сме направили много между институциите, хората започнаха сами помежду си да общуват и да опознават по-добре тези две приятелски страни. Пред нас има още няколко предизвикателства. Може би в момента акцентът трябва да е върху сектора на енергетиката, в който като сериозен износител България е една от най-добрите в Европейския съюз. Босна и Херцеговина също е единствената страна от бивша Югославия, която изнася електрическа енергия и виждам, че по еднакъв начин размишляваме за енергийната независимост като става дума за газа. Значи, колкото по-малко зависим от когото и да е, диверсификацията на енергийни източници е много важна и в нашите планове. Имаме сериозни шансове и възможности. Може би, най-добрата дефиниция за Босна и Херцеговина, а вероятно и България, е ние да сме мостът между Изтока и Запада. Имаме сериозен потенциал в страните от Изтока, страните от Персийския залив, арабските страни, а нашият път, разбира се е към Европейския съюз, Брюксел, Вашингтон.

А дали Берлинският процес в някаква степен е в конкуренция с Открити Балкани, как гледате на това?

- Аз все още не го гледам като конкуренция. Гледам го като процес, който трябва да завършим, защото се задължихме, че ще доведем до края изпълнението на Берлинския процес. Пред нас е ратифицирането на три много важни документа, които се отнасят до достъпа до единния пазар, мобилността на работна сила, оборота на стоки услуги, и което е най-важното – свободното движение на хора. Видях, че Черна гора е ратифицирала това през изтеклата седмица, струва ми се, преди десетина дни. Преди това Албания и още някои страни. Чакаме това да направи и Сърбия. Посетих Сърбия и в разговор с президента Вучич той ми каза, че Сърбия има намерение да доведе до края това, което е парафирала. И ние, струва ми се, сме готови да ратифицираме два документа, а за третия да чакаме реализацията на Сърбия. Тогава, със завършването на Берлинския процес, можем да седнем да разговаряме за Отворени Балкани. Да видим какво е това, което нямаме, през ЦЕФТА и Берлинския процес какво още ни липсва, а евентуално може да се постигне напредък чрез проекта за Отворени Балкани. Не мисля, че взаимно се изключват, не мисля, че са конкуренция, но мисля, че трябва да завършим започнатия, а после да отворим някой нов проект.

Господин министър, как влияе на Западните Балкани войната на Русия в Украйна? Как гледате на стабилността на Западните Балкани изобщо?

- Мога да кажа, че това са нещастни обстоятелства, но ми се струва, че от този конфликт, от агресията на Русия срещу Украйна, Босна и Херцеговина има някаква полза. Европейският съюз дълго беше заспал. Като говорим за Босна и Херцеговина, той напълно предаде, струва ми се, тази географска територия от Западните Балкани на някои други влияния, които са работили по-сериозно на територията Югоизточна Европа, отколкото Европейският съюз е работил. И едва с агресията в Украйна, за съжаление, една част от европейската общественост всъщност се събужда и схваща, че биха могли в своя двор, в центъра на Европа, да имат проблем с руското влияние, което никак не е малко. Едва оттогава, казвам го за трети път, ние имаме вниманието и фокуса на европейските сили, които нямахме през последните няколко години. Американската администрация е много по-активна и всъщност събуди интересът към Босна и Херцеговина. Защо това е важно? Някои сецесионистични политики, преди случващото се в Украйна, наистина формално, започнаха този процес на сецесионизъм с приемане на някои актове, които са противоконституционни. Така, че мисля, от събитията в Украйна всъщност се задейства тази аларма и определи пътя към Европейския съюз и Европа.Сега се обръща повече внимание към Босна и Херцеговина, но за нещастие факт е , че заради събитията се губят човешки животи на бойното поле в Украйна.

Постоянно се говори, господин министър, че Босна и Херцеговина е нестабилна страна. Дали ще има подялба, както се говори през последните няколко години?

- Териториални подялби в рамките на Босна и Херцеговина не може да има без военен конфликт. Никой не може да се отцепва, никой не може да прекроява границите на Босна и Херцеговина. Някой, който мисли за това, знае добре, че това е невъзможно, без да се развие някакъв нов конфликт на тази територия, което ще бъде пагубно за всички нас и за региона, а особено за босненци и херцеговци. Вътрешно преустройство на Босна и Херцеговина, ако всички се договорим, може да има. За това е необходим консенсус, необходимо е съгласието на всички страни в Босна и Херцеговина. Засега това не изглежда много реално. Това, което е крачка напред в този момент е фактът, че ние информирахме най-бързо в историята на Босна и Херцеговина Министерския съвет, че приехме през март бюджет, най-големия в историята на страната, че приехме документи, които дълго чакаха – програма за реформите, контактна точка на Интерпол и още някои важни документи, които бяха в чекмеджетата, поради тази политическа нестабилност. Сега имаме донякъде по-добра и по-стабилна ситуация в Босна и Херцеговина. Тя вече дава определени резултати. В същото време в медиите и в публичното пространство имаме все още изявления, които обезпокояват една, втора, трета или някоя друга страна. Публичното пространство все още е изпълнено с конфликтни послания, но струва ми се, този Министерски съвет, в който и аз участвам е малко по-конкретен, когато става дума за резултати, които вече се виждат на място. Политическата стабилност поправихме малко. Ако стане още малко по-добра, то и резултатите ще бъдат значително по-добри.

Накрая, г-н Конакович, може ли чрез икономиката да се постигне в Босна и Херцеговина умиротворяване във вашата страна, която най-много пострада?

- Аз мисля, че предимно чрез икономиката. Аз не виждам друг начин как бихме успокоили страстите в Босна и Херцеговина, как бихме се договорили за нашата история, не само за 90-те години, а и за някои други процеси, на които не гледаме еднакво. Факт е, че дори на някои процеси на интеграцията не гледаме еднакво. Всички сме решили, поне на хартия, за Европейския съюз, но за НАТО една част от политическата сцена и Република Сръбска не са съгласни да се интегрираме в НАТО пространството, докато ние останалите сме съгласни. И това са политическите реалности и някои наши работи, по които нямаме съгласие. Това, около което трябва да бъдем в съгласие, е икономиката на Босна и Херцеговина, която има сериозни шансове, която има възможности, която има инерция. Получихме статут на кандидати през декември миналата година, мога да кажа заслужено. Това беше малък подарък от Европейския съюз, но поради факта, че се случва това в Украйна, още един път го казвам, сега не е моментът, който трябва да ни приближи към европейските фондове и към нови проекти и нови ценности, които ние трябваше да използваме. Ако фокусът ни бъде икономиката, която ни свързва, ние сигурно ще направим крачка напред, а по-късно по-лесно ще разговаряме по темите, по които не сме съгласни. Босна и Херцеговина има единна платежна система, ДДС и всяка конвертируема марка, която се плаща, от която и да е част на Босна и Херцеговина се разделя равномерно. Така например, аз като гражданин на Босна и Херцеговина имам еднакво отношение към инвестициите от Баня Лука, от Мостар, от Сараево и от всички други градове. И ако това бъде нашият фокус, ако наистина ни е грижа за гражданите, ние ще напреднем в областта на икономиката, а по-нататък по-лесно ще решаваме нещата, по които нямаме съгласие.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube