НОВИНИ

Войната в Украйна - една година дезинформация

Агенция Франс прес провери фактите за войната между Русия и Украйна

войната украйна една година дезинформация
bnt avatar logo
от БНТ , Източник: АФП
10:00, 24.02.2023
Чете се за: 06:55 мин.
Европа
Слушай новината

Войната в Украйна е съпътствана от ожесточена битка за дезинформация, водена най-вече от проруски агитатори, които се опитват да изопачат и да прехвърлят вината за многобройните жестокости на място. Те се опитват да представят украинската страна като нацисти или да внушат, че западната подкрепа за Киев се изпарява.

Ето някои от основните разкази, неверни или подвеждащи, които бяха проверени през изминалата година от екипите за цифрова проверка на АФП.

Всичко е театър?

Руските власти сами разпространяват твърденията, че някои от най-тежките зверства като масовите убийства на цивилни в близкото до Киев градче Буча през април 2022 г., са инсценирани.

За целта бяха използвани два клипа с ниско качество на видеото, за да се внуши, че хората са се престрували на умрели. Твърдение, което АФП успя да опровергае благодарение на екипите си на място.

Редица други видеоклипове бяха широко разпространени в социалните мрежи с подобни твърдения, че някои ужасяващи престъпления са инсценирани.

В действителност обаче кадрите нямаха нищо общо с конфликта, а бяха взети например от екопротест във Виена, фантастичен филм или руски телевизионен сериал.

Медии под обстрел

Част от дезинформацията беше насочена срещу някои от най-големите международни медии. Така например Си Ен Ен бяха обвинени с невярното твърдение, че представят пожар в Канада като случващ се в Киев. Журналист от Би Би Си беше манипулативно обвинен, че преиграва в репортажа си.

Интернет потребители взеха на прицел западни телевизии, обвинявайки ги, че излъчват кадри с бинтовани и кървящи ранени, които според твърденията се преструват. В действителност обаче това са хора, действително пострадали от руските атаки.

Обвиненията на Украйна в нацизъм

Поток от неверни твърдения в интернет папагалски повтаря тезата на Москва, че украинският президент Володимир Зеленски е ръководител на банда "нацисти" или "наркомани".

В този контекст в социалните мрежи се споделяха неверните твърдения, че мъж, покрит с нацистки татуировки, е началник на полицията в Киев, че уставът на ООН позволява на Русия да нахлуе в Украйна или че Зеленски е подарил на американския Конгрес знаме с инициалите на нацистка паравоенна организация.

Обвиненията към употреба на наркотици бяха онагледени с манипулирани видеоматериали със съмнително качество (тук и тук), които трябваше да докажат, че Зеленски е зависим от кокаин.

Дезинформацията застигна и украинските бежанци

Украинските бежанци също не са пощадени от невярната информация, особено в съседни държави като Полша и Словакия. България също не е изключение.

В интернет се разпространяват манипулирани или подвеждащи снимки или видеоклипове, които показват бежанците в негативна светлина. Като например този клип от 2018 г. от инцидент в метрото в Рим, заблуждаващo споделян с твърдението, че е актуален.

Често срещани бяха и внушенията, че бягащите от войната в Украйна получават повече социална подкрепа от българските граждани - като например измислен бонус за Великден или други придобивки. Неверни бяха и твърденията, че Германия "задължава" украинските бежанци да декларират имуществото си и да продават колите си.

Част от този наратив включваше и внушенията, че украинците не са засегнати от войната.

Предадени от съюзниците си?

Друга често срещана се тема внушаваше, че Украйна е предадена от нейния съсед и съюзник Полша.

С тази цел се появиха манипулирани метеорологични карти, внушаващи, че Полша иска да анексира част от украинската територия, или се фалшифицирани документи, уж показващи, че Варшава планира да създаде протекторат в Западна Украйна.

Други публикации в социалните мрежи внушават, че на Запад подкрепата за Киев не е толкова безусловна. Така например се споделят снимки с фотошоп на плакати срещу бежанците в Прага или Варшава; манипулирани снимки на улично изкуство срещу Зеленски в големите градове по света; или фалшиви първи страници на френския сатиричен седмичник "Шарли ебдо", уж осмиващи Зеленски.

Сатирични прокремълски анимации бяха невярно представени като продукция на израелска телевизия, за да се внуши, че Израел е против Украйна.

Санкциите и енергийна криза

Дезинформацията се фокусира и върху енергийните въпроси на фона на санкции на Запада срещу Русия и върху рязкото покачване на цените на петрола и електроенергията, но също и на някои хранителни продукти.

В допълнение към безбройните неверни твърдения за цените или доставките, в публикациите се казва, че топ дипломатът на ЕС Жозеп Борел иска да забрани отоплението на домовете над 17 градуса по Целзий (63 градуса по Фаренхайт) или че в Швейцария призовава да се доносничи срещу съседи, отопляващи се на висока температура

Това видео от 2015 г. беше споделяно с невярното твърдение, че показва актуална битка за олио във френски магазин.

В Европа излезе наяве мащабна кампания, при която водещи новинарски сайтове - главно в Германия, но и в други европейски страни, бяха имитирани, за да разпространяват прокремълски послания. На уебсайта на водещия германски таблоид "Билд" например се появи статия за момче, загинало при велосипеден инцидент в Берлин, след като уличното осветление е било изключено през нощта, тъй като водещата европейска икономика била изправена пред енергийна криза. Но новинарският сайт и статията бяха фалшиви.

Проверките на фактите на АФП относно войната между Русия и Украйна можете да намерите тук.

Снимки: БГНЕС

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
Здравният министър: Трябва да се увеличат недофинансираните педиатрични клинични пътеки
Здравният министър: Трябва да се увеличат недофинансираните педиатрични клинични пътеки
Осем български боксьори в битки за място на полуфиналите на „Странджа
Осем български боксьори в битки за място на полуфиналите на „Странджа"