Защо се бавят даренията за пострадалите от потопа в Карловско?

Над 1,5 млн. лева са изпратили дарители по сметка на община Карлово в помощ на пострадалите хора в карловските села, които бяха сполетени от водно бедствие на 2 септември тази година. Други над един милион лева са събрани през различни дарителски инициативи. До момента обаче засегнатото население, което загуби домове, покъщнина, животни в наводнените села Каравелово, Богдан, Слатина и Войнягово, не е получило нито лев от тези пари. В момента четвърта комисия минава по домовете, за да направи поредния оглед и да определи финално щетите.

Кал и тиня. Това остава в Каравелово след потопа на 2 септември. Днес в горната част на селото се чуват единствено моторни резачки и преминаващи тежкотоварни камиони. На улица "Еделвайс" почти не се виждат хора. Тези, които сами са успели да направят ремонт на къщите си, са изключения.

"Гледаме само да отулим етажа, защото като дойде зима снегът вътре ли да го вкараме, дъждът", казва Иван Ечков.

"Ей това е дървото, което беше препречило входа на къщата", показва Павлина Балтова.

Павлина също стяга къщата си за зимата. В този труден момент ѝ подава ръка семейство от Пловдив, което ѝ донесло мебели.

"Комки се казва жената, има син. Обзаведе ми всичко, мебелите са прекрасни, нямам думи, всичко което ми трябваше, машина, която ми трябваше да си шия, тя ми е достави", споделя Павлина.

Бедствието отприщва вълна от съпричастност в цялата страна. По сметката на община Карлово изпращат пари както големи фирми, така и ученици, служители, пенсионери, дори манастири. Средства постъпват и чрез есемеси в ДМС кампанията в подкрепа на пострадалите хора. А те се питат на прага на зимата защо още не са получили нито лев от събраните суми.

"Хората почнаха кой как може да се спасява, утре ще завали дъжда, снега, всеки чакаше с надеждата, че ще може някой лев да получи от дарителските сметки, общината чака, какво чака - зимата ли да дойде, пролетта ли да дойде, ако държавата беше реагирала, до сега трябваше хората да са си в домовете", разказва Павлина Балтова.

Наводнените изцяло или частично къщи в карловските села са над 200. Цяла България реагира с доброволен труд или финансова помощ почти веднага. И до този момент със събраните средства бедствието можеше да се превърне в избледняващ спомен. Но... милионите все още си стоят по сметките, едва наскоро община Карлово сформира обществен съвет, който да гарантира прозрачност при изразходването им. Но дори настъпващата зима не може да ускори помощта за хората. Тепърва ще се уточняват критериите да обезщетенията, разгарят се спорове между кметовете.

"В първия критерий влизат напълно разрушените къщи, във втория къщи, които са частично разрушени, но подлежат на събаряне, в третия са къщите, които са засегнати, имат унищожена покъщнина, и четвърти - наводнени дворове и стопански сгради и бутнати огради, в момента е сформирана комисия, тъй като се появиха съмнения, че къщите които са, дадени по описите не са точен брой", казваНиколай Цветков – зам.-кмет на Карлово.

Хората в Каравелово освен това виждат нередности при сформирането на обществения съвет и начина, по който се вземат решенията.

"13 човека са държавни служители, и местна власт, 8 човека са представители на местното население. Те нямат мнозинство, критериите не са гласувани, те са спуснати отново отгоре от Общинския съвет в Карлово", казва Ани Иванова.

"Държавата ни е слаба като почнеш от кметовете, никой не е дошъл да те пита как си, имаш ли нужда, поне с блага приказка да те успокои, да ти даде кураж, бездушие", допълва Иван Ечков.

И докато комисиите, създадени от местната власт, правят поредния си оглед, дарители от цялата страна започват да губят доверие в институциите и предпочитат да отидат на място при пострадалите.

"Те искат всичко, което го носят като суми, като пари, да го дарят лично на хората, не искат да го внасят в сметките. Аз не очаквам от там нищо, защото два месеца хората са без врати, без прозорци", споделя Павлина Балтова.

"Правим списъци кой какво е получил, изпращаме на дарителите, те действително идват с личен транспорт, носят което е ценно за нас, защото човешкия контакт е много ценен", казва Ани Иванова.

Събраните през различни неправителствени организации и Българския Червен кръст средства надхвърлят 1 млн. лева. Някои от организациите все още изчакват окончателните данни от община Карлово, други са решили да направят свои обществени съвети за разпределяне на средствата.

"Около 860 лева ще получи всеки един. Още септември месец имахме оценка на всеки дом от екипи на Червения кръст, така че ние имаме базата данни. Смятам, че в рамките на месец би трябвало да започнат първите преводи", заяви Таня Георгиева - директор на БЧК-Пловдив.

"До момента за карловските села сме събрали малко над 400 000 лева, ще им предоставим ваучери за строителни материали, тъй като за нас е важно дарените средства да се ползват по предназначение, те ще бъдат около 2000 лева", посочва Никола Рахнев - създател на инициативата "Гората БГ".

"До настоящия момент в рамките на тази кампания са набрани над 160 хиляди лева от индивидуални дарители и корпоративни", казва Теодора Бакърджиева – Български дарителски форум.

Когато става дума за бедствия, най-важното е помощта да е навременна. И поредното мащабно бедствие, отново извади на преден план едни и същи повтарящи се недостатъци на системата, която би трябвало да управлява процесите при реакции в кризи, а не да създава нови. Всяка община трябва да има план за действие с конкретни стъпки. Видяхме ли ги обаче при бедствието в Карловско?

"Мисля, че първите дни имаше някакъв хаос, но тогава имаше непроходими улици и всеки искаше да му се помогне, да му се изчисти улицата. След това вече с помощта на армията, на доброволци се създаде някаква организация по-стройна", казва Николай Цветков - зам.-кмет на Карлово.

"Нямаше пострадали хора, няма ранени хора, така че наистина. Видяхме държава, армия, гражданско общество, граждански позиции на терен, толкова неправителствени организации, буквално имаше струпване, така че се извърши огромна работа", посочва Таня Георгиева - директор на БЧК-Пловдив.

"Лично аз това, което видях, едни хора, които бяха претоварени, едни хора, които работеха денонощно в лицето на общинската администрация, но по начало това са хора, които са натоварени с други задължения, т.е. те не бяха готови за стреса, за извънредната ситуация и мащабите на това бедствие. Не са тренирани, не са подготвени, този случай го наблюдаваме в 90 процента на територията на страната", споделя Ясен Цветков от Национална асоциация на доброволците в България.

"Отне малко повече време да разберем колко са децата от пострадалите домакинства, съответно те къде учат и дали пък тези деца са от къщите които са пострадали или не са. Мисля, че на ниво администрация са имали проблем със информацията от всякакви видове регистри", казва Теодора Бакърджиева от Български дарителски форум.

"Хубаво е да има предварителна информация колко хора живеят там, какви са, има ли възрастни, има ли трудноподвижни, има ли малки деца. Да се знае хората, когато бъдат евакуирани, къде ще бъдат отведени, там какво е необходимо да им се осигури като храна, като вода, като завивки, би трябвало да има списъци с налична техника, и да е на едно телефонно обаждане, навсякъде в страната", допълва Ясен Цветков от Национална асоциация на доброволците в България.

Ако планът за справяне в кризисни ситуации на общината работеше и е адекватен, щеше дори да предотврати бедствието. И освен с бърза реакция часове и дни след наводнението, щеше да помогне за по-бързото разпределение на помощите.

Вместо това два месеца след наводнението жителите на селата стават свидетели на разгорещени разправии около разпределението им. Липсата на елементарна координация пречи дори на специализираните благотворителни организации да разпределят необходимите електроуреди там, където наистина има нужда от тях, без усилията им да се дублират с други дарители.

"Нищо не сме получили - 375 лева, това е, 375... Доброволци ни помагат, бяла мебел ни дадоха, притеснява ме, щото няма помощ от държавата, нали трябва да се загради, другото ние горе долу пооправихме", казва Иван Ечков.

В Каравелово тази нощ беше 5 градуса. Бедствието за пострадалите още не е свършило. То тепърва започва.

Автор: Мариела Хубинова

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube