С наближаването на Коледните празници започна и купуването на иглолистни дръвчета. Традиционно всяка година държавните горски стопанства в няколко области организират инициатива за благотворителна продажба на коледни дръвчета.
Древните народи вярвали, че във вечнозелените дърветата се крие безсмъртна сила. Те закичвали елхови клонки в домовете си или ги поставяли във вода, за да разцъфнат на Рождество. Борови клонки за украса купува и Боян Славов от Несебър, защото е с ограничен бюджет.
- Само клончета си избираме.
БНТ: А каква елха ще имате за Коледа?
- Ето, тази!
Повечето хора залагат на изкуствени елхи, защото са за многократна употреба.
Марина: “От доста години вече имам изкуствена, понеже децата пораснаха. Мисля, че за нас двамата с мъжа ми не е необходимо.”
Драгомира: “Предпочитам да не режем дървета. Някак си по-природосъобразно е!”
На пазара за коледни дръвчета в Бургас предлагат иглолистни от вида бор и ела. Цените варират между 20 и 40лв. в зависимост от големината. Към тях има и бонус-поставка от пънче. Въпреки промоцията, интерес към дръвчетата няма.
БНТ: Колко елхички на ден продавате?
Юри Колев: “Около 20, 15-20 най-много. По-малко е интереса. Взимат изкуствени за повече години. Защото тези до Нова година и след това ги изхвърлят.”
Има обаче и традиционалисти, които все пак ще си купят естествено дръвче за Коледната нощ.
Светлана Георгиева: “По друг начин се чувства празника. Има друг аромат в дома. И децата се радват повече!”
За коледно дърво у нас най-често се използва ела, бор или смърч. Имат специфични белези, по които да ги познаем.
“Иглолистното дръвче е смърч, защото са четири ръбести игличките, късички. Можем да го объркаме с ела, но когато видим, че е четири ръбесто, а не плоско и няма двете бели ивици, характерни за иглолистното листо на елата, това е смърч. С бора няма как да го объркаме. Той е с две иглички, които са свързани в едно снопче”, каза Божана Рибарова, уредник в Природонаучен музей – Бургас.
И ако все пак не искаме отрязано коледно дръвче можем да си купим такова в саксия, което след това да върнем обратно в природата. Те обаче са чувствителни към мръсния въздух и е по-добре да бъдат засадени в планина.
Репортаж: Елеана Цанова, Никола Генчев