"Живее ми се, но МЗ ги няма" - борба за живот без помощ от държавата

Мъж от Калофер страда от мускулна дистрофия и вече 20 години живее, благодарение на собствената си упоритост, отдадеността на родителите си и съпричастността на случайни хора.

В уравнението липсва държавата и по-конкретно извънболничните грижи, защото Здравната каса не покрива стойността на изделията, които са необходими на тези пациентите.

По данни на НЗОК за миналата и тази година хората, лекувани в болница са под 200 души.

На две години Николай е диагностициран с диагнозата мускулна дистрофия, тип Дюшен. Постепенно мускулатурата му отслабва и на 18 спира да диша. От тогава до сега той е на апарат за обдишване.

Тодор Божиков, баща: Това е за него диафрагмата, с която диша. Без нея той не може да диша.

Личният лекар на Ники рядко го посещава.

Ние с баща му с всичката апаратура ходим по София. Той сам си издирва лекари, в много от тези болници той е нежелан.

През майката на Николай Божиков говорят всички родители на пациенти с мускулна дистрофия, тип Дюшен и питат защо държавата не им помага – с рехабилитатори, с обучения, с осигуряване на елементарна логистика, със закупуването на апаратура и консумативите за нея. Те не искат пари, искат съдействие.

Теодора Божикова, майка: Ние сме хора, които не сме учили медицина, Правиш нещо което изобщо не знаеш какво правиш, но се справяме.

От Министерството на здравеопазването обясниха, че покриват лечението с медикаменти на непълнолетните пациенти. От Здравната каса потвърдиха за БНТ, че не се заплащат медицински изделия, прилагани в извънболничната медицинска помощ за пациенти с диагноза мускулна дистрофия тип Дюшен.

Това за мен е геноцид на тези хора с мускулна дистрофия. Те са отписани от системата.

С единствения пръст, с който може да пише, Ники отправи своето послание: "Живее ми се, но МЗ ги няма".