Какво ще се промени, ако Лисабонският договор влезе в сила? Наричан още „Договор за реформа”, този документ предвижда редица промени в начина на взимане на решение от държавите-членки, въвежда нови постове в институциите на ЕС и фиксира максимален брой евродепутати. Ако договорът влезе в сила, България ще получи още едно евродепутатско място и броят на българските представители в ЕП ще нарасне на 18.
Какво ще се промени, ако Лисабонският договор влезе в сила? Наричан още „Договор за реформа”, този документ предвижда редица промени в начина на взимане на решение от държавите-членки, въвежда нови постове в институциите на ЕС и фиксира максимален брой евродепутати. Ако договорът влезе в сила, България ще получи още едно евродепутатско място и броят на българските представители в ЕП ще нарасне на 18.
В момента ЕС е председателстван за по 6 месеца от различна държава. Лисабонският договор предвижда 18-месечно председателство, съвместно от три държави. Към това се добавя и Председател на Съвета с мандат от 2 години и половина, който да осигури по-голяма приемственост в работата на министри, премиери и президенти.
Договорът предвижда от 2014 година броят на комисарите да бъде намален на две трети от броя на държавите-членки, но и възможността с единодушие държавите да променят тази клауза. Точно това стана през декември миналата година, когато Европейският съвет реши всяка страна ще запази своя комисар – гаранция, дадена най-вече, за да бъде окуражена Ирландия да гласува „да” на днешния референдум.
Договорът предвижда и Представител за външната политика и сигурността, пост, който мнозина наричат „Външен министър на ЕС”. Той ще бъде и заместник-председател на ЕК.
Лисабонският договор фиксира и броят на членовете на ЕП на 751, за разлика от сегашните 736. Парламентът ще получи и допълнителни правомощия в области, запазени досега за държавите-членки – най-често соченият пример за това е изравняването на правомощията при приемането на бюджета на съюза.