Това е Св. Константин – едно малко градче по пътя към Атина. Лятото много оживено, сега през есента – притихнало. И тук, както навсякъде в Гърция, плакати на ПАСОК почти няма. Още обаче стоят портретите на Костас Караманлис, бившият вече премиер на Гърция. Заедно с обявите, че от тук тръгват рейсовете за последния митинг на „Нова Демокрация”.
Съвсем близо е друго туристическо градче – Камена Вурла. Спряхме се в заведението, което беше известно с най-вкусната млечна баница. Оказа се затворено и празно. Фалирало, както ни разказа Нико – сервитьорът от съседното кафене. Това лято много хотели и ресторанти ги последвала същата съдба. Нямало туристи. А и рибата тази година – направо нула. Рибарите търсели помощи от Европейския съюз. Е, разбира се, чисто по балкански, хората не могат да си обяснят как така една година има улов, а на следващата – не. И започват легендите... Май рибарите сами са отровили рибата или са направили нещо друго, за да вземат по-лесно европейските пари. Камена на гръцки означава „изгорял”. Тук, Слава богу, пожари няма, въпреки че местните след толкова проблеми викат: „Не огъня, а политиците ни изгориха”.
В Атина обаче и тази година не мина без пламъци. За щастие без жертви, но с десетки унищожени домове. От 50 години такъв пожар в Атика не е имало. Повечето от изгорелите къщи са незаконно построени в гората. За кмета на Палини обаче най-сериозните проблеми идват не от хората, а от държавата
Димитрис Стергиу, кмет на Палини :
– Не е възможно една страна, която се намира в центъра на Европа, която е дала толкова култура на света, да понася такива огромни катастрофи. Ясно се вижда липсата на организация. Слепота е обхванала Гърция за околната среда. А това е за нашия живот, за този на децата ни.
Димитрис Стергиу е странно изключение. Не само защото кмет на Харли Дейвидсън е рядка гледка. Не и защото е професионален ездач. Просто е независим. Който и грък да попиташ може ли независим да спечели избори в Гърция, ще ти каже: „Абсурд”. Стергиу обаче печели изборите в Палини вече трети мандат без подкрепата на партия. Последният път получава 82 процента. Може би защото винаги е сред хората.
Димитрис Стергиу:
– Смятам, че всеки кмет трябва да разбере, че е слуга на гражданите, а не те роби на него – да е 24 часа в тяхна услуга. Първият път, когато бях кандидат за кмет, беше трудно. Всички се питаха: „Кой беше този?”. Аз бях генерал, затова някои ме смятаха за десен. Моите прадеди от 500 години са се заселили по този край като овчари. Кандидатирах се за кмет веднага щом се върнах от България. България ми донесе щастие. Затова искам да кажа, че България е втората ми родина.
Бил е военно аташе у нас в началото на прехода - от 89-та до 93-та. Говори български, има страшно много български приятели, любимият му кон Наска е също от България. Все още ходи с него по състезания. Оплаква се, че както и в много други държави, гръцката местна власт е затрупана с проблеми.
Димитрис Стергиу:
– В Гърция местното самоуправление трябва да извърви доста път, за да стигне европейските стандарти. Тук има общини, които са все още на втора-трета скорост в усвояването на средствата от ЕС. Смятам, че Гърция почти изпусна влака, в смисъл, че закъсня много с реформите в местната власт. За съжаление сме много зависими и от централната власт, от това кой печели изборите.
Не одобрява, че в Гърция избори има на всеки две-три години. Очаква обаче тези да разрешат освен икономическите, и друг най-наболял проблем – този с емигрантите.
Това е една от най-известните песни на Йоргос Даларас – един от големите музиканти на Гърция. Обичат го не само заради песните, а защото винаги е близо до проблемите на хората. Посланик на добра воля към ООН. Жена му Ана Далара за първи път влиза в политиката. Вече е депутат от ПАСОК. Досега, ако съществува понятие професионален доброволец, това е Ана. Помага на много неправителствени организации за жени, деца, бежанци. Срещите й са от Нелсън Мандела до Ясер Арафат.
Репортер:
– Промени ли се нещо в гръцката политика, че решихте да влезете в нея?
Ана Далара, депутат от ПАСОК:
– Много станаха проблемите, най-вече за хората с по-ниски доходи, възрастните и децата. И затова реших, че опитът ми толкова години като доброволец, а и в сферата на културата, може да помогне. Кандидатирах се за парламента не като професионален, а като гражданин-политик. Приех поканата на Йоргос Папандреу, защото смятам, че наистина има решение как да се подобри живота на хората. Едно общество е добре в политическо и културно отношение, когато всички граждани, дори и да не разполагат с всичко, най-малкото са със защитени права – образование, здраве, култура и равноправие пред държавните институции.
Разбира се, заради големия й опит като доброволка в ООН за бежанците, Ана Далара смята, че ще помогне много в проблема с емиграцията в Гърция.
Ана Далара:
– Много съм чувствителна към тази тема. Не вярвам, че гражданите се делят на първа и втора категория. Смятам, че е лицемерие да сме безразлични към тези емигранти, да ги захвърляме в ъгъла и да ги унижаваме, защото това създава после проблемите. И престъпността и наркотиците са следствие на това. Нужни са строги, справедливи закони и реални усилия за интеграцията на тези хора. Така ще изчезне страхът, който всяват емигрантите. Ние сме народ, който е изпитал на гърба си емигрантския живот така, както малко страни в света. Длъжни сме да отхвърлим лицемерието.
Репортер:
– С коя песен на съпруга Ви бихте олицетворили най-добре Гърция?
Ана Далара:
– Сега ме затруднихте. То има толкова много, но тъй като вярвам в културния обмен, в общуването, в отвореното широко сърце, като че ли бих избрала тази: “Не ми се сърди, сърце мое, тръгвам за чужди земи, ще се превърна в птица и ще се върна при теб”. Има и метафоричен смисъл – връщането към родината, нещо, от което всички имаме нужда...
Младеж:
– Сега си пожелавам правителство, което да ни осигури по-добро бъдеще, стабилна работа и по-достоен живот. Общо казано – надявам се ПАСОК да ни измъкне от кризата и им стискам палци.
Младеж:
– Вярвам, че нещата ще се променят. Преди имаше надежда, надявам се да има и в бъдеще. Ако това не стане, не знам, няма да се доверя повече на никого. Така или иначе с 400, та дори с 800 евро не можеш да живееш. Нито добро образование можеш да получиш, нито семейство да създадеш. Ако тези неща не може да си позволи един млад човек, не можем да говорим за нормална държава.
Георгиос Папандреу, министър-председател на Гърция:
– Знаем, че ще успеем. Можем и ви казвам: „Да вървим!”
Никой не очакваше толкова голяма победа за ПАСОК. Резултат, постиган досега, между другото, само от стария Папандреу. На площада всички ликуваха. В ентусиазма си зарязаха звездата на телевизия СТАР, с която преди това се тълпяха да се снимат. Триумф за ПАСОК или по-скоро тежка загуба за „Нова демокрация” беше нощта на 4 - ти октомври?
Димитрис Маврос, социолог:
– По-скоро голямо поражение на „Нова демокрация”, защото тези резултати на ПАСОК вече сме ги виждали: 44 процента. 33,5 % обаче за Нова демокрация досега не бяхме виждали. Тоест, ако тълкуваме резултата, трябва да започнем от голямото поражение на „Нова демокрация” - най-ниският й резултат след военната хунта беше 35,86 % през 81-ва. Тогава загуби с 12 % разлика от ПАСОК. Загуби от Андреас Папандреу – бащата на настоящия премиер Георгиос Папандреу. Тоест имаше една психологическа бариера, свързана с това дали може днешната „Нова демокрация” да падне под този свой най-нисък резултат. И ето, че това се случи. Затова започваме от поражението. Но това, че ПАСОК успя да събере гласовете от „Нова демокрация”, и те не се разпиляха към други партии, означава, че социалистите разполагат със солидна база.”
Димитрис Маврос, както и Мария Хукли, бяха основни лица на обществената телевизия в Гърция и през 2007-ма, на предишните избори. Единият като социолог, другата – като водещ. Попитахме какво се промени толкова в Гърция за две години, че „Нова демокрация” стигна до този резултат.
Мария Хукли, журналист:
– И в Нова демокрация още правят анализи, за да разберат какво им попречи, но очевидно още снощи, след обявяването на резултатите пролича, че факторите за загубата са много. Общото мнение е, че този резултат е функция както на политиката, водена от предишното правителство, така и на недоволството от големите скандали, в които бяха замесени имена от партийната върхушка.
Димитрис Маврос:
– Проучванията, които правим от 97-ма до днес, сочат, че гръцкото общество е доста консервативно. Използвам думата на гръцки в нейното буквално значение, а то е – „искам да запазя това, което имам”. Гръкът в този момент е похарчил доста пари, за да опита да има нов, по-голям дом, по-хубава кола, по-добър живот. Той бе почувствал, че живее в държава, която се развива, и започна да тегли кредити, но в един момент се усети заплашен да изгуби придобитото. Именно това го спря да гласува за по-малките партии. Това би разклатило сигурността. Можехме да стигнем и до нови избори, затова избирателят предпочете да даде на ПАСОК сигурност. Но важен бе и оптимизмът, който ПАСОК му беше вдъхнал.
85 % от избирателите на ПАСОК твърдо вярваха, че ако тяхната партия спечели, животът в Гърция ще стане по-добър. За Нова демокрация обаче този оптимизъм стигаше само до 60 процента и то при твърдите й привърженици. Но дали наистина пътят за справянето с икономическата криза в Гърция бяха изборите? Все още не е ясно защо Костас Караманлис ги обяви предсрочно.
Хукли:
– Само историята ще покаже дали това беше грешка. Има такива, които вярват, че това не трябваше да се прави, и други, които смятат, че беше логично след като така или иначе щяха да се проведат избори през март. Ще преценим от дистанцията на времето.
Маврос:
– Най-вероятно е лично решение на Караманлис, но някъде е сбъркал в анализа. Вероятно гласоподавателят щеше да има различно поведение, ако Караманлис беше започнал да прилага собствените си строги мерки за справяне с кризата. Сигурно щеше да се сблъска с проблеми, но при първия случай на противников удар можеше да каже: „Добре, щом е така – избори! Полагах обаче усилия до последно.”. На избори отиваш, само когато си поне 60% сигурен, че печелиш.
Спечели, само че не Караманлис, а любимият му отбор – Панатинайкос. Засега Караманлис не се нарежда сред ликуващите. Както става с победените – остана сам. Засега. Най-верните му съратници или въобще не успяха да влязат в парламента, или се отказаха от политиката. Той пое вината върху себе си още в самата изборна нощ.
Костас Караманлис, бивш министър-председател на Гърция:
– Единственият отговорен и честен начин за мен е един: поемам отговорността за резултата. Искам да поздравя Папандреу за победата. И аз като всеки грък му пожелавам да успее в голямото предизвикателство да се справи с икономическата криза.
За гърците корените и произходът са много важни. Силата на семейството е голяма. Мнозина обясняват с това политическите династии в Гърция. Хората просто вярват на познати имена, страхуват се от непознатото. Папандреу срещу Караманлис – голямата политическа битка на две фамилии. Едните – социалисти, другите – консерватори. И двете обаче изваждали страната си от тежки кризи. Сега зарът падна върху Георгиос Папандреу. Нетърпеливите гърци ще искат от него бърз успех.
Мария Хукли:
– Очакванията на хората са много големи и смятам, че колкото по-рано се появят знаци, че има воля да се изпълни обещаното, толкова по-добре ще бъде за ПАСОК. Иначе хората няма да имат търпение да чакат.
В гръцката провинция времето върви по-бавно – някак познато, по балкански. Тези хора ще продължат да критикуват, да ожалват доходите си и да обвиняват политиците за всички беди. Но след 50 години сигурно пак ще излязат да гласуват за някой нов Папандреу или Караманлис, за да изживеят политиката като гръцка драма ... и сблъсък на вечни династии.
http://infocenter.bnt.bg/