Съдбата на затворниците от Гуантанамо

Споразумението на САЩ с ЕС предвижда в страни в общността да се приемат затворници от Гуантанамо, които са обявени за невинни от американските власти. По текущото законодателство в САЩ, на американска територия могат да се допускат само затворници, неподлежащи на освобождаване. За да приюти около 90 такива обитатели на Гуантанамо, президентът Обама смята да закупи щатски затвор в градче, намиращо се на три часа път от Чикаго. Американския президент бе наредил Гуантанамо да се затвори до 22 януари догодина, но срокът едва ли ще бъде спазен.

Създаден през 2001-ва, заради съмнителните практики и нарушенията на човешките права, военният затвор Гуантанамо стана символ за нелицеприятната страна на войната срещу тероризма. По времето на президента Буш Европа пледираше за затваряне на лагера, но не бе склонна да приюти оневинените, които не могат да се завърнат в родината си поради риск от преследване.

Дори Лондон отказваше да приеме затворници с британско гражданство заради високите разходи по охраната. Президентът Обама направи закриването на Гуантанамо свой приоритет и от месец юни с ЕС вече има договорка за приемане на бивши арестанти. Сега В Гуантанамо има 210 души. 116 ще бъдат освободени или екстрадирани в родината им. Досега Франция, Белгия, Италия, Ирландия и още десетина европейски страни са направили или са готови да направят този хуманитарен съюзнически жест.

За настаняването на оставащите около 90 души решението може да се окаже изправителният център Томпсън. Той стои празен заради бюджетни проблеми. При капацитет 1600, обитателите му са само 200. Същевременно разполага с условия за изолирано крило и за военен трибунал. Републиканците критикуват плана като ненужен риск.

Властите в Илиноис обаче отдавна лобират за сделката. Пред перспективата за три хиляди работни места и милиони в бизнеса и населението не се колебае.

Мъж:
- Настаняване, храна, бензин. Ще има и строителни работи.

Мъж:
- Според мен, градът ще стане по-сигурен.

Така с помощта на градчето Томсън Обама е на път да затвори една от лошите страници на наследството Буш. Но за това са необходими и законодателни промени.