Паметник на писателя-дисидент Георги Марков в София (ОБЗОР)

От днес София има паметник на писателя-дисидент Георги Марков. Трима български президенти почетоха делото на убития в Лондон писател. Паметникът на площад" Журналист" е част от инициативата "25 години свободна България". Автор е скулпторът Данко Данков, а финансовата подкрепа на българина от Балтимор д-р Георги Лазаров. Понякога Георги Марков мечтаел да си дойде поне за 24 часа в България-да види родителите си , да се отбие до писателския съюз, а след това да си поръча сарми с кисело зеле.И после незабелязано да се прибере в Лондон. Анабел Маркова: По един начин Джорджи се върна в България , но не за 24 часа, а като постоянна част от София. Искам да благодаря на всички приятели на Джорджи , които направиха този знаменателен ден ден възможен. По един начин Джорджи се върна в България , но не за 24 часа , а като постоянна част от София. Искам да благодаря на всички приятели на Джорджи, които направиха този знаменателен ден ден възможен. Росен Плевнелиев, президент на Република България: С неговото остро перо и мощен глас, Георги Марков се превърна в най-яркия пример на тежкия избор между свободата и примирението, в годините когато тоталитарната власт беше лишила българските граждани от основни права и човешко достойнство. Братът на Георги Марков разказва,че той дошъл при него в Италия, научил езика, за да се пробва в киното. Тогава решил никога да не връща в България: "В много разговори казваше  - братко прогониха ме, за мене връщане назад няма. Унищожиха ме като автор, като литератор. Аз няма да стана никога партиен писател". И след 10 ноември Георги Марков остава спорен творец. Преди 15 години някои медии написали, че писателят не заслужава орден "Стара планина". Петър Стоянов, президент на Репулика Бътлгария 1997-2002 година: Заслужава ли Георги Марков този орден - аз бих казал много малко хора заслужават повече от него този орден. И днес Георги Марков си остава интересен, талантлив и твърде неудобен човек. Изобличителните и талантливи задочни репортажи за България особено за младото поколение си остават почти неизвестни, некоментирани и може би съзнателно замитани под килима на всеобщата забрава. Все по-настойчиво български интелектуалци, предлагат творчеството на писателя да влезе в учебниците. А дотогава ще четем неговите думи, ще се опитваме да се проврем под дъгата за да научим истината, която убива. Но ще знаем - трудно се убива присмехулник.