За рисуването на лозунги - разговор Георги Чапкънов и Кирил Гогов

Интервюто е част от филма"С всички сили пет за четири" на БНТ

Мария Чернева - Е, какво сега! Разбирам че имате стаж с рисуването на лозунги?

Георги Чапкънов - художник - Ами как да нямаме. Ние сме закърмени с тази история, защото тогава се полагаха основите на социализма, като бяхме малки се налагаше да
участваме в наливането на тези основи. Та аз първите лозунги, които съм
написал - още не можех да чета, когато ги пишех.

М. Ч - Ама това сериозно ли?
Чапкънов - Сериозно, разбира се. Такива работи съм писал.

М. Ч. - Привличал си се от буквите?
Чапкънов - Не, баща ми беше, Бог да го прости, в онази епоха такива неща... това беше препитанието на художниците. Да пишат лозунги, да правят портрети на двете политбюра - съветското и българското с т. нар. суха четка. Художниците знаят какво представлява това бяло платно американ, опънато със суха четка и маслена боя. Постепенно се правеха образите на участниците на двете политбюра - съветското и нашето. И това беше задължително условие на всеки празник да ги има начело. Тогава се чакаха с радост 1 май, 24 май, 9 септември и 7 ноември.

М. Ч. - Ама наистина с радост?
Чапкънов - С радост, разбира се, защото имаше препитание за колегията. А пък и се правеха страховити манифестации с всичко, което е така преимущество на новия стой. Всякакви глупости, невероятно беше? Ентусиазъм задължително, усмихнати хора ...

М. Ч. - Г-н Гогов и вие ли?
Кирил Гогов - художник - Аз не мога да се меря с Чапа. Неговите великански постижения и в тази област са всеизвестни. Наслушали сме се през годините на всички негови анекдотични случки на тия наши задължения сега премерени във времето. Защото те си бяха една абсолютна дивотия. Но има някакви разлики в провинциите. Примерно провинцията на Чапа явно е била по-способна да се прави с предизвикателствата и отговорността на една такава политическа задача. При нас беше малко по така. В Кюстендил имам пред вид, художниците правеха отговорните портрети, а ние по-мъничките, които обикаляхме около тях, ние работехме само лозунгите, т.е. Чапа е бил в йерархията в групата на художниците ...тогава още тогава.

М. Ч. - Коя е твоята провинция, Чапа?
Чапкънов - Провадия. Това беше най-голямата околия в България и тя беше най-голямата и пръсната навсякъде. Тогава имаше много ТКЗС-та, които накрая показваха своята продукция на един панаир на ТКЗС-тата и там задължително на всеки щанд трябваше да ги има и двете политбюра - съветското и българското. Значи можете да си представите колко много портрети трябваше да се нарисуват. Включително разни плакати със заводи, с поля, комбайни трактори, орат, сеят жънат и така ведро всичко това се наблюдаваше от двете политбюра. Лозунгите тогава бяха нещо задължително и от тогава ми е останала една страст към тези предмети на социализма и имам много. Ето тука ще покажа ...да речем - „Културния човек не руши обществената собственост - вие какъв сте".

Гогов - Най-странното е, че всички са без пълен член. Значи няма подлог, който да е с пълен член.

Чапкънов - Ето още един ...„Чистотата осигурява здравето на трудещите се". Страшно много такива неща се правеха.

М. Ч. - Тези купуваш ли ги, събираш ли ги?
Чапкънов - Събирал съм ги. По едно време ги изхвърляха, после някои се осъзнаха, че това е такава непреходна ценност, започнаха да ги продават и аз съм купил някои от тях.

М. Ч. - За колко пари?
Чапкънов - Ами за различни пари. До 10-15 лева давам за подобен надпис ... Тука става дума ... ей го ... за културния човек, за чистота, за сериозни категории. Не току тъй на кучето куйкура. Така че имали сме страхотни изживявания. Аз на него му казах преди малко, че все още мога да нарисувам Ленин в най-различни пози. Каквито пожелае - летящ, седящ, говорещ, пеещ и т.н. всичко това е наследено от онази епоха. Това беше. Като си отиде Сталин, толкова много сме плакали, голяма работа е. Той трябваше да бъде безсмъртен, според всички така доказателства ... биологични. Обаче ето, спомина се човекът, настъпи страшен траур и после другите станаха безсмъртни и т.н. Знаят се нещата за какво става дума, така че да не натежава разговорът в тази насока. Та като наближи празника, общината имаше отдел "Украса", който се занимаваше с оформянето, политическото оформяне на празника, който предстои.

М. Ч. - Добре ли плащаха за това?
Чапкънов - Добре плащаха, добре плащаха. Ами все пак това е идеология, тя трябва да се пази. И гилдията чакаше с трепет празника, за да може малко от малко да вземе някой лев.

М. Ч. - А ти буквописането къде го практикува?
Гогов - Сега ... моите аматьорски опити навремето бяха свързани с едно условие. За да кандидатстваш в академията... аз съм си рисувал в Кюстендил, на територията на майстора неща, които нямат нищо с тези теми... 6 месеца трябваше да положим обществено полезен труд, да вземем една бележка и с тази бележка вече отиваш и кандидатстваш във висшето училище. И моите 6 месеца бяха във въпросното предприятие „Комунални услуги" в Кюстендил. Значи там художниците си работеха портретите, аз правех някакви ужасни километрични лозунги. Най-така неудобните бяха върху червения плат, защото там вече проблемът беше много страшен, докато надвиеш на червеното с бялото. Но това са, нали общо взето, не много интересни неща.

М. Ч. - Напротив! Има ли някакъв интересен шрифт, начин големина, боя?
Чапкънов - Преобладаваше червеното.

Гогов - Доверието беше великанско. Всъщност мисля, че така единствената мярка, която се е прилагала от началниците, е да няма граматическа грешка. Не са се интересували от художествената или естетическата страна на буквата, надявам се. Но виж за грешките, навярно е имало някакви анекдоти... В академията имахме вече задължението, като студенти на нашия любим учител Поплилов по плакат, да обслужваме един от районите за една от манифестациите. Там бяхме направили един конкурс. Спечели го един наш състудент от Варна, който имаше много по-голям стаж в тези неща. Той се хвалеше, че е направил всички петолъчки от Варна до Русе. Та въпросният Венци беше направил един макет на излитащ спътник на една така постановка и спътникът леко се е отделил от установката. Събраха се едни инженери и измериха желязото, на което то ще стои. Но докато електрокарът и установката стигнат до началото на сборния пункт, от напрежение спътникът вместо да литне клюмна надолу. И цялата тази група костюмирани началници се хвърлиха с някаква страст, изскубнаха спътника от желязото, подвиха само желязото и мина само установката. Но никой не му правеше впечатление какво минава.

М. Ч. - Кой даваше текстовете на това, което трябваше да пишете?
Гогов - Ами предполагам, че системата.

М. Ч. - На тебе лично, кой ти даваше?
Гогов - На мене началникът ми. Аз имах началник, за разлика от Чапа и моите възнаграждения бяха в границите на нормалната заплата.

Чапкънов - Във всеки случай имаше едно творение, което се казваше „наръчник на агитатора". Това беше един тефтер, в който бяха написани примерни лозунги и т.н., с които трябва да се ознаменува някакъв празник, както и какви речи да държи агитатора пред дадена аудитория. Така че всичко беше ясно.

М. Ч. - Примерни, но не задължителни!
Чапкънов - Задължителни, задължителни.

М. Ч. - Т.е. лично творчество...
Чапкънов - Не, не никой не смееше така да твори в празното. Всичко трябваше да бъде съобразено с тази „наръчник на агитатора" и отделът партийния в общината, който отговаря за тези неща. За празниците и украса на града нямаше изключения - всичко трябваше да бъде ясно.

М. Ч. - А минаваше ли това комисия да види цвета боята, например или как е нарисувано?
Гогов - Аз нямам спомен да е имало проблем, защото тези неща се правеха еднократно и многократно се ползваха. Стояха си на склад до следващото събитие. Тук таме някой падаше от власт и трябваше да се появи така конфигурация, следващата креатурна може би.

Чапкънов - Липсите в политбюрата се запълваха веднага с новия човек, който е дошъл на власт . Всичко е ясно, нямаше така колебания.

Гогов - При мен най-отвратително беше, когато идваше една поръчка, която трябваше да се изпълни на стъкло. Значи да се изпише на стъкло, беше пълна простотия, защото първо ги правиш огледално, второ трябваше да направиш технологичните предпоставки това да стане. Трето трябваше да имаш достатъчно ножчета за бръснене, за да изрежеш следата на буквата. Така че нямам любимо, имам отвратително. Може би всички са били такива.

Чапкънов - Горе има още такива табелки, имам и някъде, където не знам. Един ден моите деца ще се радват на тези надписи.

М. Ч. - Значи за смях, за разтуха, така ли?
Чапкънов - Ами на там отиват нещата. Защото нали всичко това е написано прекалено сериозно. Как да не му се смееш.

Гогов - Сега може би е така ... дори може би е минало и тъжното и действително остава смешната страна. Но тогава си беше страшничко.

М. Ч. - Вярвахте ли им на тези лозунги, впечатляваха ли ви, респектираха ли ви или ...

Чапкънов - Същото вълнение сме изпитвали, както и сега, но някак си това беше повсеместно. Навсякъде имаше такива неща и човек вече престава да ги забелязва.

Гогов - Нямам, аз не мога да прибавя много факти от периода в комунални услуги. Иначе такива има много за съжаление или може би за радост в моя. Съдбата леко ме е съхранила от възможността да практикувам това.

М. Ч. - Доста си рисувал соц портрети, дали не е това причината сега да си толкова добър?

Чапкънов - Ами от малък се занимавам само с това и общо взето няма работа в моето поприще, която да не мога да върша. Какво ли не съм правил.

М. Ч. - Отричаш рисуването и писането на плакати да имат отпечатък?
Чапкънов - То е въпрос на някаква рутина. Става все по-лесно с времето и ... нали казах аз, че общо взето сме чакали празника защото по този начин сме могли да съществуваме.

Гогов - Ами виж аз сега се замисля, обаче странно е - Чапа от тогава си е портретист, а пък аз съм тръгнал към буквата. Буквата е така по-силното при мен. Така че може и да има някакви последствия за добро от цялата тази свинщина.

Чапкънов - Е, сто на сто. Поне така непрекъснатото желание за работа - залудо работи, залудо не стой. Вече няма такива празници, отдавна ги няма, отдавна го няма мавзолеят, няма я украсата покрай мавзолея и т.н. всички тези неща си отидоха. Като че ли никога не са били.

М. Ч. - Ама останало е част от лозунгарството - там виждам едни надписи ...
Чапкънов - О, тука има друг. И като си говорехме за грешките си спомням един надпис - „Всяко кило боп свръх плана удар, по главата на международната реакция". Боп с "п". И как така удряш международната реакция по главата с туй кило боп ... ха, ха. Много хубави неща имаше. Ето ви тук „образцов обект", „Разобличавайте нарушителите на чистотата", „Чистотата е признак на висока култура". Ей там имам този страхотен надпис, който трябва на всяка цена да се види... „Младежи и девойки, помнете - алкохолът подхвърля човек на всички ужаси, на всички мизерии, на всички безчестия" Ето петолъчка..., „Спазвайте противопожарните изисквания", „Граждани, чистотата не носи зарази, а здраве".

М. Ч. - Много се забавляваш!
Чапкънов - Забавлявам се, то не може друго. Ето ти и друго тук, имам си ленински кът ...Примерно баща ми, милия беше много покъртен, когато детронираха Лаврентий Павлович Берия от съветското политбюро, защото него го правеше най-лесно. Така най-лесно го рисуваше и си мислеше - кой ли ще сложат на негово място сега и дали няма да е прекалено труден да се рисува. Страда известно време истински.

М. Ч. - Кой най трудно ти рисуваш?
Чапкънов - Ами Вълко Червенков така трудно се рисуваше, защото няма мустаци, няма брада туй онуй. Но примерно Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин те един подир друг така ги редяха, лесно се рисуваха. Сталин също можех да го рисувам от дете във всяко положение.

М. Ч. - Ами вие двамата имате съвсем скорошен лозунг!
.......
М. Ч. - „Съединението прави силата"
Чапкънов - А... за герба. Ами да, направихме го както искаха. Защото в един от най-ранните варианти на герба, който е съществувал, е имало обединяваш надпис, който е „В единението е силата". Което звучи по-духовно и силно, отколкото „Съединението прави силата" като механично свързване... все едно раната прави борбата.

М. Ч. - Защо остана все пак?
Гогов - Ами защото те се наложиха ...

М. Ч. - Кои те?
Гогов - Както се оказа най-накрая, авторите на герба. Те депутатите накрая така се разписаха - автори на герба. Но този девиз, нека да не е лозунг, девиз ... това е най-важният лозунг за държавата. В този му вариант той е съществувал в много кратък период от време. И сега колкото и е възмутително прави се ... съединението се прави все още и май никога няма да се направи.

„В единението е силата" е много по-смислено, защото съединението е такова - механично свързване.