Майки на деца с увреждания протестираха пред Министерския съвет

Разходите около грижата за децата с увреждания и най-вече средствата за рехабилитацията им да бъдат поети от държавата. Това бяха само част от десетките искания на майки, които протестираха днес пред сградата на Министерския съвет.

За простичките неща обикновено не е нужно усилие. За братчето на това дете обаче дори такива простички неща са невъзможни. Тяхната майка излезе да протестира, защото и малкият шанс състоянието на увредените дечица да се подобри е отнет. Причината - липса на пари.

Елеонора Иванова:
- От НЗОК има една клинична пътека, която заплаща 10 дни по 3 процедури на ден. А всяко дете се нуждае поне по 5-6 процедури на ден. Много родители идват за рехабилитацията точно в тези 10 работни дни след това 2 седмици го спират, защото нямат финансова възможност да заплатят и детето се връща назад... и така се въртим в един омагьосан кръг.

Затова майките поискаха по европейски пример и нашата държава да поеме издръжката на увредените деца. За да има повече рехабилитация и дневни центрове, както и по-добри инвалидни колички и помощни средства.

Елеонора също протестира. Моли се малкият Божидар един ден да проговори.

Полина Божилова:
- Той има много проблеми има по рождение ДЦП, която пък е придружена и от епилепсия. Не може още да ходи, не може да се храни, на пасирана храничка е, издава звуци, но не може да говори като другите. Една процедура от рехабилитация на детето излиза около 25 лева а по препоръките на лекарите деца, болни от ДЦП, трябва да имат дневно между 3-4 процедури и освен тях те имат нужда и от логопед и от психолог и от други специалисти.

Елеонора Иванова:
- Те са много навързани проблемите. Значи има хора, които се развеждат, защото не могат да издържат на напрежението, тъй като е много е трудно. Тъй като ние не само трябва да приемем, че децата ни имат такава диагноза и това е за цял живот и на всичкото отгоре ние се борим и чудим всеки ден откъде да намираме пари, защото ходим по фондации по банки по спонсори да просим пари. Ние сме професионални просяци вече. Да просиш за насъщните неща, със сигурност не е срамно. Но редно ли е?