Забраните често съпътстват човешкия живот, макар и някои да звучат абсурдно. Във Великобритания не може да се умира в сградата на парламента, в Германия е забранено спирането на магистрала, дори ако бензинът е свършил.
Забраните често съпътстват човешкия живот, макар и някои да звучат абсурдно. Във Великобритания не може да се умира в сградата на парламента, в Германия е забранено спирането на магистрала, дори ако бензинът е свършил.
На Хаваите не можеш да си слагаш монети в ушите, в Сан Франциско е забранено да пускаш слона си на улицата без каишка. В Италия пък от 1-ви януари изчезват найлоновите торбички за еднократна употреба.
Забраната за използване на еднократни найлонови торбички в Италия бе гласувана още през 2006-та от ляво-центристкото правителство на Романо Проди. Първоначално мярката трябваше да влезе в сила от 1 януари тази година, но дясно-центристкият кабинет на Берлускони даде отсрочка под натиска на производителите на торбички, които искаха да се отърват от наличните количества.
Ева Алеси, биолог:
- Всеки италианец годишно използва 400 найлонови торбички, като цяло Италия е отговорна за 25 на сто от всички торбички, произвеждани и използвани в Европа.
Опасните опаковки остават в природата десетилетия без да се разграждат. При изгаряне отделят токсини. Само твърдата съпротива на еко-министъра Стефания Престиджакомо преди седмица предотврати ново отлагане.
Андреа:
- Опасявам се, че забраната трудно ще бъде наложена от 1-ви януари- навикът е твърде силен.
Търговският сектор вече е готов с алтернативи.
Джанлука Пианка, мениджър:
- Хартиени, памучни торбички, както и от биоразградим полиестер. Има и картонени кутии за бутилки и други тежки предмети, но най-много се използват полиестерните пликове за многократна употреба, тъй като издържат най-дълго.
Като цяло италианците подкрепят забраната, още повече, че кризата с боклука в Неапол илюстрира лошото управление на отпадъците в страната.