Бъдещето на БДЖ - между инциденти и правата на пътниците

Разчистването на терена след инцидент, предизвикан на релсите, обикновено отнема часове. Резултатите са щети за милиони на сметката на държавния превозвач и закъснения на влаковете с общо 30 896 минути само за миналата година. От началото на 2017 г. регистрираните закъснения от подобни произшествия са повече от 11 500 минути. В тази статистика не са отразени закъсненията на всички други композиции, които е трябвало да минат по блокираните трасета. Според Пламен Пешаров, управител на „БДЖ - Пътнически преводи“, основните щети за националния превозвач не са материални, а са закъсненията.

Пламен Пешаров, управител на „БДЖ - Пътнически превози“: Зачестиха случаи на самоубийства, зачестиха случаите на замеряне на влакове с камъни, счупени съкла и т.н. За мен не е важна сумата от материалните загуби, а основно - закъсненията, които са извън нашия обсег на действие.

Железницата на България е с най-много охраняеми ЖП прелези в цяла Европа, но обаче водим статистиката на стария континент за най-много инциденти на релсовия път. Материалните щети за железницата са близо милион лева за 2016 г., а за тази година те вече са 250 хил. лв.

Според работещите в железницата инцидентите можеха да бъдат много повече.

Петко Петков, машинист: Щетите може би щяха да бъдат много по-големи, ако не е навременната реакция на колегите ми.

По света железопътният транспорт е най-безопасният, в България железницата само за година загуби една трета от пътникопотока си, поради гарантирана несигурност по време на пътуване.

Пламен Пешаров, управител на „БДЖ - Пътнически превози“: Нашата цел е да удовлетворим желанията на пътуващите и те да се увеличават, да бъдат превозени по-комфортно, а в същото време има такива случаи, които в обратна посока водят.

Европейска директива, която влезе в сила на 3 декември 2009 г., задължи държавния презвоч да заплаща обезщетения на клиентите си при закъсения. Това обаче не се случва, тъй като БДЖ отложи европейските правила на два пъти. След две години обаче директивата все пак ще влезе в сила и у нас.

Пламен Пешаров, управител на „БДЖ - Пътнически превози“: Нека да започнем с това, самите пътници да си търсят правата.

Според управителя на „БДЖ - Пътнически превози“ пътниците и сега могат да си търсят правата при закъснение на влак.

Пламен Пешаров, управител на „БДЖ - Пътнически превози“: Просто трябва да се подаде жалба, има си определен ред по който това става. Трябва да се плащат тези неустойки, за всяко закъснение, за всички пропуснати ползи на пътника, защото това е смисъла. Качеството на обслужването е в това.

Този април БДЖ показа безпрецедентно отношение към пътници заради закъснял влак. Вината за аварията беше на железницата и всички пътници престояли няколко часа между Бургас и София, получиха безплатни първокласни билети.

Пламен Пешаров, управител на „БДЖ - Пътнически превози“: Това е нещо, което в момента не се прави, то е двустранно, първо има една страна в която пътниците не си търсят правата, има такива права и възможности, втората от наша страна.

От декември 2019 г. размерът на обезщетенията и тяхното изплащане може да постави на карта бъдещето на държавния превозвач. За закъснение от 60 до 119 минути ще трябва да се възстановява 25% от цената на билета, а за закъснение над 120 минути - 50%. Пътникът няма право на обезщетение, ако е бил информиран за закъснението преди закупуване на билета.

В края на месец юни правителството отпусна 224 милиона лева за оздравяване на железницата. Със средствата ще бъдат изплатени част от дълговете на превозвача и ще бъдат закупени нови 15 мотриси през септември. Очаква се да развиват 160 км/ч по новите релсови трасета в страната. Тогава обаче всеки сблъсък ще води до излизане от релсите на влака и неопределен брой човешки жертви.

Петко Петков, машинист: Случвало се е да ударим камион по прелезите, автомобили, селскостопанска техника, която застрашава директно нашия живот, а от там естествено и живота на пътниците.

За това според експерти държавата няма много време, за да намери начин да спре инцидентите по ЖП прелезите у нас, които също допринасят за влошаващото се състояние на БДЖ.

Пламен Пешаров, управител на „БДЖ - Пътнически превози“: Процентът към общите закъснения не е толкова голям, но той нараства.

Около десет процента е този процент, спрямо общия процент на закъсненията. С всяка година потребителите на ЖП услугата у нас намаляват, субсидията се увеличава, а заплатите на служителите почти не помръдват. Превозването на един пътник обаче става все по-скъпо начинание. Железницата ни очевидно се нуждае от спешна и ефективна защита, повече от всеки друг път.