За скулптора Емил Попов и живописеца Станислав Памукчиев това е поредна творческа среща, в която представят пред публика артистичните си търсения в областта на традицията, на родовата и духовна памет на човечеството.
Началото на нашето колективно действие е много назад във времето, защото отдавна гледаме към един хоризонт, разказва Станислав Памукчиев. Неговите картини обекти са от цикъла "Начала" и тази дума е станала мото на изложбата.
Проф. Станислав Памукчиев - живописец: Изкуството поначало има красивата идея, илюзия или утопия да забави времето, да си играе с вечността. Ние сме тленни във времето и изкуството е това, което може да създаде друг хоризонт.
Двамата художници се връщат към изначалното с езика на универсални символи и митологични образи на животни и човеци.
Проф. Емил Попов - скулптор: Безспорно с тия животинки аз естествено си спомням за Алтамира, за ритуалите, за брадвичките от Тракия, дето има бик, кон, овен това са ритуалните животни, сигурно те са най-древните, които сме успели да сграбчим и да опитомим. Да не забравяме кои сме, да не забравяме гръбнака си, кода си.
Проф. Станислав Памукчиев - живописец: Това е надеждата, че има и преди, има и сега, има и след това. Митът за вечното завръщане е вдъхновил тази изложба. Може да я видите до 14 ноември.
Чуй новините
Подкаст
