Опитът на други членки на ЕС показва, че на практика повишаване на цените не се реализира, каза министърът в отговор на въпрос на независимия депутат Велизар Енчев.
Министърът подчерта, че все още няма целева дата за влизането на страната в еврозоната. Данните на Европейската централна банка и на Евростат за страните, които вече са въвели еврото като национална валута, показвали минимално повишаване на цените. В първата година от членството в еврозоната, инфлацията там се повишавала с 0,2-0,3 процентни пункта.
След 12 месеца тези държави отчитат растеж на заплатите, добави министърът. Държавата пък печели от премахване на валутния риск и от по-ниските цени за финансиране на на частния и публичния сектор. Бъдещото членство означава и включването на България в Единния банков надзорен механизъм. „Това ще засили доверието и стабилността на финансовата ни система”, обясни Горанов.
Всяка държава членка на еврозоната заплаща вноски към европейския стабилизационен механизъм тъй като България е членка с БВП под 75% от средния за ЕС, този дял ще е по-нисък и след 12 години ще достигне пълната си стойност. Вноските ще са пропорционални на доходите на страната и на възможностите на публичните финанси, добави той. Освен това ще се премахне задължението на БНБ да поддържа високи нива на валутни резерви, с които гарантира стабилността на валутния борд.
„Това ще даде възможност за по-активно използване на този значителен по размер финансов ресурс, чиято употреба и управление остава, подчертавам, изцяло в правомощията на българските власти”, категоричен бе Горанов.
Чуй новините
Подкаст
