Очаква се на 12 юли премиерът Бойко Борисов официално да обяви кандидатурата на България за т.нар. чакалня на еврозоната, както и за членство в Банковия съюз. Какво означава това за икономиката на страната ни и може ли приемането на еврото да доведе до финансови сътресения за българите - темата в "Денят започва с Георги Любенов" коментира Стефан Софиянски.
Според него, влизането в еврозоната не е и не може да бъде самоцел. Като член на ЕС ние трябва да гоним стандарта на другите европейски страни, но за съжаление правителствата след 2007 г. не са могли да направят така, че еврозоната да е средство за преодоляване на ниския стандарт на живот и бедност.
Стефан Софиянски: През 2009-2010 г. България имаше много тежък спад на Брутния вътрешен продукт (БВП) и от тогава ние не можем да излезем от него. Имаме слаб, недостатъчен ресурс. До това доведе слабата работа на правителствата на Станишев и Борисов.;
Софиянски е категоричен, че европредседателството на България е било абсолютно сбъркано.
Стефан Софиянски: Да, важни са Западните Балкани, обаче България имаше един приоритет и тя изпусна да го наложи. Това беше излизането от Шенген, тоест премахването му. Ние в това председателство трябваше да махнем Шенген, изобщо да отпадне този механизъм.;
Според икономиста, българският лев може да бъде силен и да се мери с еврото, но трябва да дадем автономията на БНБ да определя курса на лева, но така, че да не се натоварва бизнесът. Тогава ефектът от въвеждането на еврото ще бъде благоприятен за обикновения човек.
10 млн. евро на седмица губи транспортният бранш заради блокадите на гръцките фермери
Членството в еврозоната: Повече чуждестранни инвестиции се очакват у нас
Учтиви са - питат в лева, в евро, с карта: Как клиентите предпочетоха да се разплащат?
Преходът от лев към евро: НАП и КЗП с масови проверки по търговските обекти
Николай Младенов е назначен за генерален директор на „Съвета за мир“ в Ивицата Газа
Чуй новините
Подкаст
