​Олимпийски шампион по борба изгради зала за тренировки в Шивачево

1980-та година, Москва. Момчето от малкото градче Шивачево - Михо Дуков вдига големия медал на Олимпийските игри в Москва. Правилата тогава му отреждат второто място. Дуков разказа и други интересни факти около олимпиадата тогава.

Михо Дуков - олимпийски шампион по борба, Москва 1980: Златният медал ми беше взет от гърдите.Много съжалявам, че бях ощетен, но това го има в спорта. Ще спомена проф. Райко Петров за Олимпиадата в Москва. Бяхме на подготовка в Тетевен, на лагер. И той като влиза в залата вечерта, наблюдава тренировките ни 4-5 дни, събира треньорите и казва кой какво, кой как се е подготвил. Кой какво класиране трябва да направи. Тогава ни се поставяше въпроса - първи, втори.

Всеки ден Михо Дуков преглежда видеорепортажи от постиженията си. Опитва да свери часовника с днешните спортисти, но по думите му, времето е променило ценностите.

Михо Дуков - олимпийски шампион по борба, Москва 1980: Аз мисля, че днешните спортисти целите им са много, много дребнави. Те нямат цели. - Парите могат ли да бъдат цел? - Аз не мисля така. Мога да кажа олимпийски шампиони на времето какво са получавали. - Какво? - Например първия олимпийски шампион Никола Станчев през 56-та година в Мелбърн, неговата награда е била един мотор.

Големият спорт, според Дуков, изисква много лишения, тренировки и строг режим. И не на последно място патриотизъм. След края на кариерата си като спортист Дуков става треньор по борба в Сливен, после в Швейцария, а от близо 20 години е старши треньор на отбора на Литекс. С него имат завоювани близо 55 медала от европейски и световни първенства. Въпреки успеха и славата, Дуков се връща в малкия роден град Шивачево, откъдето стартира и кариерата му. С приятели обличат идеята в изпълнение. През юли тази година идеята за тренировъчна база по борба в малкия град се избистря и започва нейната реализация.

В историята си тази сграда е била киносалон. През годините се е превръщала в магазин, в пункт за социален патронаж. До ден днешен, когато тя става голяма зала, с големи амбиции в малкия град. Сградата е закупена от частно лице. Кънчо Илиев дарява мястото и остатъкът от сградата безвъзмездно, за да започне изграждане на залата.

Кънчо Илиев: Мотивацията... Аз навремето също съм бил спортист и не съм имал възможността да имам такива удобства, където ги правим сега за децата.

Изграждането на залата шампионът Дуков посвещава на 60-тата си годишнина и я подарява на децата в Шивачево.

Михо Дуков - олимпийски шампион по борба, Москва 1980: Защо ви трябваше да се върнете в Шивачево и да правите спортна зала? - Това беше моя мечта. Защото тук е било люлка на борбата преди демокрацията и тренираха в едно малко салонче, не зала, и пак бяхме щастливи деца. Тренирахме и имаме над 16 републикански шампиона. Имаме и Европейски шампиони.

Михо Дуков сподели с гордост, че не е сам в това начинание и настоя да благодари за помощта на Гриша Ганчев, Цено Ценов , Христо Сосеров и много други приятели. Обаче, всички те са частни лица, помагащи за изграждането на национални шампиони.

Михо Дуков - олимпийски шампион по борба, Москва 1980: Държавата въобще няма никаква намеса в това, което ние сме направили. Може да е минимално, но... - Дори и теренът е частен. - Да. Очаквахме да ни се помогне. Чакахме, но никой от никъде и аз разбрах, че така няма да стане.

И Дуков избира трудния начин. Със собствени средства и труд завършва начинанието. Не изчислява нищо в пари, а във всичко влага емоция и спортен хъс.

Михо Дуков - олимпийски шампион по борба, Москва 1980: - Не ви ли е минавало през ума да се намесите в политиката? От там могат и пари да дойдат. Лесна е формулата. - Не. Политиката не е моят живот. Тепихът е моя живот. Онзи ден ме снима един приятел, аз целунах тепиха, това е моят живот.

А този тепих ще оживее и традицията ще бъде възстановена. Защото в Шивачево има 720 ученика, а желаещите не са никак малко. Предстои събиране на деца и формиране на тренировъчните отбори.

Михо Дуков - олимпийски шампион по борба, Москва 1980: Сега съм не на 60, а на 45 години. Сега съм литнал от радост, защото съм направил това красиво нещо... различен план - В голямата борба не могат да пробиват елементарни хора друг план - Дано да сме живи и здрави и пак да се чуе, в света обаче, от град Шивачево има олимпийски и световен шампион.

Световни шампиони по ММА-борби, шампиони по бокс, акробатика и други приятели на Михо Дуков ще открият официално залата на 26 октомври. Този ден ще се превърне в голям спортен празник за малкия град Шивачево край Сливен.