Откриха светилище на нимфи в Хисар

Археологически разкопки в римските терми на град Хисаря доказват, че курортното селище е било притегателен център за балнеолечение в Римската империя още преди император Диоклециан да го обяви за град в края на 3 век. Открити са уникална оброчна плочка, лъвска глава и част от статуя, които показват, че в баните е имало светилище, където са се принасяли дарове.

Оброчната плоча съдържа текст на гръцки, в който жител на империята изразява благодарност към нимфите, покровителки на дърветата, дарили му здраве. Север, син на Амоний, е дарителят на мраморната плоча, поставена тук в средата на 2 век след Христа. Името му обаче не е познато по нашите земи. Това е първият артефакт у нас, където е изписан подобен текст.

"Този дарител не е от местен произход, а може би е от Египет или някоя друга римска източна провинция е дошъл на лечение тук" - разясни археологът Митко Маджаров.

Термалните извори са били украсени с лъвски глави специално изработени за баните. Те дарявали здраве и сила, каквито носят царят на животните и минералната вода. По това време започва и разширение на термите и изграждането на нови три басейна. Мрежата им от канали за топла и студена вода работи и днес.

Откритите досега оброчни релефи доказват, че на това място е имало светилище наречено "Нимфеум". За продължаване на разкопките обаче са нужни още средства, за да могат туристите от цял свят да видят с очите си ефективната и атрактивна система за лечение с топла вода в града с 22 минерални извора.