Винаги съм вярвал в себе си и способността си да бъда сред най-добрите играчи в света. Разбира се, полуфиналът на Уимбълдън е нещо съвсем различно. Приемах нещата мач по мач. Не гледах напред и ето ме тук. Това каза Артър Фери, обяснявайки увереността, с която игра срещу Флавио Коболи, която му донесе и категоричния успех с 3:0 сета на четвъртфинала на Уимбълдън.
Без да е побеждавал играч от Топ 10 преди, британецът елиминира световния номер 10 Флавио Коболи с 6:4, 7:6, 6:0, без да покаже и грам нервност в играта си. Изненадващият полуфиналист на Уимбълдън, който участва с "уайлд кард" остава здраво стъпил на земята.
"Не бих казал, че бях напълно отпуснат, но имах малко повече увереност срещу него, все пак ние играхме един срещу друг в първия кръг на Australian Open тази година (Фери печели с 7:6, 6:4, 6:1). През целия мач го намирах за много, много оспорван. На моменти той сервираше изключително добре, но винаги чувствах, че имам онова малко допълнително нещо, не разлика, а леко предимство. Успях да взема втория сет, който беше решаващ, и след това плавно преминах през третия", каза Фери, който на 12 юли ще навърши 24 години.
Артър Фери, който на осминафиналите надигра в петсетов трилър Григор Димитров, обясни и увереността, с която играе за първи път на такава голяма сцена и то пред родна публика:
"Точно това се опитвам да правя през последните десет дни. Вярвам в себе си, давам най-доброто от себе си във всеки мач, давам 100% и ще видя докъде ще ме отведе. Особено сега, след като го победих в Австралия, знаех, че съм способен на това и го направих."
Запитан дали започва да осъзнава националното значение на представянето му, той отговори:
"Започвам да го осъзнавам. И това само ще расте с всеки мач, който спечеля. В същото време е добре, че не е нужно да чакам две седмици преди следващия си мач. Те се случват бързо, така че е позитивно по някакъв начин. Не гледам твърде много социалните медии, оставам в собствения си малък свят и просто продължавам напред."
Фери, чийто родители са франзуци, бе попитан и дали осъзнава ентусиазма, който генерира и във Франция:
"Имам връзки с Франция. Семейството ми, родителите ми, братовчедите ми, близки приятели. Получавам много подкрепа и оттам. Но не съм следил новините, нито съм се опитвал да се фокусирам върху тях. Очевидно е, че играя за Великобритания. Тъй като съм тук в Лондон, усещам подкрепата на британската общественост още повече."
"Преди десет години вероятно щях да кажа, че се чувствам повече французин, отколкото англичанин. Днес това изобщо не е така. Чувствам се много британец. Живея тук от дълго време. Всичките ми най-добри приятели са тук, ходих на училище тук, тренирам тук. Очевидно родителите ми все още са французи, така че говорим френски у дома и с братовчедите ми, които живеят там. Но корените ми сега са здраво засадени в Лондон", обясни роденият в Париж тенисист.
Чуй новините
Подкаст
