Богомил Николов: Агенцията по храните трябва да контролира пазара превантивно

Контролът върху храните не трябва да се основава единствено на сигнали от фирми, а да бъде превантивен и постоянен. Това коментира изпълнителният директор на Асоциация „Активни потребители“ Богомил Николов в "Денят започва". Според него у нас липсва ефективен контрол върху хранителните продукти и в частност върху имитиращите млечни изделия.

Николов коментира казуса с нарушенията при млечните продукти и липсата на ефективен контрол. По думите му проблемът е системен и дългогодишен.

„ Всяка година Министерството на земеделието публикува един доклад годишно, в който виждаме, че съвсем официално се произвеждат около 12–13 хиляди тона имитиращи млечни продукти. Само че вие като потребител кога за последен път видяхте продукт, на чийто етикет да пише имитиращ продукт? Тези така наречени продукти отдавна ги няма в търговската мрежа. Защо? Защото те отидоха в баничките, шопската салата, картофките, вероятно детски градини, не знам. Никой не проверява. Това е големият проблем.“

Николов обясни, че когато един конкурент подаде сигнал, това завършва с глоба и санкция. Той постави въпроса и за ефективността на контролните органи. На мнение, че Агенцията по храните не е нужно да реагира само на сигнали, а превантивно да контролира пазара.

Той припомни и предходни случаи с фалшифицирани млечни продукти.

„Предишното такова решение на КЗК беше през 2016 година отново срещу три фирми, които тогава свенливо слагаха около 60% палмова мазнина в кравето масло. Краве в кавички. А сега това е достигнало до 98%. Това само показва как е нараснала тяхната увереност, на тези които искат да произвеждат ментета, че няма кой да ги контролира и хване. Те трябва да си обявят кой от тях ще направи 100%. “

Николов подчертава, че контролът трябва да е превантивен, а темата е болна от години. Според него в съседните на България страни няма подобни проблеми. „ Това е една епидемия, която не знам как може да бъде спряна“, коментира още той.

По повод пакета от 19 мерки на Комисията за защита на конкуренцията Николов заявява, че подходът е „най-правилният“, но поставя въпрос защо КЗК поема водеща роля.

„Защо КЗК трябва да върши тази работа? Няма ли Министерство на земеделието, което в крайна сметка отговаря за продоволствената политика? От тях трябва да тръгне експертната инициатива. Вътре има много полезни неща. Не казвам, че КЗК не трябва да го прави. Но защо тя трябва да води инициативата? Защото някой друг не си върши работата.“

Той приветства представянето на експертни идеи, които след това да станат политики и предупреди, че ефектите няма да са бързи.

„Тези дългосрочни мерки, ще дадат дългосрочни ефекти“, смята той.

В разговора той коментира и бюджетната политика и инфлацията. Според него взимането на заем не води до нищо добро, освен ако не е за инвестиция.

„След години, в които бяхме пример в Европа за пестеливост, сега имаме обратната надпревара и въпреки че това правителство дойде след протести за онзи несполучлив бюджет, сега всъщност получаваме предложение , което залага на още по-голям дефицит и по-голямо харчене.“

В края на разговора Николов коментира въвеждането на нова такса за малки онлайн пратки. Според него мярката има за цел изравняване на условията.

Вижте целия разговор с Богомил Николов във видеото.