Той е първият двукратен олимпийски шампион в историята на българската борба. Токио 64-та и Мексико 68-а. Той е Боян Радев. Световен шампион, три пъти спортист номер едно на България. Спортист на века на клуб Левски. Удостоен с най-високото отличие на Международната федерация по борба „Златна огърлица“.
Боян Радев с почетно място в световната Зала на славата по борба в Съединените Щати. Той е Боян Радев. Патриархът на българската борба.
„Като отидохме в Токио се чувствах много добре и с амбиция да гоня първо място. Бяхме обещали партийно, че ще станем шампиони. Исках непрекъснато да стана първи, да стана шампион. Аз съм безкрайно горд, че тогава станах олимпийски шампион по много категоричен начин. И още по-горд бях, когато свиреше химна. След химна ме грабнаха моите противници. Сложиха ме не на раменете, направях една обиколка. Това пък е още едно голямо признание за мен, когато последната среща свърши. И влезнах в залата долу в съблекалнята. Седнах на пейката и те се струпаха върху мен - нашите колеги от България. И почнах да плача. Обаче плача, не мога да се спра. Плаках, плаках. В същия момент живота ми минава от манерката до Токио на пиедестала“, разказва Радев.
Силата му първи забелязва Тодор Иванчев, който го кани в залата по борба в Перник. Още от първата минута треньорите забелязват таланта му у го приканват да започне да тренира всеки ден.
„Когато станах олимпийски шампион си викам: къде съм аз, бе! В същия момент като си спомнях за ТКЗС-то, каруците, завода, рудника, начина на подготовка…живеех по таваните. Мъчих се. Като Олимпийски шампион ми дадоха 250 долара. Тогава бяха много пари“, припомня си Радев.
„Кучих си 4 фланелки по 25 долара“, разказва с усмивка на лице големият шампион. Разказва как се връща от Игрите в Токио с една тенекия мед 25 кг.
За непобедимият Боян Радев няма спирка. След Олимпийската титла в Токио и последвалата световна, той вече мечтае за второ олимпийско злато.
Амбицията му да стане първият български спортист с две олимпийски титли го прави истински спартанец за Мексико 4 години по-късно. Негов пристан се оказва високопланинската база Белмекен, където живее като отшелник и тренира до полуда. Спортистите, представили България в Мексико помнят как Боян, по време на тежкия полет, съхранява силите си в спален чувал, прехвърляйки в ума си изморителните тренировки, работата в мината, гладуването и триумфа – там, на пиедестала в Токио’64.
„Няма спортист в България, който да е тренирал толкова, колкото аз съм тренирал за тези първенства. Преди Мексико тренирах с футболистите на България, казах на треньора да им направим една физзарядка, те три дни възстановяваха след това. А аз, през това време, правя още две тренировки за деня. Не съм слизал от тепиха. Животът ми беше, всичко, борба“, споделя Радев.
Гледайте предаването във видеото!
Чуй новините
Подкаст
