Да живееш в глад: Разтърсващи свидетелства от Газа

Да търсиш храна с риск за живота си, да си безсилен, докато наблюдаваш как детето ти се топи пред очите ти, да си готов да помогнеш на човека до себе си, дори и когато ти самият нямаш сили - това са само част от историите. Мястото е Газа.

* Кадрите във видеото са с травмиращо съдържание. *

Историите са заснети през целия месец август предимно от палестински журналисти, които работят за обществените медии от Европейския съюз за радио и телевизия. А причината - чуждестранни журналисти не са допускани на територията на Ивицата Газа.

• На ръба на оцеляването: Увеличават се жертвите на глада в Газа

Мохамед Абу Шеада е на 26 години. 11 пъти се е местил от началото на войната. Сега живее с майка си и четирите си братя и сестри в Газа. Имали са магазини и шивачници - всичко е разрушено. Доходи няма, цялото семейство зависи от хуманитарните помощи. Два-три пъти седмично Мохамед тръгва на опасно пътуване. Върви с часове и рискува живота си само за торба брашно. Вече е бил раняван, премазван от множеството, приятели са загивали пред очите му - простреляни или прегазени от камиони.

Мохамед Абу Шеада: "Не е лесно да стигна до там, вървя със страх. 90% е шансът да не се върнеш жив."

Мохамед вярва, че контролираните от Израел и Съединените щати дистрибуционни центрове са твърде рисковани и твърде далеч. Опитва се да стигне до място, което хората от Газа наричат "Зиким", в северозападната част на Ивицата. Тук камионите вече не са под контрола на израелската армия.

Хаосът е пълен, но Мохамед успява да вземе чувал с брашно и първо се спира до пазара недалеч от дома му. Търгува брашното за зеленчуци - 3 кг брашно струва килограм и половина картофи.

Мохамед Абу Шеада: "Преди армията да забрани безопасните маршрути за помощи, ходех при Агенцията на ООН за палестинските бежанци. Получавахме съобщения по телефона да си вземем пакетите и се връщахме у дома - всичко беше лесно и човешко. Сега рискуваме живота си - искат да се бием помежду си за храна."

След рискованото пътуване е време за пържени картофи.

Така е изглеждала 9-годишната Марям, сега тялото ѝ е напълно обезсилено от недохранване. Марям е в болницата "Рантиси" в северната част на град Газа с майка си Мудала. 32-годишната жена има 4 деца, но е оставила трите с баща им, за да се грижи за дъщеря си.

• Гладът в Газа: Животът на 132 000 деца под 5-годишна възраст е застрашен от недохранване

Марям Дауас: "Последно ядох нормална храна преди два месеца, после храна нямаше. Спрях да се движа, прекалено съм болна."

Мудала Имад Дауас: "Какво да ви кажа - готова съм всеки момент да изгубя дъщеря си. Насила ѝ давам да пие със спринцовка. Къса ми се сърцето - знам, че не ѝ харесва, но трябва да я насилвам да пие."

Ахмед ал Батниджи е на 17. Преди войната е здраво момче, но от началото на конфликта се появява проблем с усвояването на витамини и глутенова непоносимост. Страда от тежко недохранване.

Ахмед Ахмед ал Батниджи: "Болката става все по-силна, краката ми са подути. Не мога да живея нормално като другите, не мога да излизам и да се движа, стоя у дома."

Историята на Ахмед е заснета от канадската телевизия Си Би Си, откъдето съобщават, че той е починал малко, след като е направен репортажът за него.

Тауфик е учител, издържа 7-членното си семейство с много по-ниска заплата от преди войната. Отива до пазара за храна.

Тауфик: "Доматите 80 ли струват?"

- "Не, 120."

- Тауфик: "Толкова скъпо!!!"

Дори продавачите на пазара не могат да си позволят храната, която продават:

• "Забравили сме как изглежда хлябът, какъв е вкусът му": Смърт от глад в Газа

"Много хора питат за цените, но накрая никой не купува. Продавам храна, но едва изхранвам децата си."

В клиниката на д-р Абу Абед червените маркери масово се появяват при измерване на деца, възрастни и болни.

д-р Абу Абед: "Пациентите, дори медицинските лица - всички в Газа страдат от различна степен на остро недохранване."

• ООН: Гладът в Газа достига застрашителни размери

Сулейман ал-Дерби е 30-годишен доктор от Рафа. Работи в болница "Насер" в град Хан Юнис. Разказва, че бежанският лагер Ал Мауаси е пренаселен, повечето хора не могат да стигнат до болница и ги посещава сам. Днес сменя превръзката на момче - кракът му е пострадал, докато се бори да вземе хуманитарна помощ, после се отправя към болницата, където трябва да оперира.

Сулейман ал Дерби, доктор в болница Насер: "Разбира се, недохранването се отразява и на нас - изморени сме, усещаме болка и е много трудно, особено в операционната."

Група млади палестинци вземат нещата в свои ръце и започват проект Тамра в северната част на Газа. Садят зеленчуци и плодове, а после раздават семена и на семействата, за да могат сами да си произвеждат храна.

Лина ал Мадун, основател на Тамра: "Две неща ни мотивираха - спешната нужда от храна заради блокадата и втората причина е, че искаме да изпратим послание на света, защото да садиш растения, означава, че си свързан със земята. Искаме да кажем на света - ние няма да напуснем тази земя. Тя е наша, тук садим и тук ще останем."

**
Това е съвместен репортаж на обществени телевизии - членове на Европейския съюз за радио и телевизия. Репортажите са направени в Ивицата Газа през месец август от журналисти от CBC (Канада), RTBF (Белгия), EPTV (Алжир), NOS (Нидерландия), RTVE (Испания), RSI (Швейцария) и RTS (Швейцария).