Лионел Меси се оттегли от националния отбор на Аржентина във вчерашния ден. С края на лятото дойде и краят на безспорно една от най-невероятните приказки, които поколения наред ще си припомнят. Рекордьорът по мачове с националната фланелка на "гаучосите". Рекордьорът по голове със същия екип. Капитан на Албиселесте по време на триумфа в Катар през 2022, носил лентата и по време на рейда към континенталната титла на Копа Америка през 2021 и 2024.
Звучи невероятно, но всяка едно от споменатите постижения можеше и да не е реалност. Защото много преди загубения финал на Световното първенство в Ню Йорк на 19 юли 2026 Меси беше капитулирал. И си беше тръгнал. Всичко отново се беше случило в Голямата ябълка, а датата беше 26 юни 2016. Само два дни след 29-ия си рожден ден и скоро след пропуска си от бялата точка по време на финала за Копа Америка срещу Чили, великата десетка реши, че няма сили за повече с националната фланелка. След 113 мача със светлосиния екип звездата на Барселона по онова време твърдеше, че повече няма да играе за родината си. Ах, колко грешеше само!
„За мен националният отбор е затворена страница. Направих всичко, което можех. Боли да не си шампион.“
Болката беше разбираема. Много твърдяха, че Лионел Меси е най-великият играч, раждал се някога, но с Аржентина той така и не успяваше да защити репутацията си. Финалът на Мондиала през 2014 беше загубен злополучно от Германия, а в подножието на върха в Южна Америка страната му се провали през 2007, 2015 и 2016. За щастие на всички в южноамериканската страна офанзивният играч щеше да размисли. В следващите 10 години Аржентина щеше да доминира по начин, по който малко са го правили. Но тази декада на доминация беше на косъм от това да не се случи. Защото навярно е ясно за всички ни, че без Меси в състава си Аржентина трудно щеше да спечели три последователни международни турнира, стигайки и до финала на Световното първенство през това лято, където беше надиграна от Испания.
След преосмислянето на решението си и последвалото завръщане геният от Росарио изигра още 94 мача с фланелката на Аржентина, в които вкара 70 гола. Вдигна 4 трофея, ако броим и победата над Италия на Финалисима. Шестседмичният период между първото му отказване и обявяването, че „ще играе отново заради любовта на народа“ е вероятно най-важният във футболната история на държавата. Тогава думите, които валяха по негов адрес, бяха с доста по-критичен тон, отколкото някой би си позволил да употреби днес. Самият Диего Армандо Марадона – другият велик магьосник на Аржентина, играл със същия номер – тогава отново не изневери на себе си, казвайки: „Той наистина е много добър човек, но му липсва характер. Той не може да бъде лидер!“
Подобно изявление в наши дни би звучало направо налудничаво. И тогава сравненията между двамата си вървяха с пълна сила. Меси вече беше станал 8 пъти първенец на Испания, беше извел Барселона до 4 триумфа в Шампионската лига, беше вдигнал 5 пъти Златната топка над главата си, а още не беше навършил 30 години. Но не беше спечелил нищо с Аржентина, за да може да измести дон Диего от сърцата на сънародниците си, а и да убеди специалисти, анализатори, журналисти и фенове, че той заслужава прозвището „най-велик на всички времена“. Разбира се – обективността изисква да споделим, че Лионел вече имаше златен медал от Олимпийските игри в Пекин през 2008, но футболът действа по свои собствени правила и успехът на най-големия спортен форум е по-скоро като богатство в личната колекция, отколкото постижение, което може да те изкачи високо в йерархията на футболните богове. „Той не е толкова добър като Диего. Той е част от провала на това поколение. Той винаги се крие в големите мачове“. Обвиненията и критиките не спираха. В страната дори го наричаха на моменти Pecho Frio – някой, който няма сърце – най-жаргонно казано – чиято липса на страст и неистово желание няма как да донесат успех на Аржентина. „Студени гърди“ в буквален превод.
Имаше и доста хора, може би дори повече, отколкото предполагаме, които настояваха Меси да промени решението си. Хаштагът #NoTeVayasMessi (Не си тръгвай, Меси), беше използван повече от 20 хиляди пъти само в първото денонощие, след като се разпространи. Президенът на Аржнентина тогава Маурисио Макри призна, че е водил разговори по телефона със звездата в опит да го разубеди да не напуска представителния тим. Хиляди се събраха в Буенос Айрес с апел Меси да преосмисли всичко. Воплите бяха чути.
Качваме се на машината на времето, за да прескочим една декада и да се озовем във вторник, 1 септевми 2026. Лионел Меси сякаш е спечелил спора с Диего Марадона, като дори има претенциите да предизвика Пеле за титлата „крал на футбола“. Световната титла през 2022 го изкачи на пиедестал, прати го в негова си собствена галактика. А осемте му гола и четирите асистенции на шампионата през 2026 просто караха хората да се чудят как е възможно да се играе по подобен начин, когато вече си на 39 години. В студените гърди се беше настанило пламтящо сърце.
По ирония на съдбата имах възможността да присъствам и коментирам на живо последния мач на Лионел Меси за Аржентина. За което трябва да благодаря на съдбата. Защото подобен развой изглеждаше малко вероятен десет години по-рано, когато Аржентина се разпадаше. Gracias, Leo!
Чуй новините
Подкаст
