Диктуват ли троловетe публичния дневен ред

Зачестяват хакерските атаки към сайтовете на държавните институции. Увеличава се и дезинформацията в мрежата, разпространявана от тролове. Предупреждението идва от Министерството на електронното управление. Има ли противодействие на информационната война и могат ли троловете да диктуват публичния дневен ред и да променят обществените нагласи?

"Кремълските тролове сеят раздор в България, като създават проблем с бежанците". Заглавието е на британския "Таймс" , а материалът отразява промяната на обществените нагласи у нас. Там се отбелязва, че след началото на войната интернет пространството в България става арена на фалшиви новини и провокативни публикации, в които се твърди, че украинските бежанци се възползват от българското гостоприемство, като печелят пари от помощите и са неблагодарни. За няколко месеца обществените нагласи са променени.

Според социологическo проучване на "Маркет линкс" през март повече от половината българи са били съгласни правителството да се погрижи за украинците, включително финансово. Днес едва 35% са съгласни с това.

Опорните точки, които се използваха бяха подозрително еднакви в първите две седмици на тази кампания, което може да се случи по естествен път, но може да е ефект от координирани действия, казва Тодор Галев - Център за изследване на демокрацията.

Оказва се от разговорите с с европейските партньори, че държавите, които са по-гранични на Украйна са най-атакувани в момента с подобен тип кампании насочени срещу украинските бежанци, казва Даниел Неделчев, съветник към кабинета на министъра на електронното управление.

Русия реално атакува психологически страните, които са доказано най-уязвими. Отличават се България и Словакия като страни, където операции за влияние и разпространение на проруска дезинформация са непрестанни и се среща навсякъде в информационното пространство, казва Горан Георгиев, анализатор.

Темата за войната в Украйна е новото бойно поле за умовете на хората - посочват единодушно анализатори и експерти по комуникация.

Във време, в което дигиталният свят ни кара да живеем все повече онлайн - дезинформацията и пропагандата използват различен камуфлаж от полуистини, манипулирани снимки и видеоклипове. Най-лесното място за разпространение са именно социалните мрежи. Според изследвания времето, което прекарваме всеки ден в скролване никак не е малко - средно 2 часа и 25 минути. За българите социална мрежа номер едно си остава Фейсбук.

В 21 век, когато говорим за война всъщност половината част от тази война е материална, другата половина е психологическа за сърцата и умовете на хората. Войната е еднакво материална и психологическа, казва Горан Георгиев, анализатор.

В информационната война именно троловете в интернет се оказват най-ефикасният инструмент. Според експерти те са само оператори, които изпълняват поръчките като прилагат две пропагандни техники.

Преекспониране на негативните черти на противника и използване на явни събития и факти, които могат да бъдат изведени от контекста на общия план, казва Пламен Атанасов - СУ "Св. Климент Охридски".

Тази кампания повлия на общественото мнение най-често чрез споделяне на информации, които бяха до голяма степен верни, но които имаха отрицателно въздействие върху населението и общественото мнение. Например беше масово споделяна информация за благосъстоятелни семейства украински бежанци, които са настанени по хотели край Черноморието, които притежават джипове. Същевременно забелязахме при наличната информация за в пъти повече семейства, които са дошли буквално с по един сак дрехи не беше споделяна, казва Тодор Галев - директор научни изследвания Център за изследване на демокрацията.

Повтаряйки едно и също те предизвикват интерес у хората и постепенно този интерес преминава навсякъде. Логиката е много проста. Когато се внесе негативизъм в обществото в държавата, която подкрепя Украйна тогава този негативизъм се разпространява и на други места. Спират военните помощи, спира да се поправя военната техника, спират да се изпращат медикаменти. Това затруднява украинската и страна. Руското командване безспорно знае, че съществува такъв ефект и го прилага, казва Пламен Атанасов - СУ "Св. Климент Охридски".

Трябва да признаем една тежка истина. Една съществена част от обществото искрено вярва в тези информационни послания. Причината затова е че близо десетилетие медийното ни пространство е почти изцяло превзето от дезинформационни послания. Те не се намират навсякъде дори в мейнстрийм пространството, казва Горан Георгиев, анализатор.

За негативната промяна на комуникационната среда предупреждава преди две години и американският философ Ноам Чомски. Чомски забелязва опасна тенденция - обществото става все по-разделено.

Философът отдава, че най-вероятно това се дължи на повишеното напрежение от информационната свързаност и предупреди, че изолацията по време на ковид пандемията допълнително ще десоциализира хората. Ще повишат степента на атомизация. За съжаление ние наблюдаваме тези ефекти във вид на това, че обществото става все по податлива на външна намеса, а троловете се възползват точно от този ефект, казва Пламен Атанасов - СУ "Св. Климент Охридски".

Рекламен клип е част от видео кампания за гей бракове в Обединеното кралство през 2012 г. Днес откриваме видеото публикувано във Фейсбук. От български профил е качен пост, в който се твърди, че това е най-новата реклама на Въоръжените сили на Украйна за набиране на войници. От кадрите се вижда, че клипът е преработен. Добавени са кадри, нова музика, както и емблемата на украинската армия. Клипът се завърта първоначално в грузинските социални мрежи.

Фабрика за тролове има. Не само у нас. Те са в интернет пространството в цяла Европа. Това е модерният инструмент на пропагандната машина. Едно време тя е ставала чрез обсебване на медиите днес заради свободата на словото и свободния достъп до информация на гражданите тази трибуна за пропагандната машина са социалните мрежи, казва Даниел Неделчев, съветник към кабинета на министъра на ел. управление.

Има едни 40 до 60 процента от населението, които ползва социалните мрежи, което е склонно да ги споделя. Доколко в тази група от 40-60 процента се споделят заради наивитет, доколко подкрепят тази теза, колко го правят платено не можем да кажем, казва Тодор Галев - директор научни изследвания Център за изследване на демокрацията.

От 2014 г. насам от Центъра за изследване на демокрацията проучват чуждата дезинформация и пропаганда у нас, разпространявана онлайн и чрез социалните мрежи. Оттам стигат до извода, че се различават два типа хора. Първите са организирани групи, изпълняващи поръчки. Според проучвания у нас съществуват около 7-8 фирми, които изпълняват функциите на тролски фабрики под прикритието на услугата "изграждане на имидж".

Доказването на подобен тип дейност обаче се оказва изключително трудно, липсва и законодателна рамка.

В България има такива случаи. Има разследвания, които са правени. Има и свидетелски показания на хора, които са били част от тези тролски мрежи. Това са платени хора, които имат дневен лимит примерно във Фейсбук да направят 120 поста. Затова им се заплаща и така си изкарват хляба, казва Даниел Неделчев, съветник към кабинета на министъра на ел. управление.

Другата група хора са тези, които споделят от лични убеждения.

Много често наблюдаваме при поява на ново съдържание в например руски източници, как това съдържание за по-малко от 48 часа прониква първо в малки мини сайтове тип персонален блок в социалните мрежи после в по-големи регионални медии и накрая бива отразено в националните медии или поне тези медии, които имат национално покритие. Като казвам медии тук става дума за новинарски сайтове, които много често не са официално регистрирани като медии, но се представят като такива, казва Тодор Галев - Център за изследване на демокрацията.

Важното е да имаш добър поръчител и поне един от тези поръчители да познава добре народопсихологията на обществото върху, което се въздейства, казва Пламен Атанасов - СУ "Св. Климент Охридски".

Не по-малко опасна част от информационната война са и хакерските атаки. От Министерството на електронното управление отчитат все по-чести кибератаки към сайтове на институции. Най-мащабна през последните месеци е атаката срещу "Български пощи".

Този тип атаки са ди-дос атаки тип отказ от услуга. Когато огромна част фалшиви ИП-адреси се опитват да влязат едновременно в даден сайт , за да блокират нейната работа. Това се случва редовно преди заседания на ВСС , имаше атака към Министерство на образованието вечерта преди матурите. Никога не може да докажем на 100% кой е източникът на дадена атака. Пример ви давам с атаката в пощите. Вирусът, който криптира файловете там е създаден да не заразява компютри с руска операционна система, казва Даниел Неделчев, съветник към кабинета на министъра на ел. управление.

В борбата с тролското съдържание в мрежата от министерството на електронното управление са започнали съвместна работа с Фейсбук. Целта е да бъде променен алгоритъма, по който социалната мрежа прави видимо едно съдържание.

Тролските атаки работят именно по този начин. Когато едно съдържание се сподели много пъти, коментира се, или има повече реакции алгоритъма на Фейсбук го хваща и го прави по видимо. Защо, защото носи печалба на социалната мрежа. Със свое писмо мин. на ел. управление уведоми Фейсбук за една тяхна много порочна практика. Когато вас ви поканят в някоя Фейсбук група преди да сте приели поканата вие вече виждате съдържанието на тази група и обикновено се правят от тролове. Вътре обикновено се слагат само пропагандни съобщения. Когато кликнете лайк или споделите нещо автоматично ставате член на тази група. Един пример колко лесно могат да бъдат обхванати голям кръг от хора без дори да са дали съгласие това да се случи, казва Даниел Неделчев, съветник към кабинета на министъра на ел. управление.

В морето от информация, истината в дигиталния свят ще става все по-трудно откриваем ресурс. Най-добрият компас, който всеки може да използва във времето, в което живеем, са критичното мислене и проверката на фактите. В противен случай лесно може да станем инструменти в нечия чужда политическа игра.